Решение № 2961 от 10.05.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……

Гр. София, 10.05.2018 г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Биляна Коева при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова гр. д.

№ 6775 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца И.Н.Т., чрез представителя му, срещу решение № 20716/13.12.2016 г. на Софийския районен съд, 47 с - в, по гр. д. № 33707/2015 г., с което е отхвърлен предявения от И.Н.Т. с ЕГН ********** срещу А.Ф. К., с ЕГН ********** иск с правна основание чл.

124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК за установяване, че ищецът не му дължи вземането, за събиране на което е образувано изп. дело № 20107900400341 при ЧСИ Р.В., № 790 на КЧСИ, а именно : сумата от 10 000 лв. главница, законна лихва върху нея от 23.07.2002 г. до окончателното й плащане, 8 000 лв. мораторна лихва и 1660 лв. съдебни разноски, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.01.2010 г. по гр. д. № 84/2002 г. на ОС Монтана. Ищецът е осъден за заплащане на разноски по делото.

В жалбата се излага, че неправилно СРС е направил извод, че въз основа на дубликата на изпълнителен лист, издаден на 29.01.2010 г. вземането не погасено по давност. Още след получаване на призовката за доброволно изпълнение, ищецът е направил възражение за погасяване по давност пред ЧСИ, с начален момент - датата на влизане в сила на решението на ОС Монтана – 10.01.2004 г. Безспорно е установено, че ответникът е образувал едва през 2010 г. изпълнително дело № 20107900400341, при ЧСИ Р.В. с № 790, като до този момент кредиторът не е предприемал други действия за събиране на вземането. Ищецът се позовава на чл. 114 ЗЗД. Според ищеца, след установяване на вземането по смисъла на чл. 117 ЗЗД започва да тече нова 5 годишна давност, като за нейното прекъсване е необходимо да се предприемат действия по принудително изпълнение. Позовава се на Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, според което давността не тече докато трае изпълнителния процес.

Следователно, след влизане в сила на решението на ОС Монтана на 10.02.2004 г. за ответника е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, в който е можел да образува изпълнително дело за вземането си и правата на кредитора са погасени. Поддържа, че по образуваното през 2010 г. изпълнително дело ответникът е бездействал повече от две години, не е искал извършване на изпълнителни действия и изпълнителното производство се е прекратило, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тежест на ответника е било да ангажира доказателства, че е предприел действия за прекъсване течението на давността, каквито той не е представил. Моли да се отмени решението и да се уважи иска. Претендира разноските по делото, за които представя списък.

Въззиваемата страна - ответникът

А.Ф. К., чрез представителя си, е депозирал отговор на въззивната жалба, в срока по чл. 263 ГПК, в който я оспорва. Поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на закона. Неоснователно ищецът се позовава на неправилното тълкуване на нормата на чл. 409, ал. 4 ГПК от СРС. Правилно съдът е приел тезата на жалбоподателя - ищец за неоснователна. Вземането на ответника е установено с влязло в сила решение на 29.01.2010 г., когато в негова полза е издаден дубликат на изпълнителния лист по делото на ОС Монтана. Съгласно нормата на чл. 409, ал. 4 от ГПК в производството по издаване на дубликат длъжникът следва да изчерпи всичките си възражения за погасяване на дълга, въз основа на обстоятелствата, настъпили след установяване на неговото съществуване. Пропускането на тази възможност преклудира последващото оспорване на изпълняемото право, каквото по същество представлява иска по чл. 439 ГПК. От доказателствата по делото е видно, че в производството по издаването на дубликат на изпълнителният лист пред ОС Монтана, както и пред САС, ищецът не е направил възражение за погасяване на вземането по давност. Ответникът поддържа, че е недопустимо заобикаляне на изричната разпоредба на чл. 409, ал. 4 ГПК чрез предявяване на отрицателен установителен иск на основания, които длъжникът е могъл и е бил длъжен да изчерпи в производството по чл. 409 ГПК, пред две съдебни инстанции. Законосъобразно СРС е зачел последиците на влязлото в сила решение, с което материалноправния спор относно съществуване на вземането е приключил. Възразява се, че решението на ОС Монтана не е влязло в сила на 10.01.2004 г., понеже това е датата, на която е постановено. Ищецът неоснователно се позовава на прекратяване на делото пред ЧСИ поради непредприемане на изпълнителни действия в срок от повече от две години, както и на непредприемане на действия за прекъсване на давността. По делото не са ангажирани доказателства в тази посока. Възраженията на ищеца са неотносими към предмета на заявения с исковата молба спор и недоказани в рамките на производството. Моли да се потвърди изцяло решението. Претендира разноски пред въззивната инстанция, съгласно списък.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Съдът проверява служебно за нарушения на императивните материално правни норми.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата незаконосъобразност.

СРС се е произнесъл по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 439 ГПК - относно вземането по изпълнителен лист, по които е образувано изп. дело № 20107900400341 при ЧСИ Р.В.,

№ 790 на КЧСИ.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, ответникът носи тежест да докаже съществуването на право на принудително изпълнение на вземането към ищеца, а ищецът следва да докаже възраженията си срещу съществуването на това право. Става въпрос за отрицателен установителен иск относно изпълнение върху вземане, за което е образувано изпълнително производство - чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, който се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По делото не е налице спор по фактите, а именно, че на 29.01.2010 г. по реда на чл. 409 ГПК е издаден дубликат от изпълнителен лист по гр. дело № 84/2002 г. на ОС Монтана, с който И.Н.Т. е осъден да заплати на А.Ф. К. сумата от 10 000 лв., част от главница по договор за заем от 22.01.1996 г., ведно със законната лихва от 23.04.2002 г. до окончателното изплащане и сумата от 8 000 лв. - част от мораторна лихва върху горната сума, както и 1 660 лв. разноски по делото.

