Решение № 4251 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4251 гр. С., 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110123025 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от Г. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК:

**********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, за осъждане на ответника да заплати на ищeц а сумата от 2 460 лева, изразяваща се в левовата равностойност на 1000 специални права на тираж, представляваща обезщетение за загубен багаж при изпълнение на полет ***** от 31.08.2024 г (С.-М.), ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.01.2025 г., до окончателното плащане на дължимото.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищеца сключил с ответното дружество договор за превоз на пътник по маршрут гр. С.– гр. М., И., за полет *****. Ищцата пътувала с един куфар, с тегло 20 кг., който предала за превозване в багажното отделение на самолета срещу квитанция, за което й била издадена бордна карта с квитанция за багаж. При пристигането на летището в гр. М. ищцата установила, че куфарът й липсва и предявила рекламация пред служба „И.Б.“ на Л.М., за което бил съставен протокол. На 05.09.2024 г. ищцата подала жалба чрез сайта на ответното дружество и била уведомена, че документите й ще бъдат обработени в срок от 02 месеца. На 02.10.2024 г. уведомила дружеството, че предвид изтичане на 21 дни от полета и липсата на каквато и да е информация, счита багажа за загубен, поради което предявява претенцията си пред тях за заплащане на обезщетение в размер на 1000 специални права на тираж или 2 370 лева и банкова сметка, по която да й бъде преведена сумата. На 08.10.2024 г. от ответното дружество поискало от ищцата номер на полета и за багажа, както и банкова сметка, която информация ищцата представила на 10.10.2024 г., но до момента на подаване на исковата молба в съда нямало отговор от авиокомпанията и не е извършено плащане на обезщетение. Ищцата поддържа, че загубата на багаж я обезпокоило и разтревожило, тъй като в него е имала лекарства, медицински изделия, дрехи и козметика за период от 10 дни, на обща стойност 4 450,99 лева, като 1 липсата им объркала плановете на нея и семейството й да посетят набелязаните туристически места и обекти. Във връзка с това направила допълнителни разходи в размер на 762,24 лева за набавяне на липсващите вещи. С оглед на това претендира обезщетение в размер на сумата от 2 460 лева, въпреки че била претърпяла вреди на по-висока стойност.

В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, с който оспорва предявения иск.

Поддържа, че разпоредбата на чл. 22, § 2 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз предвижда лимит на отговорността на превозвача, което не прави автоматично дължимо обезщетението в този размер и пътникът следва да докаже действителния размер на претърпените вреди. Оспорва размера на претенцията и поддържа, че липсва заявяване на багажа, като такъв с обявена стойност. Поддържа, че поставянето на луксозни вещи и лекарства в багажа представлява отклонение в разумното поведение на пътника и не може да се използва като аргумент за увеличаване на обезщетението. Оспорва твърдяното претърпяване от ищцата на имуществени и неимуществени вреди. Оспорва автентичността на представената кореспонденция. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковете и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Д., която поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък. По делото е постъпила писмена защита.

Ответника, редовно призован, не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск по чл. 75 ЗГВ, вр. с чл. 22 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз за изгубен багаж.

Съгласно чл. 75 от Закона за гражданското въздухоплаване, превозвачът отговаря за щетите, настъпили вследствие на повреда или липса на регистрирания багаж, ако щетата е настъпила през времето, когато багажът е бил под негов надзор. С чл. 76 от същия закон е регламентирано, че при превоз на багаж отговорността на превозвача е съгласно изискванията на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, изготвена в М. на 28 май 1999 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (ДВ, бр. 6 от 2004 г.) и Регламент (ЕО) № 2027/97 от 9 октомври 1997 г. на Съвета относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия.

Според чл. 17, ал. 2 от М.ската конвенция превозвачът е отговорен за вреда в случай на унищожаване, загуба или повреда на регистриран багаж, ако причиняващото събитие е възникнало на борда на въздухоплавателното средство или през времето, когато превозвачът е бил отговорен за регистрирания багаж. Ал. 3 на същия член въвежда презумпция, че при признаване на загубата или при непристигнал багаж 21 дни след датата, на която е трябвало да пристигне, пътникът има право да упражни правата си по договора за превоз. Чл. 22, ал. 2 от М.ската конвенция ограничава отговорността на превозвача за багаж до 1000 СПТ за всеки пътник, освен при направена специална декларация за интерес и платено допълнително възнаграждение, каквито твърдения в конкретния случай няма.

