Решение № 79 от 06.08.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Царево, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златомира М. С.ова при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Златомира М. С.ова Гражданско дело № 20262180100393 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Е. К., ЕГН **********, против „С.-К.“ ***, ЕИК ****, с която са предявени иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №****/****., както и при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. трето ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК за прогласяване нищожността на чл. 29, ал. 1 от същия договор.

Ищецът твърди, че между страните е сключен от разстояние Договор за потребителски кредит №***/****., при общ размер на кредита 900лв., годишен лихвен процент 36,00%, годишен процент на разходите 42,58%, срок на връщане 3 месеца и обща дължима сума 957,64лв. Твърди, че съгласно чл. 29, ал. 1 от договора е предвидена неустойка в размер на 0,9% върху усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението, уговорено в чл. 19 от договора. Поддържа, че размерът на тази неустойка възлиза на 376,19лв., поради което общата дължима сума по договора фактически възлиза на 1333,83лв. Ищецът излага, че с предявения установителен иск цели внасяне на яснота в отношенията между страните относно съществуването или несъществуването на правната връзка по договора, включително с оглед възможността за заличаване на неблагоприятни последици, свързани с данни за забава по кредити в ***. Поддържа, че договорът е недействителен поради неправилно посочен ГПР. Твърди, че процесната неустойка представлява скрит разход по кредита, доколкото е предвидена чрез договорна конструкция, която формално я обвързва с неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, но фактически води до оскъпяване на кредита. Ищецът твърди, че задължението за предоставяне на обезпечение е уредено в чл. 19 от договора, раздел „Обезпечения“, като потребителят е задължен в кратък срок от три дни от сключването на договора да предостави обезпечение. Поддържа, че договорът предвижда две възможности за обезпечение — поръчител или банкова гаранция, като и двете са практически трудно 1 осъществими за потребителя. По отношение на поръчителя ищецът твърди, че кредиторът си запазва възможност да прецени дали третото лице отговаря на поставените условия, поради което изпълнението на това задължение зависи от едностранната преценка на кредитора. По отношение на банковата гаранция твърди, че същата е практически неизпълнима с оглед краткия срок и естеството на процедурата по издаването й, както и с оглед положението на потребителя като лице, нуждаещо се от краткосрочен кредит. Твърди, че при така уреденото задължение за предоставяне на обезпечение кредиторът е създал предпоставки потребителят да не може реално да изпълни задължението си, поради което начисляването на неустойката е предвидим и сигурен резултат от договора. Поддържа, че процесната неустойка не изпълнява присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции, а представлява средство за скрито оскъпяване на кредита и допълнително възнаграждение за кредитора. Твърди, че непредоставянето на обезпечение не причинява пряка имуществена вреда на кредитора, а предвиденото кумулиране на неустойката към погасителните вноски я превръща в сигурна печалба за заемодателя. Излага, че чрез договорната конструкция по чл.

19 и чл. 29 от договора кредиторът е целял да прикрие действителните разходи по кредита и да заобиколи разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и чл. 22 ЗПК, като запази действителността на договора въпреки невключването на всички разходи в ГПР. Поддържа, че неустойката представлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и следва да бъде включена при формирането на годишния процент на разходите.

При условията на евентуалност ищецът поддържа, че клаузата на чл. 29, ал. 1 от договора е нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави. Твърди, че клаузата противоречи на ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК, противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК и предвижда прекомерна неустойка, уговорена извън присъщите й функции, което води до неоснователно обогатяване на кредитора. Поддържа, че уговорката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП, тъй като задължението за предоставяне на обезпечение е поставено при трудно изпълними условия и в необосновано кратък срок. С тези съображения моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит №***/****., а при условията на евентуалност – да прогласи нищожността на чл. 29, ал. 1 от същия договор, както и да му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „С.-К.“ ***, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът на първо място прави възражение за липса на правен интерес от предявяване на установителните искове. Твърди, че процесният договор е напълно погасен, като за доказване на това обстоятелство представя справка за движенията и плащанията по договора. Поддържа, че след като договорът вече не е действащ и кредиторът не разполага с възможност да претендира допълнителни суми по него, за ищеца липсва правен интерес от установителен иск за недействителност на договора или нищожност на отделна негова клауза. Ответникът поддържа, че при твърдение за недължимо платени суми защитата на ищеца следва да се реализира чрез осъдителен иск, а не чрез самостоятелни установителни искове. Счита, че евентуалното уважаване на установителните искове не би довело до реална промяна в правната сфера на ищеца.

