Решение № 1004 от 21.10.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1004 гр. гр. Стара Загора,, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Богданова при участието на секретаря Пламена Цв. Д. като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Гражданско дело № 20265530102455 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. Т. И. против „Вивус.БГ“ ЕООД.

Ищецът Ц. Т. И. твърди, че на 28.04.2022 г. е сключил с „ВИВУС.БГ“ ЕООД Договор за кредит № **********, по силата на който му е предоставена сума в размер на 150 лв. със срок за погасяване 30 дни, договорна лихва 40,97% и посочен ГПР 49,6%. В договора била предвидена и такса за бързо разглеждане в размер на 34,06 лв., както и възможност за начисляване на такса за удължаване на срока на кредита. Ищецът сочи, че е погасил кредита, като на 25.08.2022 г. е заплатил общо 267,80 лв.

Ищецът поддържа, че договорът е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в него ГПР не съответства на действителния, доколкото в него не били включени таксите за бързо разглеждане и удължаване на срока. Според изложеното тези такси представляват разходи по кредита, които кредитополучателят следва да заплати, поради което е следвало да бъдат включени при формирането на ГПР.

Твърди се още, че таксата за бързо разглеждане и таксата за удължаване на срока са свързани съответно с усвояването и управлението на кредита и 1 противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Ищецът счита, че тези такси не представляват действителни допълнителни услуги, а прикрито възнаграждение за кредитора, поради което са недължими и съставляват разходи, които е следвало да бъдат включени в ГПР. В подкрепа на твърденията си ищецът посочва, че при включване само на таксата за бързо разглеждане изчисленият чрез онлайн калкулатор ГПР възлизал на 1575,90 %, като според него при включване и на таксата за удължаване на срока ГПР би бил още по-висок и би надхвърлил максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради това счита, че неправилното посочване на ГПР следва да се приравни на липса на посочен ГПР и да обуслови недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. Позовава се и на Решение № 24/10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. на СГС, както и на Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С-714/22.

При условията на евентуалност ищецът поддържа недействителност на клаузите, предвиждащи такса за бързо разглеждане и такса за удължаване на срока, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 5 ЗПК.

С оглед твърдяната недействителност на договора ищецът се позовава на чл. 23 ЗПК, съгласно който при недействителност потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита. Тъй като е получил 150 лв., а е заплатил общо 267,80 лв., претендира връщане на разликата от 117,80 лв., представляваща недължимо платена сума, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Поради изложеното ищецът моли съдът: 1) да прогласи недействителността на договора за кредит на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; 2) при условията на евентуалност да прогласи недействителността на клаузите за такса за бързо разглеждане и такса за удължаване на срока; 3) да осъди ответника да му заплати сумата от 117,80 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва, както и направените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът „ВИВУС.БГ“ ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни, недоказани и недопустими, като излага възражение за липса на пасивна процесуална и материалноправна легитимация.

Ответникът не оспорва сключването на 28.04.2022 г. на Договор за 2 кредит № **********, по силата на който на ищеца е предоставена главница от 150 лв. за срок от 30 дни, с договорна лихва 5,05 лв. и такса за допълнителната незадължителна услуга „Бързо разглеждане“ в размер на 34,06 лв., при общо задължение от 189,11 лв. Твърди, че преди сключването на договора на ищеца е бил предоставен Стандартен европейски формуляр, съдържащ информация за всички параметри на кредита, включително размера на лихвата, таксата за бързо разглеждане, ГПР и общия размер на задължението. Ищецът е имал възможност да откаже допълнителната услуга и да избере стандартната процедура за разглеждане на заявлението. Според ответника услугата е била заявена изрично от ищеца и не е представлявала условие за отпускане на кредита. Ответникът сочи, че ищецът е изпаднал в забава на 28.05.2022 г., а на 02.11.2023 г. вземането по договора е било прехвърлено с договор за цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

След цедирането ищецът е погасил задължението си чрез плащания към новия кредитор. Поради това „ВИВУС.БГ“ ЕООД поддържа, че към момента на предявяване на исковете вече не е кредитор и не е надлежна страна по спора.

Иска производството спрямо него да бъде прекратено поради липса на пасивна процесуална легитимация, респективно приобретателят на вземането да бъде конституиран като страна, а при условията на евентуалност – исковете да бъдат отхвърлени.

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ответникът възразява, че същият е неоснователен и недопустим, тъй като не е получил претендираната сума.

