Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 893 от 03.12.2020, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1301/2020
Вид
Определение № 893
Подписан
03.12.2020
В сила
03.12.2020
Състав
Снежана Душкова, Карамфила Тодорова, Иван Стойчев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 893 гр. София , 02.12.2020 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Снежана Душкова

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20201000601301 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК вр. глава 22 НПК.

Образувано е по жалба от адв. П. К., служебен защитник на осъдения В. П. Д. , срещу определение № 260100 от 10.11.2020г. на Кюстендилски окръжен съд, наказателно отделение, постановено по нчд № 555/2020, с което съдът е оставил без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на наказанието 7 години „лишаване от свобода“ наложено с присъда по нохд № 1000/2015 на СГС - 6 месеца и 22 дни.

В жалбата се посочва, че са налице всички основания за освобождаване на осъдения по чл. 70, ал. 1 НК, за което се развиват подробни съображения. Прави се искане да се отмени определението на КОС и вместо него се уважи молбата за условно предсрочно освобождаване.

Жалбата е в срок, подадена от процесуално легитимирано лице - защитник на осъдения и е допустима за разглеждане. По същество е неоснователна. Атакуваното определение е обосновано и правилно, при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалния закон и следва да се потвърди.

Правилно и въз основа на данните по делото първостепенният съд е приел, че осъденият В. Д. е постъпил в Затвора *** на 14.08.2013г. и преведен в Затвора *** на 05.02.2014г. Той първоначално е търпял едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на три години, приведено по чл. 68 НК, изтърпяно от 23.05.2013г. до 22.01.2016г., и оттогава търпи настоящото наказание „лишаване от свобода“ в размер на седем години, наложено по нохд № 1000/2015г., на СГС, определено като едно общо найтежко наказание между наказанието по нохд № 1000/2015г., на СГС – седем години лишаване от свобода и нохд № 14423/2013 на СРС – една година лишаване от свобода.

Престъпленията, за които осъденият търпи наказание понастоящем са по чл. 213а, ал. 1 НК /нохд № 14423/201 на СРС/ и по чл. 199, ал.1 ,т. 3 , пр.2 вр. чл. 198, ал. 3 вр. ал. 1 НК /по нохд № 1000/2015 на СГС/.

1

Към датата на заседанието на КОС – 10.11.2020г. осъденият е изтърпял фактически от наказанието: 4 години, 9 месеца и 18 дни, от които зачетени от предварително задържане – 11 месеца и 22 дни, от работа – 7 месеца и 28 дни, всичко – 6 години, 5 месеца и 8 дни, остатък – 6 месеца и 22 дни.

С изложеното се обосновава, че осъденият фактически е изтърпял повече от половината от наказанието си, който факт покрива първото от изискванията на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.

Правилно първостепенният съд е приел, че не е налице второто изискване на закона, а именно – да са налице доказателства за поправяне на осъдения.

Съгласно становище на началника на затвора по чл. 437, ал. 2 НПК и доклад на ИСДВР от 13.10.2020г. преценявани в съвкупност с данните от затворническото досие се установява, че у осъдения все още липсва трайна положителна промяна в мисленето и поведението. Не е изпълнена специалната превенция да се поправи и превъзпита, доколкото е с утвърден модел на асоциално поведение. Въпреки корекционната дейност у лишения от свобода не се наблюдават положителни промени, които да водят до намаляване на оценката на риска от рецидив. Напротив, тази оценка е завишена спрямо първоначалната, която е била 89 точки, а към момента тя е 93 точки – висок риск. Лишеният от свобода омаловажава криминалното си поведение, не разбира мотивите за извършване на деянията и има самооправдателни нагласи.

С това и за настоящата инстанция осъденият не показва да е постигната нужната промяна в личността свързана с отхвърляне на противообществени модели на поведение и изградено позитивно отношение за спазване на законите и реда.

При осъдения не са преминати все още етапите на прогресивната система за изпълнение на наказанията, като той търпи наказанието все още при първоначално определения „строг“ режим. Поведението му е нестабилно в условията на изолация и личностовите му особености водят до извод за висок риск от вреди и рецидив.

От данните от докладите на затворническата администрация и от досието на осъдения, се установява че той е създавал конфликти около себе си, често прерастващи във физически саморазправи, а от създалата се обстановка не умее да извлича поука и се въвлича отново в субкултурата на общността. Този извод е потвърден в наложени на осъдения дисциплинарни наказания.

Осъденият се стреми да се представи в благоприятна светлина за извличане на лична изгода чрез демонстративно и показно поведение, показващо неумения за вземане на правилни решения. Това неумение е демонстрирано и във връзка с изпълнявана от нето трудова дейност, при която отношенията с работодателя от страна на затвора са били прекъснати, наложило прекъсване и на трудовата дейност на осъдения, последвано от негов демонстративен отказ да приема храна, с което е илюстрирал неприемлив модел на себеутвърждаване.

Осъденият е наказван няколкократно за дисциплинарни простъпки като участие в саморазправа с други лишени от свобода и притежание на неразрешени вещи.

Вярно е, както е приел и КОС, че осъденият е награждаван веднъж, но това не премахва, нито отслабва значението на останалите данни за личността, преобладаващо 2 негативни и сочещи, че целите на наказанието не са постигнати.

Мотивиран от това, Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 1 – ви състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260100 от 10.11.2020г. на Кюстендилски окръжен съд, наказателно отделение, постановено по нчд № 555/2020, с което е оставена без уважение молбата на осъдения В. П. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на наказанието седем години „лишаване от свобода“ наложено с присъда по нохд № 1000/2015 на СГС - 6 месеца и 22 дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3