Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 530 от 10.09.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно търговско дело 166/2025
Вид
Определение № 530
Подписан
10.09.2025
Състав
Теодора Кръстева, Рени Ковачка, Снежана Бакалова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 530 гр. София, 10.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно частно търговско дело № 20251001000166 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по частна жалба от „АКБ – Актив“ АД, в качеството му на акционер в „Хелио – тур – С“ АД срещу разпореждане № 6250/ 23.07.2024 г. по т. д. № 1495/ 2024 г. на СГС, ТО, 20 състав, с което е върната на основание чл. 130 ГПК исковата молба на жалбоподателя по която е образувано делото.

Твърди се, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, по съображения изложени в жалбата.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в установения от закон срока, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и от легитимирана да обжалва страна в процеса, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от „АКБ – АКТИВ“ АД срещу „Хелио – тур – с“ АД иск, с който да бъде признато по отношение на ответника, че с извършеното вписване № 20160325123142 в ТРРЮЛНЦ са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно, решения на съвета на директорите на „Хелио - тур - с“ АД, обективирани в протокол от заседание на съвета на директорите от 16.03.2016 г. за избор на лице, което да представлява дружеството. Твърдението за вписано несъществуващо обстоятелство е обосновано с доводите, че в протокола подписите на С. З. Г., като представляващ „Турист продукт“ ООД и на Е. Д. Б., като представляваща „ТХ 1

Русалка холидейз“ ЕООД били неистински – не били положени то тези лица, поради което, вписването било извършено въз основа на неавтентичен документ.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че след процесното вписване на 25.03.2025 г. с което за представител на изпълнителния член е вписана З. И., същата е заличена с извършени още две последващи вписвания относно изпълнителния член „Хелио – тур - с“ АД от 13.06.2016 г. и от 21.04.2022 г., поради което липсва правен интерес от поддържането на иска, тъй като той не касае актуално обстоятелство и е недопустим. В допълнение, съдът е подчертал, че твърдението за неавтентичност на два от подписите обуславя незаконосъобразност на решението на СД, но не и нищожност на вписваното обстоятелство.

Общата норма на чл. 124, ал. 1 ГПК предвижда наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск, какъвто по своя характер е и искът по чл. 29, ал. 1 ЗТР за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство. Преценката за това, налице ли е правен интерес от предявения установителен иск е винаги конкретна, с оглед твърденията на ищеца изложени в обстоятелствената част на исковата молба. В случая, целените от ищеца последици са да бъде заличено вписването на З. А. И. като представляващ „ТХ Русалка холидейз“ ЕООД, а това вписване е прекратило своето правно действие с извършеното на 13.06.2016 г. заличаване на З. А. И. като представляващ и вписването на друго лице представляващ ответното дружество.

Доколкото ищеца мотивира правния си интерес с оспорване на сключените от З. А. И. сделки през периода в който е представлявала дружеството, то в хипотезата на евентуално положително решение за него, същото ще има действие занапред, т. е. от влизане в сила на решението, като за периода до датата на заличаването му, решението обвързва всички, с оглед гарантиране на правната сигурност и защита интересите на трети лица, доверили се вписванията в ТР.

Само за пълнота, следва да бъде казано, че съобразно даденото с тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСТК разрешение, вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, 2 което не е възникнало валидно. Посочено е, че това представлява неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното решение. Цитираният тълкувателен акт, дефинитивно свързва понятието „невзето решение“ с липсата на външно обективирана воля на лицата за неговото приемане, като обект на неистинското удостоверяване е самият факт на вземане на решението, а не другите обстоятелства, свързани с него. Следователно, спорът в случая, е дали процесното решене е обективен израз на волята на членовете на СД от проведено на 16.03.2016 г. заседание. Ищецът не оспорва автентичността на протокола в частта, относно авторството на подписа за „Туристически холдинг Русалка Холидейз“ АД, представлявано от „Висент“ ЕООД чрез Р. Р. А., а само на другите двама членове на Съвета на директорите. Този факт обаче не сочи на липса на взето решение от Съвета на директорите, доколкото безспорно такова е било проведено с участието на Р. Р. А. и протокола като диспозитивен документ, подписан от това лице удостоверява съгласието му с взетите решения. Очевидно, само неговия глас не може да формира мнозинството в съответствие с предвиденото в устава на дружеството, но това е въпрос по законосъобразността на решението и не може да бъде разрешен по реда на чл.

29, ал. 1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ.

По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът,

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6250/ 23.07.2024 г. по т. д. № 1495/ 2024 г. на СГС, ТО, 20 състав.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на страната, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4