Следователно отговорността на превозвача в случая е обективна, с ограничен размер, при наличие на следните предпоставки: валиден договор за превоз; предаден за превоз регистриран багаж; настъпила загуба на багажа; своевременно подадена жалба (рекламация) по чл. 31, т. 2 от Конвенцията, като тези предпоставки са безспорни и са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на превозвача до лимита от 1000 СПТ.

Относно размера на обезщетението:

В чл. 22, ал. 2 от Конвенцията е определен лимитът на отговорността на превозвача по отношение на багажа, като разпоредбата предвижда, че при превоз на багаж отговорността на превозвача в случай на унищожаване, загуба, повреда или закъснение е ограничена до 1000 специални права на тираж за всеки пътник, освен ако пътникът е направил по време на предаване на регистрирания багаж на превозвача специална декларация за интерес от доставка в местоназначението и е заплатил допълнителна сума, ако случаят го изисква. В този случай превозвачът е отговорен да заплати сума, непревишаваща 2 декларираната сума, освен ако докаже, че сумата е по-голяма от действителния интерес на пътника от доставка в местоназначението. В процесния казус не се твърди подадена от ищеца в момента на регистрацията на багажа декларация за интерес от доставка, поради което приложима е първата хипотеза на чл. 22, ал. 2. Видно е, че тя определя лимит, в който се простира отговорността на превозвача – тя е ограничена като размер до 1000 специални права на тираж за всеки пътник, като не се отчита съдържанието на багажа или неговото тегло, т. е. неотносимо към размера на обезщетението /освен в случаите на декларация при регистриране на багажа какъвто не е настоящия случай/, е какви вещи се съдържат в багажа на пътника. Обезщетението по чл. 22, ал. 2 компенсира липсващия багаж, като за получаването му пътникът не доказва неговото съдържание пред превозвача, в случай, че не е подал декларация при регистрацията на багажа, като стойността на намиращите се вещи в багажа може да е и на по - висока стойност от максималната, и на по – ниска. Ако пътникът е направил разходи за закупуване на необходими вещи, каквито са се съдържали в загубения багаж, то и възстановяване на сумата за вещите не се предвижда в рамките на обезщетението по чл. 22, ал. 2 от М.ската конвенцията.

В настоящия случай действителната стойност на багажа не е установена, поради което размерът на отговорността на превозвача за липсата на регистрирания багаж ще следва да се определи до регламентирания лимит в чл. 22, ал. 2 от КУНПМВП – 1000 специални права на тираж. В чл. 23, ал. 1 от М.ската конвенцията е посочено, че сумите, посочени като специални права на тираж в тази конвенция, се счита, че се отнасят за специалните права на тираж, както са дефинирани от Международния валутен фонд, като в случай на съдебно производство конверсията на сумите в национална валута се извършва според стойността на такава валута в специални права на тираж към датата на постановяване на съдебното решение. При извършена служебна справка съдът установи, че курсът на СПТ към датата на постановяване на решението е 1 СПТ = 1,1745 EUR. С оглед на това, предявеният иск следва да бъде до размера от 1174,50 EUR. За разликата над тази сума, иска следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде уважено, съразмерно с уважената част от иска. Ищеца е ангажирал доказателства за извършени разноски в размер на 51,31 € за заплатена ДТ и 281,21 € за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, доколкото същото е изчислено съобразно предвидения минимум по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид това и съобразно с уважената част от иска, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 310,70 € (607,67 лв.), представляващи направени по делото разноски. Следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски за извършен превод в размер на сумата от 12,78 € и сумата от 51,15 €, доколкото по делото няма ангажирани доказателства за извършени такива разходи. Представената с писмените бележки фактура съдът не следва да обсъжда, доколкото същата е представена след обявяване на устните състезания за приключени.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:

/адрес/, да заплати на Г. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, сумата от 1174,50 EUR (хиляда сто седемдесет и четири евро и 50 евроцента), представляваща обезщетение за загубен багаж при изпълнение на полет ***** от 31.08.2024 г (С.-М.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 21.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1257,78 EUR.

ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:

/адрес/, да заплати на Г. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, сумата от 310,70 EUR (триста и десет евро и 70 евроцента), представляваща направени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок 3 от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4