По делото липсват категорични доказателства за влизането в сила на крайният съдебен акт за издаването на дубликат. Пред СРС е представено единствено решение № 1216/28.09.2009 г. на САС, І - ви граждански състав, по гр. д. № 1350/2009 г., с което е потвърдено решение на ОС - Монтана от 19.03.2009 г. по гр. д. № 84/2002 г. в производство по чл. 409 ГПК, с което решение е уважено искането за издаване на дубликат на изпълнителния лист по последното дело. Доколкото на 29.01.2010 г. е издаден дубликата на изпълнителния лист, може да се приеме, че производството по чл. 409 ГПК е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Установява се, че въз основа на издадения дубликат от изпълнителен лист и по молба на ответника от 16.03.2010 г. е образувано изп. дело № 20107900400341 по описа на ЧСИ М.. След получаване на покана за доброволно изпълнение м. 06.2015 г., длъжникът е предявил отрицателен установителен иск за недължимост на изпълнението за вземането по изпълнителния лист.

Според твърденията в исковата молба и във въззивното производство, ищецът е целял да установи, че е погасено по давност предприетото принудително изпълнение на вземането, за което е издаден дубликат на 29.01.2010 г. Освен това е твърдял, че изпълнителното производство е прекратено по право – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не е извършил никакви действия по него повече от 2 години, както и че взискателят не е извършил действия, с който да се прекъсне давността, поради което правата му да търси принудително изпълнение са погасени. Съдът намира, че по този начин по същество длъжникът е направил правопогасяващо възражение за погасяване правото на изпълнение върху вземането по давност, която е текла в периода след издаване на дубликат на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното дело на 16.03.2010 г.

Относно първото твърдение на ищеца, че правото за изпълнение на вземането, за което е издаден дубликат на изпълнителен лист на 29.01.2010 г. е погасено по давност още преди образуване на изпълнителното производство на 16.03.2010 г., въззивният съд намира за съобразен с процесуалния закон извода на СРС, че към момента на приключване на производството по чл. 409 ГПК, настоящият ищец (ответник в производството по издаване на дубликат) е следвало да изчерпи правопогасяващите си възражения относно дължимостта на вземането по изпълнителното основание, в това число - възражението за погасяването му по давност.

Производството по чл. 248 ГПК от 1951 г. (отм.), съответно по чл. 409 ГПК от 2007 г. за издаване на дубликат на изпълнителния лист се развива, след като вече е установено, че съществува право на принудително изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Съдът се произнася относно съществуването на условията за издаване на дубликат от изпълнителния лист (издаване на първообраз, изгубването или унищожаването му), както и по всички възражения за несъществуване и погасяване на дълга въз основа на нововъзникнали обстоятелства. Те могат да се отнасят до съществуването на съдебно признатото материално право или до възможността за принудителното му реализиране, което включва различни правопогасяващи основания, включително погасителна давност. Длъжникът би могъл да се позове в това производство на удовлетворяване на взискателя, включително по принудителен ред. На правоизключващи или правоунищожаващи факти длъжникът не може да се позовава, защото те предхождат издаването на изпълнителния лист, така че не могат да стоят във връзка с неговото изгубване или унищожаване.

Във връзка с даденото от

ГПК разрешение в практиката се приема, че решението за издаване на дубликат от изпълнителен лист се ползва със сила на пресъдено нещо. Ето защо, когато молбата за издаване на дубликат бъде уважена, със сила на пресъдено нещо се установява, че вземането на кредитора съществува и не е погасено на някое от предвидените в закона правопогасяващи основания към този момент. (в този смисъл : решение № 33 от 01.04.2016 г. по гр. д. № 5781/2015 г., ГК, ІІ ГО на ВКС, решение

№ 120 от 07.06.2017 г. по т. д. № 60197/2016 г., ГК, ІV ГО на ВКС).

Следователно актът по издаването на дубликат преклудира само правопогасяващите възражения на длъжника, които е могъл да предяви в това производство - чл. 409, ал. 4 ГПК, но не и другите възражения, разкриващи несъществуването на притезанието. (в този смисъл решение № 120 от 07.06.2017 г. по т. д. № 60197/2016 г., ГК, ІV г. о. на ВКС). Това разрешение предвидено в закона и в практиката на съдилищата предполага, че е недопустимо искът за несъществуване на вземането да се основава само на правопогасяващи възражения, които длъжникът е следвало да изчерпи в производството във връзка с издаването на дубликат. Възраженията на ответника в посочения смисъл са основателни и съобразени с процесуалния закон.

В случая длъжникът е релевирал и довод, че поради непредприемане на действия от страна на взискателя по прекъсване течението на давността, правата на ответника - кредитор за изпълнение относно вземането са се погасили по давност и че изпълнителното производство се е прекратило по право, поради непредприемане на изпълнителни действия от взискателя за срок повече от 2 години.

Разпечатката съдържа 38 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66dac97b-9a58-4903-af81-06c7ffc69d5e