Ответникът прави и възражение за злоупотреба с процесуални права. Твърди, че ищецът е образувал пред Р. Ц. две отделни производства срещу същото ответно дружество, а именно настоящото дело и гр. д. №***/****., като и в двете производства се оспорват сходни клаузи относно неустойка при непредоставяне на обезпечение. Поддържа, че ищецът е имал възможност да потърси защита в едно производство, но е предявил отделни искове с цел генериране на разноски по повече от едно дело. Поради това прави искане настоящото производство да бъде съединено с гр. д. №***/****г. по описа на ***** на основание чл. 213 ГПК. Евентуално, при несъединяване на делата, моли при евентуален успешен изход на делото за ищеца да не му бъдат присъждани разноски за повече от едно производство.

2

По съществото на спора ответникът оспорва твърденията за недействителност на договора. Поддържа, че процесният договор е валидно сключен, като основните му параметри - главница, срок, лихва, ГПР и обща дължима сума — са ясно и разбираемо уговорени. Твърди, че договорът е сключен от разстояние при спазване на изискванията на ЗПК, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Ответникът излага, че ищецът е кандидатствал за кредит чрез уебсайта на кредитора, като е въвел необходимите данни, избрал е параметрите на желания кредит и начина на получаване на сумата. Поддържа, че преди сключване на договора на потребителя са били предоставени Стандартен европейски формуляр, Общи условия и проект на договор, с които последният е имал възможност да се запознае. Твърди, че договорът е сключен след изрично потвърждение от страна на ищеца чрез електронната система на кредитора, като с натискането на съответния бутон потребителят е изразил съгласие с условията на договора.

Поддържа, че ищецът е бил предварително запознат с всички условия по кредита, включително с клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение. Ответникът оспорва твърдението, че ГПР е определен неправилно. Поддържа, че в договора и в Стандартния европейски формуляр ясно е посочен размерът на ГПР и начинът на формирането му. Сочи, че към датата на сключване на договора максимално допустимият размер на ГПР е бил 61,2 %, а договореният ГПР е 42,58 %, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ответникът твърди, че неустойката не представлява разход по кредита и не следва да бъде включвана в ГПР. Поддържа, че ГПР включва разходите, известни към момента на сключването на договора и представляващи цена за предоставената услуга, докато неустойката е обусловена от бъдещо и несигурно неизпълнение на задължение на потребителя. Сочи, че процесната неустойка се дължи само ако потребителят не предостави уговореното обезпечение, както и само за периода, през който кредитът е необезпечен. Поддържа, че към момента на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за начисляване на неустойка, поради което същата не може да бъде третирана като сигурен разход по кредита. Ответникът поддържа, че начинът на формиране на неустойката е ясно описан в договора и погасителния план. Твърди, че в погасителния план са посочени вноските както при предоставено обезпечение, така и при непредоставено обезпечение, като е отбелязано, че сумите за неустойка се дължат само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и само за периода, през който такова не е предоставено. Оспорва твърденията за нищожност на клаузата по чл. 29, ал. 1 от договора. Поддържа, че неустойката е уговорена като санкция за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и има допустима обезпечителна и обезщетителна функция. Твърди, че предоставянето на обезпечение при потребителски кредит е допустимо съгласно ЗПК, като потребителят е имал възможност да предостави поръчител или банкова гаранция, както и да поиска удължаване на срока или заместващо обезпечение. Ответникът поддържа, че неустойката не противоречи на добрите нрави, тъй като потребителят е можел да предотврати начисляването й чрез предоставяне на обезпечение. Твърди, че клаузата има предварително определен начален и краен момент, както и ясен механизъм за изчисляване. Оспорва и твърденията за неравноправност на клаузата. Поддържа, че клаузите на договора, включително оспорената клауза за неустойка, са ясни, разбираеми, добросъвестно уговорени и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Ответникът твърди, че процесната клауза е индивидуално уговорена с ищеца, който сам е избрал параметрите на кредита, бил е предварително информиран за всички условия и е имал възможност да не сключи договора или да упражни правото си на отказ. Сочи още, че ищецът е сключвал и други договори с ответното дружество при сходни условия, което според ответника опровергава твърденията за липса на информираност, липса на индивидуално договаряне и неравноправност. Моли производството да бъде прекратено като недопустимо, евентуално делото да бъде съединено 3 с гр. д. №****/****. по описа на *****, а при условията на евентуалност предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, №****/****. се установява, че между „С.-К.“ ***, в качеството му на кредитор, и В. Е. К., в качеството му на потребител, е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответното дружество се е задължило да предостави потребителски кредит под формата на кредитна линия.

Съгласно чл. 1 от договора общият размер на максимално разрешения лимит по кредитната линия е 900 лв., като в същия размер е и предоставеният първи транш. Уговорен е лихвен процент по кредита от 36,00 %, годишен процент на разходите от 42,58 %, обща сума, дължима от потребителя по първия транш, в размер на 957,64 лв. и срок за погасяването му от три месеца. В същата разпоредба е посочено, че кредитът е обезпечен с поръчител или банкова гаранция