Решение № 5095 от 05.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5095 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100506711 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 7098/18.04.2024 г., постановено по гр.д. № 69 568/2023 г. на СРС, ГО, 66 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против К. В. М. и Г. С.

М., установителни искове с пр. осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че ответниците дължат в условията на разделна отговорност при квоти от по ½ следните парични суми: сумата от 350,43 лева - главница за потребена топлинна енергия за периода от 04.10.2020 г. до 30.04.2022 г. до имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 156978, ИД номер 187743, ведно със законна лихва считано от 04.10.2023 г. до погасяване на вземането, сумата о т 32,30 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 04.10.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва считано от 04.10.2023 г. до погасяване на вземането, както и сумата 57,33 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 18.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 30843 от 17.10.2023 г. по ч.гр.д. № 54 988/2023 г. на СРС, 66-ти с – в.

С решението са отхвърлени искът за цена на топлинната енергия за разликата над 350,43 лв. до предявения размер от 390,48 лв., както и за периода 01.05.2020 г. – 03.10.2020 г. поради погасяване на вземането по давност, искът за мораторна лихва върху главницата за разликата над 57,33 лв. до предявения размер от 66,54 лв., искът за дялово разпределение за разликата над 32,30 лева до предявения размер от 35,66 лева, както и изцяло предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 8,41 лв. за период от 16.10.2020 г. до 18.09.2023 г.

1

Образувано е по въззивна жалба вх. № 141470/ 29.04.2024 г. от Г. Ст. М. срещу решението в частта, с която исковете срещу нея са уважени. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта, с която въззивникът е осъден да заплати суми на въззиваемия. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Оспорва да е потребител на ТЕ за исковия период, понеже потребител бил другият ответник като вещен ползвател. Въззивникът М. твърди да е “гол собственик“ на имота. Твърди другият ответник да е подал молба - декларация за откриване на партида относно имота. Оспорва иска за лихва за забава.

Подадена е и въззивна жалба вх. № 141472/ 29.04.2024 г. от К. В. М. срещу решението в частта, с която исковете срещу него са уважени. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта, с която въззивникът е осъден да заплати суми на въззиваемия. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излага, че не е собственик или вещен ползвател на имота. Оспорва иска за лихва за забава.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадените въззивни жалби. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски. ТЛП „Далсия Елвеко“ ЕООД не подава отговор.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

В обжалваната част решението е частично неправилно и следва да бъде отменено изцяло в частта относно сумата, призната като дължима за лихва за забава върху главницата за доставена ТЕ. Решението следва да бъде потвърдено в останалите обжалвани части.

В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното. В хода на производството пред СРС ответниците и настоящи въззивници са оспорили исковете по основание с твърдение, че не са потребители на ТЕ. Позовават се на давност. Не оспорват исковете по размер.

С решението исковете за главница за ТЕ са уважени частично поради уважаване на възражението за давност. Във въззивната жалба не се съдържат доводи относно неправилно определяне на периода на дължимост на непогасените по давност суми. С решението е признато за установено, че ответниците дължат и главница за дялово разпределение и лихва за забава върху главницата за ТЕ.

По силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по НДИ от 27.04.1991 г. двамата ответници са придобили правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Неоснователни и непочиващи на каквито и да било доказателства по делото са твърденията от въззивните жалби, че върху имота е учредено право на ползване, като и че е подавана молба- декларация за откриване на партида относно имота само от един от ответниците.

Двамата ответници са собственици на имота при квоти от по ½ в исковия период. Не се установява някой от тях да е подал молба – декларация за откриване на партида относно имота.

2

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Ищецът е доставял ТЕ за исковия период до имота, който е топлоснабден. Това не е било спорно. За процесния период са приложими ОУ, одобрени от ДКЕВР през 2016 г.

Поради това съдът намира, че в исковия период именно ответниците като собственици на по ½ ид.ч. от имота са потребители /клиенти/ на доставяната до имота топлинна енергия и са страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желае да закупуват доставяната ТЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото им по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал в исковия период договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Ответниците отговарят в исковия период за всички задължения по партидата при квоти от по ½.

Не е било спорно, а и се установява, че за периода от 04.10.2020 г. до 30.04.2022 г. непогасената по давност главница за доставена ТЕ е в размер на 350,43 лева, която сума е дължима при квоти от по ½ от ответниците. В тази връзка е изслушано и прието неоспорено заключение на ССчЕ. Правилно с обжалваното решение исковете срещу ответниците са уважени за този период и за тази сума.

Според чл.139, ал. 2 от ЗЕ дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В конкретния случай от доказателствения материал по делото се установява, че в сградата на процесния имот е осъществявано дялово разпределение от дружеството „МХ ЕЛВЕКО ” ЕООД /видно от договор от 14.10.2002 г./. Видно от представените от третото лице – помагач документи, то в имота в исковия период е потребявана ТЕ. ФДР е извършило услугата по измерване потреблението на ТЕ видно от главните отчети и справките.

Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Как продавачът и ФДР уреждат отношенията си не е предмет на изследване по настоящото дело. Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се заплаща на ищцовото дружество. Поради това в частта относно дължимостта на сумата за главница за дялово разпределение решението като правилно следва да бъде потвърдено.

3

Основателно обаче е оплакването на ответниците във въззивната жалба за недължимост на сумата от сумата 57,33 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 350,43 лева, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 18.09.2023 г.

Задължението на жалбоподателите за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия е възникнало като срочно според приложимите ОУ от 2016 г. Според чл. 32, ал. 1 ОУ за месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане за периода, за който се отнасят. В забава за изпълнение на задължението потребителят обаче може да изпадне само в случай, че то е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер.

Предвид характера на задължението то първоначално се изчислява на база прогнозно потребление, за което се издава месечна фактура, а едва в по-късен момент се установява стойността на реалното потребление чрез издаване на изравнителна сметка. Т.е. ликвидността на задължението настъпва в един по-късен момент. Така съгласно чл. 32, ал. 3 от приложимите Общи условия след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на ежемесечно издаваните фактури на база прогнозно количество топлинна енергия и фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от ОУ за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а съгласно ал. 4 на чл. 33 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.

2 и ал. 3 от ОУ, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Доколкото според събраните доказателства изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесния период е настъпило след предвидения в Общите условия 45- дневен срок за плащане то цитираните клаузи на общите условия са неприложими.

В този случай приложение ще намерят диспозитивните правила на закона, поконкретно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която ответникът изпада в забава след покана, каквато нито се твърди, нито се доказва да е отправена в настоящия случай. Следователно предявеният по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за признаване дължимост на сумата за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Неправилно с обжалваното решение искът е бил уважен и в тази част решението следва да бъде отменено.

По разноските. За първоинстанционното производство ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 65,87 лв. - разноски в заповедното производство, както и сумата от 329,33 лв. - разноски в исковото производство. Предвид изхода на спора вместо тези суми ответниците дължи на ищеца сумата от 57,28 лв. - разноски в заповедното производство, и сумата от 305,52 лв. - разноски в исковото производство.

Разпечатката съдържа 40 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66dc36b2-5401-439a-a18e-1c358daf34f0