Решение № 765 от 18.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 765 гр. Варна, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20233110200562 по описа за 2023 година

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Т. Г. Б. против НП № 20-0445-000610/03.11.2020г. на Началника на Група към ОД на МВР при РУ- Аксаково при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.

175А ал. 1 пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП.

С депозираната пред съда жалба се оспорва изцяло фактическата обстановка, посочена в НП. Твърди се, че нарушението не е извършено и не е установено на място, а впоследствие, като изложените от въззивника доводи по случая не са обсъдени от АНО.

В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И. Д., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. Твърди че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено. Сочи, че за съставянето на НП е съобразено съдържанието на АУАН, който според актосъставителя е бил съставен по данни на очевидци. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установява въззивникът да е извършил описано в НП нарушение, а именно използване на път, отворен за обществено ползване за извършване на дрифт, с оглед на което няма обективни данни въз основа на които да се заключи за умишлено и преднамерено предизвикване на загуба на сцеплението на задните гуми на автомобила.

Въззиваемата страна, редовно уведомено не изпраща представител. Депозирано е писмено становище от страна на ю.к.К.Л.А., с което се иска потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетели 1 актосъставителя П. Т.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 15.05.2020г., около 13.15ч. в с.Яребична на ул. Без име, в центъра на селото, въззивника Б. управлявал собствения си л.а. БМВ с Рег.№ В5107 НР, като използвал пътя отворен за обществено ползване за други цели освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършвал резки маневри и въртял МПС в кръг, като преднамерено извеждал МПС от контрол чрез презавиване на предните гуми, довеждайки до загуба на сцепление на задните гуми, или така наречения дрифт.

Поведението на водача било възприето от К.А.Ж. – кмет на с.Яребична и С.З.Ц. живущ от 5-6 години в селото. От двамата били снети сведения по случая.

По подаден сигнал до органите на МВР, на мястото на нарушението е изпратен св.

П.Т., който на базата на свидетелските показания – твърденията на Ц. и Ж. съставил АУАН № 186854/15.05.2020г. Акта бил за извършено на 15.05.2020г. от жалбоподателя нарушение н а чл. 104б ал. 2 от ЗДвП, надлежно е връчен на въззивника, който в срок депозирал писмени възражения. По повод на възраженията била извършена допълнителна проверка, която приключила с изготвянето на справка от тричленна комисия, която приела, че възражението е неоснователно.

Впоследствие въз основа на акта е съставено обжалваното НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за извършено на 15.05.2020г., нарушение на чл. 104б т. 2 от ЗДвП.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № № 20-0445-000610/03.11.2020г. е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и видно от приобщеното по делото копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

Административно-наказателното производство се е развило в сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН.

Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът установи, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. В хода на административно-наказателното производство липсва произнасяне от страна на АНО по направеното възражение срещу АУАН. Била е извършена допълнителна проверка, но липсва каквото и да било произнасяне 2 в процесното НП, дали се приема че възражението е основателно или не и при какви мотиви от страна на АНО.

Съдът намира, че нарушението не е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Въпреки, че поведението на Б. е било възприето от страна на кмета на селото и от Св.Ц., които са дали сведения в хода на административното производство, същите не са измежду лицата компетентни да извършват контрол по спазването правилата предвидени в ЗДвП и не фигурират в посочената по-горе заповед за компетентност издадена от Министъра на МВР на РБ.

От разпита на св. Т. – актосъставител, се установява, че той не е станал очевидец и не е възприел лично поведението на водача Б., а е издал АУАН единствено и само на основата на твърденията на Ж. и Ц.. Следва да се отбележи, че по делото липсват каквито и да било други доказателства за описаното нарушение на ЗДвП освен твърденията на Ж. и Ц., а в тежест на АНО е да докаже извършването на нарушението, за което е санкциониран водача.

Независимо от гореизложеното, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество, като установи от правна страна следното:

Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства безспорно се установи и не се спори, че на посочените в НП дата и час въззивникът се е намирал на територията на с.Яребична с личното си МПС – л.а. БМВ с описани в АУАН и НП Рег.номер. От показанията на разпитания полицейски служител се установи, че той е съставил АУАН тъй като е бил изпратен в с.Яребична за това, предвид подаден сигнал за извършено нарушение, но той сам не е констатирал нарушението.

Съществено е нарушено правото на защита на въззивника, като АНО нее се е произнесъл по направените възражения срещу АУАН.

Друг е въпросът, че съдържанието в НП не бе установено безспорно и във връзка със субективната страна на осъщественото нарушение. От събраните по делото доказателства не се установи безспорно, че към момента на управление на процесното МПС водача на автомобила преднамерено го извежда от контрол чрез презавиване на предните гуми. Още повече, че видно от сведенията, изложени от въззивника пред полицейските служители Във възражението срещу АУАН, същият сам застъпва версията, че пътното платно е било замърсено и разкаляно, което е станало причина за поднасянето на автомобила му. Макар същата да е защитна и изложена от лице с наличен интерес от изхода на производството, същата е възможна такава и не е оборена чрез събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства. Доколкото тежестта на доказване е на административно-наказващият орган и доколкото същият не е установил безспорно виновното поведение на жалбоподателя, обвинението в този смисъл се явява недоказано и НП – необосновано.

С оглед на изложеното, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като необосновано и издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

3

Предвид изхода на делото съдът намира, че неследва да се уважи искането на ю.к.Л.А. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото не са претендирани разноски от страна на въззивника Б..

Поради изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 20-0445-000610/03.11.20220г. на Началника на Група към ОД на МВР при РУ-Аксаково при ОД на МВР- Варна, с което на Т. Г. Б. с ЕГН **********, на основание чл. 175А ал. 1 пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4