Присъда № 49 от 01.10.2024, Районен съд - Петрич

МОТИВИ към ПРИСЪДА №49/01.10.2024 г., постановено по НОХД № 77/2024 г. по описа на Районен съд - П.

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Териториално отделение– П. при Районна прокуратура - Б., с който акт е повдигнато обвинение срещу лицето Т. И. М., роден на *** г. в /населено място/, с постоянен и настоящ адрес град П., ж.к. „Ц.“ бл. ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан, безработен, ЕГН – **********, за това че на 06.09.2022 г. от втори етаж на къща находяща се в /населено място/, ул.“Ч.“ № 4, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – счупване на стъклото на прозорец разположен на нивото на приземния етаж от къщата/ е отнел чужди движими вещи – телевизор марка „Нео“, 32 инча на стойност 261 лева, мобилен телефон марка „Самсунг“ на стойност 30 лева и мобилен телефон марка „Нокия“ на стойност 40 лева, всичко на обща стойност 331 лева от владението на Д. С. М. от /населено място/, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал.1 т. 3 НК, във вр. с чл. 194 ал.1 НК.

Производството пред Районния съд протече по общия ред при условията на задочно производство по чл.269 ал.3 от НПК, като съдът е счел, че отсъствието на подсъдимия няма до попречи за разкриване на обективната истина по делото и същата може да бъде установено без личното му участие в процеса. Налице са предпоставките на т.1 и т.2 на ал.3 от чл.269 НПК, а именно – подсъдимият не е намерен на адреса, който е посочен, променил е същия без да уведоми съответния орган и е издирван щателно. В производството по делото защитникът е представляван от служебно назначения от досъдебното производство служебен защитник, с което е гарантирано правото му на защита в процеса.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода“ от 1 (една) година и тъй като същият е реабилитиран към датата на извършване на деянието, се пледира за отлагане изпълнението на наказанието на основание чл.66 от НК за срок от три години.

Назначеният служебен защитник на отсъстващия подсъдим пледира съдът да наложи наказание „Лишаване от свобода“ при условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК и предлага 9 (девет) месеца Лишаване от свобода и приложението на чл.66 НК.

Пострадалото лице Д. М. е уведомен за започнатото производство и същият не е упражнил правата си да се конституира като граждански ищец и/или частен обвинител в законоустановения срок. В проведения разпит на същия в качеството му на свидетел заявява, че откраднатите му вещи са му били възстановени в хода на досъдебното производство.

Обвиняемият Т. И. М. е неженен, безработен. Неосъждан /реабилитиран към момента на извършване на деянието/.

1

По делото бяха събрани писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие от 07.09.2022 г., ведно с фотоалбум, протокол за доброволно предаване от 07.09.2022 г., ведно с фотоалбум, протокол за разпознаване на лица и предмети от 07.09.2022 г., протокол за доброволно предаване от 07.09.2022 г., протокол за оглед на веществени доказателства от 12.12.2023 г., ведно с фотоалбум, разписка от 13.12.2023 г., справка за съдимост и оценителна експертиза. Разпитани от съда бяха свидетелите Д. С.

М., Г. И. Ш., С. Н. М., И. С. А. и Г. П. М.. Показанията на свидетеля А. П. К., дадени на досъдебното производство бяха прочетени по реда на чл.281 ал.5 НПК със съгласие на страните в съдебното производство.

Съдът, като обсъди обстойно събраната по делото доказателствена съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т. И. М. е от /населено място/, безработен, с основно образование и с материални и жилищни затруднения. През последните няколко години обвиняемия живеел и работил в с.Д., общ.С., но през месец август 2022 г. напуснал работата си и се върнал в /населено място/.

Свидетеля Д. С. М. живее в /населено място/. Обитава втори етаж от триетажна къща, разположена на ул.“Ч.“ № 4 и познава от дълги години обвиняемия Т. М. и многократно го е приемал в дома си.

През месец август 2022 г. свидетеля М. се срещнал с обвиняемия и тъй като последния нямал работа и средства за издръжка започнал често да гостува в дома на М., който му давал храна и пари за цигари.

На 06.09.2022 г. обвиняемия М. имал нужда от пари и затова решил да открадне телевизора и телефоните на свидетеля М.. Знаел, че същия е на работа от 08.00 часа до 17.00 часа и около обяд се придвижил до дома му. Без преодоляване на препятствия влязъл в двора на къщата, след което счупил стъклото на прозорец разположен на приземния етаж в близост до стълбищната площадка, свързваща етажите в къщата. През счупения прозорец влязъл в къщата и се качил на третия етаж. После от спалнята на свидетеля М. взел телевизор марка „Нео“, 32 инча, мобилен телефон марка „Самсунг“ и мобилен телефон марка „Нокия“, и напуснал дома на М.. След това се придвижил до заложна къща „Ш. корект“ ЕООД и заложил телевизора за сумата от 120 лева. Поискал да заложи и единият от телефоните, но собственика на заложната къща отказал да го приеме заради липсата на търсене на такива устройства. Тъй като искал да получи още пари и знаел, че свидетеля А. К. е близък със свидетеля Ш. обвиняемия отишъл при него и го помолил да заложи мобилен телефон марка „Самсунг“, като обещал на следващия ден да го откупи. Свидетеля К. се съгласил да му помогне и същия ден отишъл до заложната къща на свидетеля Ш.. Помолил го да му даде 20 лева за телефона, като обещал на следващия ден да го откупи. Тъй като имал доверие на свидетеля К. свидетеля Ш. му дала 20 лева и взел телефона.

