Решение № 2595 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2595 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20251110210172 по описа за 2025 година

Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Б. Г. срещу електронен фиш серия К № 8669808 от 01.11.2023 година, с който на основание член 189, ал.4 връзка член 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на К. Б. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на член 21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят посочва, че е управлявала МПС с превишена скорост поради възникнали физиологчини нужди от беременност.Оспарва присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна чрез юрисконсулт Кондова оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от справка на АИС на КАТ лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, рег. № ***, е собственост на Т.Д.Г.. На 01.11.2023 година около 12.34 часа К. Б. Г. управлявала автомобила в село Волуяк, по ул. „Ломско шосе“ до № 215 с посока на движение от град Костинброд към град София с 82 км/ч при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място. Нарушението е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС АТСС TFR1-: 524. Приложен е снимков материал като веществено доказателство, от който е видно марката и регистрационния номер на процесното МПС. Срещу собственика на МПС Т.Д.Г. бил издаден електронен фиш серия К № 84440381. С декларация от 23.12.2023 година по член 188 от ЗДвП собственикът на МПС е посочил, че на посочената дата и час е предоставил автомобила за управление на К. Б. Г. като е предоставил копие от СУМПС на Г..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда 1 на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесното автоматизирано техническо средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е минало периодична техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл.

189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен фиш като годно веществено доказателствено средство. От същите се установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 82 км/ч (след приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа грешка).

Служебно е изискан и снимков материал относно местонахождението на АТСС в момента на установяване на нарушението съгласно член 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на движение по пътищата.

В съответствие с изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на движение по пътищата е представена и ежедневна форма за отчет за местоположението на АТСС, датата и часовете, в които е извършвала видеозаснемане и служителите, които са боравили с него.

Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство, съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

Видно от справката на Български институт по метрология и техническата спецификация на системата за видеоконтрол, в електронния фиш е приспаднат в полза на нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната стационарна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 82 км/ч, което е повече от максимално позволената скорост от 50 км/ч в населено място.

Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е 2 управлявала процесния лек автомобил със скорост от 82 км/ч при ограничение 50 км/ч за населено място.

Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на вина пряк умисъл.

Неоснователно е възражението в жалбата за незаконосъобразност на електронния фиш. Чл.

189, ал. 4 ЗДвП регламентира, че „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение“, а в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП е дадена легалната дефиниция на автоматизираните технически средства и системи, съгласно която те са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Изключение от правилото е предвидено в чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, но то касае само случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение, тъй като в този случай се налага въвеждането на допълнителни данни към тези на АТСС. Следователно, съгласно чл. 189, ал.

4 ЗДвП /ДВ, бр. 54/2017 г. / електронни фишове се издават не само от стационарно позиционирани АТСС, но и от мобилни такива, които са преносими, но са в стационарен режим на измерване и снимане на нарушенията.

Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. В нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш - данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на наказанието. Образецът на електронния фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление.

Съгласно член 188, ал.1, изречение второ от ЗДвП, когато МПС е предоставено за управление на друго лице и собственикът не посочи кому е предоставил МПС административното наказание да се налага на собственика на МПС. По реда на член 189, ал.5 от ЗДвП собственикът разполага с възможност да посочи лицето, което фактически е 3 управлявало МПС и е извършило нарушението като предостави копие от неговото СУМПС, от която възможност жалбоподателят не се е възползвал. В такъв случай, член 188, ал.2 от ЗДвП предвижда, че наказанието се налага на законния представител на дружеството.

Използването на АТСС за установяване на нарушения на скоростния режим априори изключва установяване на самоличността на водача, тъй като установяването на нарушението е без водачът да бъде спиран от полицейски служители, поради което законодателят е предвидил оборима презумпция, че наказанието се налага на собственика, която може да бъде оборена с подаване на декларация с посочване на конкретно лице, управлявало автомобила и осъществило нарушението, какъвто е и процесният случай.

Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е управлявала процесния лек автомобил със скорост от 82 км/ч при ограничение 50 км/ч за населено място.

Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на вина пряк умисъл.

Тъй като превишаването на максимално допустимата скорост е от 31 до 40 километра в час предвиденото наказание в член 182, ал.1, т.4 от ЗДвП е 400,00 лева.

На основание член 63д, ал.4 от ЗАНН с оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), съответстващи на 130,00 (сто и тридесет) лева, на основание чл. 37 ЗПП във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 8669808 от 01.11.2023 година, с който на основание член 189, ал.4 връзка член 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на К. Б. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 лева (204,52 евро) за нарушение на член 21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДАК. Б. Г., ЕГН **********, да заплати на СДВР 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), съответстващи на 130,00 (сто и тридесет) лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5