Решение № 676 от 19.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 676 гр. Пловдив, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20205300502089 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ГД „ПБЗН“-МВР чрез юриск. Св. С. против Решение № 2565/22.07.2020г., пост. по гр.д.№ 20082/2019, ПРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Г. Т. Т. сумата от 1488,17лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 219 часа за периода 01.11.2016 г. – 30.11.2019г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба, както и сумата от 231,88лв.., представляваща обезщетение за забавено плащане от 01.01.2017-06.12.2019г., като са присъдени и разноски.

Жалбоподателят ГД ПБЗН-МВР поддържа, че решението е неправилно и необосновано. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил относимата нормативна база, регламентираща извънредния труд. Развива доводи за приложението на Наредба №8121З-776/29.07.2016, както и че отчитането на положения труд е извършвано съобразно същата. Счита, че при изричен нормативен акт не следва да се прилагат други актове, към които няма изрично препращане. Развива и съображения за регламентацията на труда на държавните служители-полицейски органи и органи по пожарна безопасност в ЗМВР.

Поддържа, че при приложение на посочената нормативна база не е налице неотчетен извънреден труд , респ. не е налице останал незаплатен такъв. Счита и че в решението не е направено разграничение между нощен и извънреден труд по ЗМВР. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което се отхвърли изцяло 1 предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Г. Т. Т. оспорва подадената въззивна жалба, като поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Развива съображения за субсидиарно приложение на ЗДСл и принципите за изчисляване на извънредния труд на държавните служители и работниците по трудово правоотношение. Счита, че в първоинстанционното решение правилно е приложена нормативната уредба и е определен размерът на дължимото обезщетение. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна – ответник , останал недоволен от осъдителната част на постановено съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.

С подадената въззивна жалба се обжалва постановеното първоинстанционно решение , с което са уважени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал.

5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Г.Т. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР. Доколкото съдът намира същото за правилно, то на осн. чл.272 от ГПК препраща към мотивите му, като следва да изложи само следните съображения :

От фактическа страна по делото се установява, че между страните е съществувало служебно правоотношение, възникнало на осн. ЗМВР. Т. е работил на длъжността „ ***“ в РС ПБЗН-Раковски, към РД ПБЗН- Пловдив при ГД ПБЗН-МВР. Приетата и неоспорена ССЕ с в.л. Зл. М. установява, че в процесния период ищецът е работил на 24 часови дежурства.

Ищцовата претенция е, че по време на дежурствата е полаган извънреден труд, т.к. същите са били 24 часови, от които 8 часа нощен труд, а нормативно определената продължителност на нощния труд е 7 часа. Поради това се претендира преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 спрямо нормалната продължителност на работното време от 8 часа съгл. чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Претенцията е за положен 165 часа извънреден труд, който не е заплатен от работодателя.

По делото са представени протоколи за отчитане на отработеното време / от л.11 до л.51 от първоинстанционното дело/, както и фишовете за начислени и изплатени 2 възнаграждения на ищеца за исковия период /л.52 до л.88/.

По делото е изготвена и приета ССЕ с в.л. З. М. , съгласно която за процесния период ищецът Т. е положил общо 1529часа нощен труд. При приложение на НСОРЗ и приложение на К 1,143% то положеният нощен труд се равнява на 219часа извънреден труд. Дължимото възнаграждение за така изчисления извънреден труд на база преизчисления нощен за периода е 1488,17лв./брутно/. Мораторната лихва е в размер на 231,88лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове са основателни. Нормативната рамка относно отчитането на положения труд при процесното правоотношение е следната: Работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица /чл.187, ал.1 от ЗМВР/. При работа на смени работното време се изчислява сумирано на тримесечен период. В този случай е възможно полагането на нощен труд в часовия интервал 22-06ч., като работните часове не следва да надвишават 8 часа на всеки 24 часа. Нормата на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /в ред. ДВ бр.58/2019/ предвижда при работа на смени, трудът извън работното време и при отработени до 70 часа за тримесечния период да се заплаща като извънреден труд с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл.187, т.9 от ЗМВР е указано, че с наредба на М-ра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределението на работното време, отчитането му, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. През процесния период действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която липсва изрично правило за преизчисляване с К 1,143 при сумирано отчитане на работното време на положения нощен труд, което правило е било уредено в наредба №8121з-407/11.08.2014, действала до 02.08.2016г. Това не означава , обаче, че не следва да се приложи механизмът за преизчисляване на нощния труд Това е така, т.к. законодателят е въвеждал последователно в различни нормативни актове регламентиращи полагането на нощен труд редица закрили на последния. Така в ЗМВР изрично е посочено в чл.188, ал.2 от ЗМВР, че държавните служители, които полагат нощен труд се ползват със специалната закрила по КТ. В чл.140, ал.1 от КТ пък е разписано, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. КТ е основата на регулацията на правоотношенията между работници/служители и работодател, като в случаите на специална категория служители, каквито са и държавните, не може да се регламентират полоши условия на труд от общите. В случая става въпрос и за специална закрила на нощния труд, при което общите правила следва да намерят приложение и по отношение на държавните служители, чийто правоотношения се регламентират по ЗМВР. В чл.188, ал.2 от ЗМВР изрично е записано, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ. Тази закрила трябва да намери израз в различни компенсаторни механизми.

