Определение № 654 от 18.09.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 654 гр. Шумен, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500389 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 3799/29.07.2024 г. при ШРС /въз основа на която било образувано в.ч.гр.д. № 348/2024 г. – прекратено, по описа на ШОС/, депозирана от Е.

Ш. И. /с фамилно име Ш. по силата на решение № 517/29.06.2023 г. по гр.д. № 2/2023 г. по описа на ШРС/, действаща чрез пълномощника си адв. Г. И. от АК – Добрич, против определение № 1623/27.06.2024 г. по гр.д. № 699/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска. След указания на ШОС, цитираното определение, на основание чл. 248 от ГПК, е допълнено в частта му относно разноските, като И. е осъдена да заплати на И. Г. И. направените разноски по делото.

Жалбоподателката счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

Излага, че в представената от нея уточняваща молба конкретизирала в пълна степен исковата претенция, а и съдът бил длъжен да й предостави възможност да стори това в съдебно заседание. Твърденията на ищцата били кумулативни – за наличие на принос от същата и за неоснователно обогатяване на ответника.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението, като на първоинстанционния съд бъдат дадени указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законния срок, насрещната страна – И. Г. И., чрез пълномощника си – адв. В. П. от ШАК, подава отговор, в който счита, че жалбата е неоснователна. Сочи, че още в отговора на исковата молба се позовал на недопустимост на претенцията. Намира, че съдът дал правилно указания на ищцата да конкретизира искането си, като тя отново претендирала сумата въз основа на неоснователно обогатяване. Моли атакуваното определение да бъде 1 потвърдено, като депозираната частна жалба бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Шумен по гр.д. № 699/2024 г. е образувано въз основа на иск, предявен от Е. Ш. И. /Ш./ срещу И. Г. И.. Твърденията в исковата молба са, че гражданският брак между страните бил прекратен по силата на съдебно решение, постановено по гр.д. № 2/2023 г. по описа на ШРС. Обичайното местопребиваване на семейството било в Република Франция. Ответникът ползвал разплащателна сметка, в която била налична сума в размер на 30 000 лева. Счита, че й се полага половината от тази сума, тъй като тя била събрана от изплащани в Република Франция социални помощи на семейството. Действително, сумите по паричните влогове не съставлявали съпружеска имуществена общност, но поради произхода на конкретната сума, на Ш. се полагала половината от нея. Ищцата отправила искане ответникът да бъде осъден да й заплати сума в размер на 15000,00 лв., представляваща сума, с която последният неоснователно се обогатил. Без да проведе производство по чл. 129, ал. 2 от ГПК, ШРС изпратил на ответника препис от исковата молба, ведно с приложенията с указания за подаване на отговор на исковата молба. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, Г. И., действащ чрез пълномощник – адвокат, подал отговор на исковата молба, в който на първо място възразил за недопустимост на претенцията. Освен това, изложил доводи по същество на спора.

Отправил искане производството да бъде прекратено, а алтернативно –предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. С определение № 1410/07.06.2024 г. първоинстанционният съд оставил исковата молба без движение, като предоставил едноседмичен срок на ищцата да приведе обстоятелствата, на които обосновава иска си със заявеното искане, в частност – ако твърди, че има някакъв принос за набиране на средствата по сметката на ответника, да посочи конкретно в какво се изразява той; ако твърди, че е предоставила конкретна сума пари на ответника и тя е част от наличността по сметката му – да посочи размер и произход на сумата. С молба, депозирана в указания й срок, пълномощникът на ищцата посочил, че претендира процесната сума въз основа на неоснователно обогатяване на ответника поради невъзможността й да се разпорежда с паричните средства по банковата му сметка. Описва отново произхода на парите по тази сметка, като счита, че й се полага половината от сумата по нея, тъй като през годините на съвместното съжителство не е разполагала с нея.

С определение № 1623/27.06.2024 г., постановено по делото, ШРС е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска. Приел е, че липсва положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск за ищцата. Изложил е доводи, че съобразно действащия СК, в съпружеската имуществена общност не се включват паричните влогове, които са лична собственост на съпруга-титуляр. За другия съпруг съществуват искове, чрез които същият може да претендира получаване на част от личното 2 имущество, като предпоставка за всички тях е излагане на твърдения за принос при придобиването им. В случаят, първоинстанционният съд сочи, че ищцата не твърди подобни обстоятелства, а отправя искане за получаване на търсената сума на основание неоснователно обогатяване. Претенциите по чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД, обаче, са субсидиарни и не са допустими при наличие на друг иск, с който ищцата разполага. Поради това, приел, че депозирания иск се явява недопустим и прекратил производството по делото. С определение № 2043/09.08.2024 г. ШРС, на основание чл. 248 от ГПК, осъдил ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Районен съд – Шумен бил сезиран с иск за сума в размер на 15000,00 лв., представляваща сума, с която ответникът И. И. се обогатил, а ищцата обедняла.

Съществуването на право на иск е абсолютна процесуална предпоставка, за което съдът следи служебно. При извършване на проверката за тази наличност, съдът взема предвид твърденията в исковата молба, очертаващи предмета на делото. И след провеждане на производство по реда на чл. 129, ал. 4 вр. ал. 2 от ГПК, Е. Ш. обосновава претенцията си с неоснователно разместване на имуществени блага в отношенията й с бившия й съпруг, изразяващи се в еднолично ползване от последния на социални помощи, получавани по време на вече прекратения брак в Република Франция, полагащи се на цялото семейство, но получавани по лична сметка на И.. Не се съдържат каквито и да е твърдения за неин личен принос за наличните в сметката пари. Въз основа на тези твърдения следва да се отбележи следното: по сега действащия СК паричните влогове са изключени от режима на съпружеската имуществена общност и се считат за лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали са придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Поради това, по отношение на тях са неприложими разпоредбите на чл. 21, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от СК. В случай, че съпругът, който не е титуляр на влога е допринесъл за набиране на наличните по него средства, той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 от СК. В настоящият случай, обаче, ищцата не въвежда подобни твърдения, а такива, водещи до последователно поддържаната претенция за наличие на неоснователно обогатяване. Правото на такъв иск възниква когато страната не разполага с друг иск, с който да може да се защити. Безспорно, след прекратяване на брака е допустимо предявяване на иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД от единия от бившите съпрузи срещу другия за изравняване на икономически създаденото по време на брака неравенство. Когато ищецът поддържа /какъвто е настоящия случай/, че има дял и принос от наличните по влог на ответника парични средства, се касае за специалните искове, предвидени в СК и искът по чл. 59 от ЗЗД се явява недопустим.

Поради това, искът, депозиран от Е. Ш. Ш. срещу И. Г. И. е недопустим и производството по него е следвало да бъде прекратено на основание чл. 130 от ГПК. Като е постановил определение за прекратяване на производството, Районен съд – Шумен е действал правилно и актът му следва да бъде потвърден.

3

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1623/27.06.2024 г. по гр.д. № 699/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което на основание чл. 130 от ГПК производството по делото, образувано по искова молба от Е. Ш. Ш. /посочена И./ с ЕГН ********** срещу И. Г. И. с ЕГН ********** е прекратено поради недопустимост на иска.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4