2

За извършената кражба свидетеля Д. М. уведомил органите на РУ на МВР /населено място/ и след проведени оперативно-издирвателни мероприятия извършителя е разкрит. Наред с това с протокол за доброволно предаване от 07.09.2022 г. свидетеля Ш. предал на разследващ полицай Ц. И. телевизор марка „Нео“, 32 инча и мобилен телефон марка „Самсунг“, които в последствие били върнати на М. от разследващите органи.

В хода на досъдебното производство е назначена оценителна експертиза, от заключението на вещото лице по която е видно, че към момента на извършване на престъплението, стойността на телевизор марка „Нео“, 32 инча е 261 лева, на мобилен телефон марка „Самсунг“- 30 лева, а на мобилен телефон марка „Нокия“- 40 лева,

От изложената фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, е видно, че с деянието си подсъдимият Т. И. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т. 3 във вр. с чл.194 ал.1 НК.

Касае се до отнемане на чужди движими вещи от владението на собственника, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот (счупване на стъклото на прозорец разположен на нивото на приземния етаж от къщата, в близост до стълбищната клетка, водеща към жилището на М.).

От обективна страна на 06.09.2022 г. от втори етаж на къща находяща се в /населено място/, ул.“Ч.“ № 4, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – счупване на стъклото на прозорец разположен на нивото на приземния етаж от къщата в близост до стълбищната клетка, водеща до жилището на Д. М./ е отнел чужди движими вещи – телевизор марка „Нео“, 32 инча на стойност 261 лева, мобилен телефон марка „Самсунг“ на стойност 30 лева и мобилен телефон марка „Нокия“ на стойност 40 лева, всичко на обща стойност 331 лева от владението на Д. С. М. от /населено място/, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия Т. И. М. с пряк умисъл. Същия е пълнолетно и вменяемо лице. В тази връзка обвиняемия е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, включително факта че отнема вещите, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – счупване на стъклото на прозорец разположен на нивото на приземния етаж от къщата. Същевременно обвиняемия е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние и въпреки това е искал тяхното настъпване.

М. е разбирал, че вещите предмет на посегателство са чужда собственост и с действията си ще прекъсне фактическата власт на законния им владелец върху тях, без да има неговото съгласие за това, като установи върху тях своя такава 3 с намерение противозаконно да ги присвои. В тази насока са всички събрани по делото доказателства в хода на проведеното разследване срещу тях.

В хода на досъдебното производство обв. Т. И. М. се е признал за виновен и е дал обяснения по обвинението.

Престъплението се доказва от признанието на обвиняемия Т. М., показанията на свидетелите Д. С. М., Г. И. Ш., С. Н. М., А. П. К., И. С. А. и Г. П. М., протокол за оглед на местопроизшествие от 07.09.2022 г., ведно с фотоалбум, протокол за доброволно предаване от 07.09.2022 г., ведно с фотоалбум, протокол за разпознаване на лица и предмети от 07.09.2022 г., протокол за доброволно предаване от 07.09.2022 г., протокол за оглед на веществени доказателства от 12.12.2023 г., ведно с фотоалбум, разписка от 13.12.2023 г., справка за съдимост и оценителна експертиза.

Причина за извършване на престъплението е желанието на обвиняемия да се сдобие с материална облага по лек, макар и престъпен начин, както и ниските му морално-волеви задръжки.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Т. И. Манов, както и дали същото да бъде изтърпяно ефективно, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и на дееца, както и всички други установени по делото обстоятелства.

Смекчаващи обстоятелства са възрастта на подсъдимия, реабилитацията на същия към момента на извършване на деянието, както и тежкото финансово и материално положение – същият е безработен, а от свидетелските показания става ясно, че същият не разполага с жилище и води скитнически начин на живот. Отегчаващи са високата обществена опасност на деянието предвид наличието на квалифициращи признаци.

Ето защо и след преценка на смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства при условията на чл. 195, ал.1, т. 3 НК, във вр. с чл.

194, ал.1 НК настоящият съдебен състав при приложението на чл. 54 от НК определи на подсъдимия С. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година.

Съдът счита, че именно това наказание, в така определения размер, съответства в максимална степен на обществената опасност на конкретните деяния и на самия деец, както и че именно такова общо наказание ще въздейства поправително и възпитателно на подсъдимия и възпиращо към останалите членове на обществото.

При решаване въпроса дали да бъде изтърпяно наказанието „Лишаване от свобода” за срок от десет месеца, съдът, преценявайки смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, процесуалното му поведение в хода на процеса – искреното самопризнание за извършеното от него деяние, дадено още в хода на досъдебното производство, съдействие за разкриване на обективната истина по делото, настоящият съдебен състав счита, че целите на наказанието 4 и по-конкретно за поправянето на осъдения не е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното наказание.

Налице са и условията за това – наложеното наказание лишаване от свобода е за срок от 1 година, а подсъдимият е реабилитиран при условията на чл.88а НК към момента на извършване на деянието. Лицето е осъждано с 26 отделни присъди, като всички наказания са изтърпени и към момента на извършване на деянието. Съгласно разпоредбата на чл.88а ал.4 НК когато лицето е извършило две или повече престъпления, за което не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания. Такъв е и настоящия случай, поради което съдът намира, че са налице условия за отлагане изтърпяването на наложеното наказание.

Ето защо и на основание чл.66, ал.1 НК съдът отложи за срок от 3 (три) години, от влизане на присъдата в сила изтърпяването на наказанието.

Подсъдимият Т. И. М. следва да заплати и сторените деловодни разноски, както следва – 191,70 лева представляващи сторени разноски в хода на досъдебното производство по сметка на ОДМВР – Б. и сумата от 5,00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист, както и сумата в размер на 50,00 лева - по сметка на РС – П., представляваща сторени разноски в съдебното производство и сумата от 5 лева за издаване на изпълнителен лист.