Решение № 34 от 23.08.2024, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Луковит, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20234320200267 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. М. Н., ЕГН ********** с адрес: ********* против наказателно постановление № 23-0297-000370/31.07.2023 год. на Началник група към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление поради издаването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и е изведено искане за неговата отмяна.

Жалбоподателят Р. М. Н., редовно призован, участва в производството лично.

Поддържа жалбата и моли да бъде отменено издаденото наказателно постановление.

Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител.

Съдът, съобразявайки посочените в жалбата основания, изразените становища на страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, приема следното от ФАКТИЧЕСКА страна:

На 02.06.2023 г. около 14,50 часа в ***** посока с. Дерманци жалбоподателят Р. М. Н. е управлявал колесен трактор Беларус „ЮМЗ“ без регистрационна табела и с рама № ****, като бил спрян за проверка от полицейски служители от ЗЖУ Плевен и РУ Луковит, които работели по СПО - контрол на пътното движение в малките населени места на територията, обслужвана от РУ – Луковит. При проверката било установено, че МПС не е регистрирано по надлежния ред.

За констатираното св. В. Н. И. - на длъжност мл.ПИ в РУ - Луковит съставил на жалбоподателя Р. М. Н. АУАН бл. № 383736 от 02.06.2023 г., в който вписал, че е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя, свидетелите при установяване на нарушението (св. Р. К. Х. и Г. В. В. – служители на ЗЖУ Плевен) и е предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.

1

По случая била образувана прокурорска преписка № 2604/23 г. по описа на РП – Ловеч – ТО - Тетевен, по която с Постановление от 28.06.2023 е постановен отказ да се образува досъдебно производство. Прокурорът е приел, че не са налице данни за престъпление от общ характер и изпратил преписката на АНО за преценка ангажиране административнонаказателната отговорност на лицето по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Въз основа на постановлението на прокурора АНО преценил, че следва да ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и издал обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка не е спорна и се установява от приетите по делото писмени доказателства, находящи се в приобщената адинистративнонаказателна преписка, както и от показанията на актосъставителя В. Н. И. и свидетелите по акта Р. К. Х. и Г. В. В., които потвърждават фактическите обстоятелства, описани в АУАН. Сочат, че жалбоподателят е казал, че отива да пръска нивите, тъй като тъкмо било изсъхнало.

Обяснил, че се наложило се да мине по централната улица на селото, тъй като по черния път, по който обикновено минавали с тракторите, било много кално поради обилните дъждове.

Съдът изцяло кредитира с доверие свидетелските показания, тъй като същите са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му – Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и удостоверение УРИ 295р7367/03.05.2023 г., изд. от ОДМВР – Ловеч. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът намира, че описаната в НП текстово фактическа обстановка отразява вярно действителната такава, а и последната не се отрича или оспорва от жалбоподателя.

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и административнонаказващият орган, като нарушена от жалбоподателя, въвежда за водачите задължението да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушаването на това задължение от страна на водачите води до санкционните последици предвидени от нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Няма спор по делото, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС и че същото не е било регистрирано по надлежния ред. С обажалваното НП на жалбоподателя са наложени минималните по размер административни наказания, доколкото за посоченото нарушение административнонаказателната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда "Глоба" в размер от 200 лв. до 500 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 до 12 месеца.

Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че АНО неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя. След съвкупен анализ на материалите по делото, настоящата инстанция счита, че описаната в АУАН и в НП деятелност следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН случай на административно нарушение. На първо място, деецът и деянието се отличават с ниска степен на обществена опасност, при която определената в минимален размер санкция не 2 съответства на тежестта на нарушението. Макар с действията си жалбоподателят да е осъществил формално състава на адм. нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно управлявал е МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, то в случая обществената опасност на деянието е явно незначителна. Това е така, тъй като се касае за управление на МПС – описаният колесен трактор, от правоспособен водач почти без нарушения по ЗДвП /нарушенията му са малко и не тежки, с голяма давност - последното през 2017 г./.

Нарушението, предмет на настоящето производство, е първо за него от този вид.

Управлявал е процесното МПС по път в населеното място инцидентно и за кратко, т. е. касае се за изолиран случай.

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Според Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС: преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на атакуваното НП, каквато е преценката на този съдебен състав в случая.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят не следва да бъде санкциониран по административен ред за това нарушение, тъй като последното може да се приеме за маловажен случай по смисъла на легалната дефиниция в пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.

В разглеждания казус съдът счита, че е достатъчно на жалбоподателя да бъде отправено предупреждение, че при следващо нарушение от същия вид, както посоченото в НП /по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП/, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, ще бъде санкциониран. Такова предупреждение, наред с повдигането на административно обвинение спрямо жалбоподателя за така констатираното нарушение чрез съставяне на АУАН и последвалото издадено срещу него НП, по мнението на съда би постигнало в пълна степен целите по чл. 12 от ЗАНН и най-вече да се предупреди и превъзпита дееца към спазване на установения правен ред, с оглед недопускане на бъдещи административни нарушения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. ал. 4 вр. чл. 28 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0297-000370/31.07.2023 год. на Началник група към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с което на Р. М. Н., ЕГН ********** с адрес: ***** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН Р. М. Н., ЕГН ********** с адрес: *****, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ловеч в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

4