Според ответника при иск за неоснователно обогатяване ищецът следва да докаже имуществено разместване между страните, включително че именно ответникът е получил имуществената облага. В случая всички плащания след извършената цесия са постъпили при „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, което е удостоверено с представената кореспонденция и извлечение от кредитния портфейл. Поради това според ответника липсва обогатяване от негова страна и искът е насочен срещу ненадлежен ответник.

По установителния иск за недействителност на договора ответникът оспорва твърдението, че ГПР е неправилно изчислен. Поддържа, че в договора и общите условия са посочени допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, като разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени по искане на кредитополучателя, не са включени в него. Според ответника посоченият ГПР е правилно изчислен спрямо включените в него разходи и не 3 надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ответникът се позовава и на Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело C-714/22, като поддържа, че разходите за допълнителни услуги се включват в ГПР, когато тяхното използване или заплащане е задължително условие за получаване на кредита. Според него в конкретния случай услугата „Бързо разглеждане“ е била изцяло доброволна, заявена чрез изрично волеизявление на ищеца и не е представлявала условие за сключване на договора или отпускане на кредита.

Поради това таксата за нея не следвало да бъде включвана в ГПР. В тази връзка ответникът поддържа, че таксата представлява възнаграждение за реално предоставена допълнителна услуга – извършване на кредитна оценка и преценка на кредитоспособността в съкратен срок. Позовава се на принципа на свобода на договаряне по чл. 9 ЗЗД и на съдебна практика на СРС и СГС по идентични спорове, според която услугата „Бързо разглеждане“ има незадължителен и допълнителен характер, не е условие за отпускане на кредита и не представлява неравноправна клауза.

В заключение ответникът поддържа, че твърденията за липса на валидно съгласие, неравноправност или заблуда са лишени от фактическа и правна основа и моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира и присъждане на направените разноски.

До приключване на първото по делото съдебно заседание ищецът е оттеглил предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 117,80 лв., представляваща претендирана недължимо платена сума, поради което производството по делото в тази част е прекратено.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

По отношение на предявените искове ищецът следва да установи фактите, на които основава твърденията си за недействителност на договора за потребителски кредит и на отделните договорни клаузи, съобразно заявените основания. Ответникът носи доказателствената тежест за фактите, на които основава своите възражения. Същевременно, предвид характера на правоотношението, съдът следи служебно за спазването на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, както и за наличието на 4 неравноправни клаузи при предпоставките, установени в закона.

С определението от 11.08.2026 г., съдържащо проект за доклад по делото, обявен за окончателен в съдебното заседание, проведено на 24.09.2026 г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 28.04.2022 г. между страните е сключен Договор за кредит № **********, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер на 150 лв., както и че в договора е предвидена такса за услугата „Бързо разглеждане“ в размер на 34,06 лв.

Безспорно е останало и обстоятелството, че ищецът е извършил плащане по кредита.

Посочените обстоятелства се установяват и от приетия по делото препис на Договор за кредит № ********** от 28.04.2022 г., съгласно който на ищеца е предоставен заем в размер на 150 лв. със срок за погасяване 30 дни, при договорен годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,97% и годишен процент на разходите (ГПР) от 49,6%. В договора е посочено, че договорната лихва за срока на кредита възлиза на 5,05 лв., а таксата за услугата „Бързо разглеждане“ е в размер на 34,06 лв. Общият размер на задължението по договора е посочен като 189,11 лв.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира за установено наличието на облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на сключения на 28.04.2022 г. Договор за кредит № **********. В договора изрично е предвидена такса за услугата „Бързо разглеждане“ в размер на 34,06 лв.

В Общите условия към договора е посочено, че при изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР) не се включват разходите, които кредитополучателят заплаща при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите за допълнителни незадължителни услуги. От съдържанието на договорните документи се установява, че на кредитополучателя е била предложена допълнителна услуга, свързана с разглеждането на подаденото от него заявление за отпускане на кредит в съкратен срок. Съгласно уговореното кредиторът се е задължил да разгледа заявлението и да предостави отговор в рамките на 15 минути, а кредитополучателят – да заплати за тази услуга възнаграждение в размер на 34,06 лв., с падеж 28.05.2022 г.

5

Не е спорно по делото, че ответникът "Вивус. БГ" ЕООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищецът Ц.

Т. И. е физическо лице, което при сключване на Договора за кредит е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Сключеният между ищеца и ответника Договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.