ЗМВР предвижда , че при работа на смени е възможно полагането на нощен труд, 3 който не следва да надвишава 8 часа за всеки 24 часа. Това не дерогира, обаче, закрилата на нощния труд и не следва да се тълкува като изравняване на условията на полагане на дневния с нощния труд. Приемане на противното би означавало поставяне на държавните служители в неравностойно положение с обикновените работници и служители. Също така би лишило от смисъл дадената изрична защита на нощния труд на служителите по ЗМВР в чл.188, ал.2.

В същата насока са и изводите на СЕС в Решение от 24.02.2022 по дело С-262/20, според които се допуска нормалната продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерии, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателства и е съизмерима с тази цел.

Преценката следва да се извършва от националния съд и е винаги конкретна и с оглед целта, която следва да се постигне. На следващо място е разяснено, че в Директива 2003/88/ЕО е прокаран принципът, че полагащите нощен труд работници или служители трябва да бъдат компенсирани чрез различни мерки – под формата на намалена продължителност на работното време, допълнителни почивки и допълнително заплащане на труда, удължен годишен отпуск, заплащане на обезщетения и др. Тези мерки са част от закрилата на работниците, които полагат нощен труд. В тази насока са и принципите на МОТ за организацията на работното време, включително и за регламентацията на нощния труд, която трябва да предвижда различни по вид компенсации /виж §54, 56 70 от посоченото решение на СЕС/. Посочените принципи са наложени и от националното законодателство , като още в основополагащия закон - КРБ в чл.6 е предвидена забрана за неравно третиране на гражданите. В същото време законодателят не е поставил и обосновал някаква цел, оправдаваща понеблагоприятни условия на труд на работниците от публичния сектор - полицаи и пожарникари. Техният труд по принцип е по-тежък и рисков, поради което няма основание да не се прилагат компенсаторни механизми за защита на този труд. С оглед на изложеното съдът намира, че липсата на нормативна уредба за преизчисляване на положения нощен труд в дневен е празнота в регламентацията на реда за организацията и разпределянето на работното време, отчитането, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, а не нормативна забрана за това. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, субсидиарно приложение следва да намери регламентацията в общите норми - Наредба за структурата и организацията на работната заплата /ДВ бр.9/26.01.2007 г./. Ето защо, случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ , при което с оглед сумираното изчисляване на работното време на работещ на смяна държавен служител по ЗМВР се прилага принципа на превръщане на нощните часове в дневни с К 1,143. Приетата по делото експертиза е приложила това правило и е установила броя на извънредно положените часове, както и размера на дължимото заплащане за тях. Така претенцията за заплащане на извънреден труд за исковия период, след преобразуването на положените часове нощен труд в дневен се явява 4 основателна и доказана и следва да бъде уважена до посочените в ССЕ размери.

Безспорно е по делото, че тези плащания не са извършени, при което се доказва претенция за заплащане на обезщетение за забава по основание. Досежно размера, съдът ще кредитира установеното от ССЕ.

До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде уважено.

По разноските

На осн. ч„л.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемия сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300лв., заплатено адвокатско възнаграждение, определени с оглед направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК.