Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 94 от 12.06.2023, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Административно наказателно дело 159/2023
Вид
Решение № 94
Подписан
12.06.2023
В сила
06.07.2023
Състав
НИКОЛАЙ БОРИСОВ БОРИСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Разград, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно наказателно дело № 20233330200159 по описа за 2023 година Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от В. К. В. ЕГН **********, живущ в гр. ***, против

Наказателно постановление № 23-1075-000016/15.02.2023г. на Началник Сектор „ПП” към ОДМВР Разград, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 24 месеца, на основание чл.174, ал.3,пр.1 от ЗДвП. Недоволен, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло НП, като неправилно и незаконосъобразно.

За въззиваемата страна не се явява проц. представител, депозирано е становище, в което счита жалбата за неоснователна и моли НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.01.2023г. свидетелите С. Н. и Д. С. – служители в Сектор „ПП” към ОДМВР

Разград, изпълнявали служебни задължения по контрол на 1 автомобилния трафик на територията на гр. Разград. Около 01,20ч. в гр.

Разград, по по ул.“ Дунав“, полицейските служители се движели със служебния автомобил, когато забелязали т.а. „ Мазда 6 „ с рег. № ** , който излязъл от ул. „ Паркова „ и продължил посока ул. „ Венелин „ по посока на ул. „ Г. С. Раковски „ към заведението „ Капитан Блъд „. Свидетелите последвали посочения автомобил, който паркирал на паркинга пред „ Капитан Блъд „, видели, че от предна дясна седалка слязъл пътник – св. П.И., който поел в противоположна на тяхната посока, след което се приближили към автомобила, където на предна лява седалка, седял жалбоподателя. Св. С. Н. се легитимирал, поискал от жалбоподателя документите, неговите и на автомобила за проверка, след което го поканил да бъде изпробван за употреба на алкохол с технически средство – дрегер, защото лъхал на алкохол. В. В. отказал да бъде изпробван с дрегерл за употреба на алкохол, при което св. Д.

С. му разяснила процедурата и последствията при отказ, като жалбоподателят отново отказал за бъде изпробван с дрегер. Това наложило св. С. Н. да състави АУАН бл. № 828414, в който описал от фактическа страна нарушението и го квалифицирал като такова по чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В същото време св. Д. С. издала Талон за изследване № 083673 за предоставяне на кръвна проба, в който жалбоподателят собственоръчно вписал „ … отказвам проба…“. По време на тези действия на полицейските служители към тях се приближил св. К.С., който се отзовал на повикване по телефон от страна на жалбоподателя, да отиде на мястото на проверката. Св. К. С. започнал да спори със св. С. Н., че той е управлявал процесния автомобил, а не жалбоподателят В.. Въпреки тези твърдения полицейските служители изпълнили процедурата по съставянето на АУАН и издаването на талон за изследване. Запознали жалбоподателя със съдържанието на АУАН, който заявил, че няма възражения и му връчили екземпляр от АУАН срещу подпис.

Възражения срещу съставения АУАН не постъпили и в седемдневния срок по ЗАНН.

На база съставеният АУАН на 15.02.2023г. е издадено и процесното НП, в което нарушението било описано по идентичен с АУАН начин, отново квалифицирано по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и адм. наказващият орган на основание чл.174, ал.3 , пр.1 от ЗДвП , наложил адм. наказание „глоба” в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 24 месеца. НП е връчено на жалбоподателя на 23.02.2023г., жалбата срещу него 2 подадена пред адм. наказващия орган на 07.03.23г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административн о нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административните нарушения, вменени във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

От разпита на свидетелите в хода на съдебното следствие, по категоричен и безспорен начин се установяват нарушението извършено от жалбоподателя. Същият не успява по същество до обори фактическите констатации по АУАН, респективно в НП. Свидетелските показания на св. С.

Н. и Д. С. по безспорен и категоричен начин обосновават извода на съда за авторството на процесното нарушение. От момента на забелязването на процесния автомобил, до момента на започване на проверката двамата свидетели не са изгубвали очен контакт с автомобила. И двамата са видели оттеглянето на св. П. И., както и факта, че единствено и само жалбоподателят е седял зад волана на автомобила. Посоченият от св. П. И. толеранс от около 30секунди, времето от паркиране на автомобила до излизането му и тръгването в посока противоположна на полицейския екип, съдът намира за 3 недействителна. Полицейските служители заявяват, че в момента на паркиране на автомобила, св. П. И. е излязъл и тръгнал, след което е започнала проверката и друг човек, още по – малко, такъв, управлявал автомобила не е слизал от него. Полицейският екип е следвал автомобила на жалбоподателя на относително късо разстояние, като са губили очен контакт само на завоите, за около 2-5секунди, а чак след като П. И. е слязъл от автомобила / по неговите думи /, жалбоподателят е слязъл от задна лява врата на автомобила и се е преместил на мястото на водача, след което И. си е тръгнал. Същият свидетел на два пъти заявява, че е тръгнал веднага след спирането на автомобила.

Показанията на св. К. С. съдът не цени относно факта, че той е управлявал процесния автомобил и изобщо е присъствал в автомобила, защото той не се е намирал в него, а е бил повикан по телефон от жалбоподателя и предвид отдавнашното и силно приятелство се е опитал да попречи на полицейските служители да изпълнят служебните си задължения.

По същият начин съдът не цени и показанията на свидетеля П. И., че св. К. С. е управлявал автомобила, доколкото същият е мотивиран да заяви това по лични причини. И двамата свидетели заявяват, че жалбоподателя, св. П. И. от около 19,00ч. са се намирали в заведението на св. К. С. и са вечеряли и пийнали, обстоятелство, което косвено се подкрепя от отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.

Адм. наказващият орган е положил необходимите усилия, за да събере достатъчно доказателства обосноваващи адм. наказателната отговорност на В.

В., именно в качеството си на водач на МПС, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техн. средство за употреба на алкохол. По този начин с бездействие е осъществил описаното адм. нарушение.

В тази ситуация адм. наказващия орган действа в условията на обвързана компетентност, налагайки предвиденото в ЗДвП наказание абсолютно определено по вид и размер.

В този смисъл като правилно и законосъобразно, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление № 23-1075000016/15.02.2023г. на Началник Сектор „ПП” към ОДМВР Разград, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на В. К. В. ЕГН **********, живущ в гр. ***е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 24 месеца, на основание чл.174, ал.3,пр.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 5