Решение № 12124 от 19.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12124 гр. С, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110151351 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Ю“, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятие в Р Л, с регистрационен номер: ***** срещу ответника „Б“ ООД, ЕИК *****, искове за сумата 250 евро/ 488,96 лв./, представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение с повече от 3 часа на полет *****, излитащ по разписание от Летище С (SOF) и пристигащ по разписание на 09.09.2024г., 22:58:00 (местно време) на Международно летище А (AYT), ведно със законна лихва за период от 16.06.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 30.07.2025 г. по ч. гр. д. № 35871/2025 г. по описа на СРС, 166-и състав.

Ищецът „С“, ЕИК *****, учредено съгласно законодателството на Л Р, твърди, че Д Л Т, е сключила с ответника договор за въздушен превоз за полет *****, по направление от летище С, Б до летище А, Т, планиран за 09.09.2024 г., с час на излитане – 22:58 ч. местно време. Излага твърдения, че полетът е бил изпълнен с над 3 часа закъснение, поради което възникнало правото да получи обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.

Поддържа се, че вземането за обезщетение било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 11.09.2024 г. На 17.09.2024 г. била изпратена извънсъдебна покана до ответника за изплащане на дължимото обезщетение, полагащо се на пътника при закъснял полет, и за извършената цесия, но дружеството не е удовлетворило претенцията. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Б“ ООД, ЕИК *****, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. П Ш, с който оспорва иска като неоснователен. Счита, че приложеният към исковата молба ваучер не доказвал 1 наличието на договор с ответника, доколкото същият не изхожда от него и не съдържа предвиденото време за излитане и кацане. Сочи, че вземането – предмет на цесията не произтича от договор за превоз между авиокомпанията и пътника, а от договор за туристически пакет, сключен между туроператора и пътника. Оспорва се процесният договор за цесия да е породил действие спрямо ответника. Поддържа още, че пълномощното следва да е било с нотариална заверка на подписите, доколкото претенцията за обезщетение се подава от трето лице, което не е адвокат. Твърди, че приложимото материално право в случая е българското законодателство, а не литовското, поради което договорът за цесия не е породил действие. Допълва, че самата „Форма за възложение“ не представлява договор за цесия, а пълномощно. Посочва, че е получил и друга заявка, касаеща обезщетение за същия пътник / Д Т, но от друго дружество – „Скай рифънт“. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

Предявеният иск е допустим, подаден в едномесечния законов срок по чл. 415 ГПК. За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на наличието на договорни правоотношения между страните за въздушен превоз, сключен пряко или чрез посредничеството на турооператор, като му указва, че не сочи доказателства за този факт; закупен билет за *****, по направление от летище С, Б до летище А, Т, с посочените в ИМ параметри, като му указва, че не сочи доказателства за този факт; че полетът е закъснял с над 3 часа; както и че вземането за обезщетение е било валидно прехвърлено с договор за цесия в полза на ищеца, за което ответникът е бил надлежно уведомен. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил полета по разписание, съгласно уговореното в договора / посоченото в билетите като дата, час на излитане, час на пристигане/ или че неизпълнението се дължи на причина, обосноваваща „извънредно обстоятелство“ по см. на Регламент 261/2004 г./ ЕО. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Установява се от договор за туристически пакет № 13025/19.08.2024 г. , ваучер №013025 на О Т,издаден на 03.09.2024 г., че Т П Щ, Д Л Т и Е Т Т Щ са сключили договор за туристически пакет с О Т за туристическо пътуване в А с хотелско настаняване в период от 09.09.2024 г. до 16.09.2024 г. и въздушен превоз по маршрут С А С. С решение от 26.03.2020 г. по дело С-215/18 на СЕС, т. 1 е дадено задължително тълкуване, че Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът на полет, закъснял с три часа или повече, има право да предяви иск за обезщетение на основание на членове 6 и 7 от този регламент срещу опериращия въздушен превозвач, дори ако между пътника и този въздушен превозвач няма сключен договор, а полетът е част от пакетно туристическо 2 пътуване, което попада в обхвата на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки. Видно от споразумение за чартърни полети от 10.03.2024 г., с неопровергана формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК,, сключено между Б ООД, в качеството му на превозвач и О Т в качеството му на чартер, страните са се договорили превозвачът да предоставя на разположение на чартера самолет, с посочен в споразумението тип по маршрут: С, Варна и Т, включващо и полет № 8H3023 на 09.09.2024 г. съгласно приложение № 1. Ето защо, съдът приема, че в случая доколкото въздушният превоз е част от туристически пакет, който е безспорно установен по делото, то следва извода, че въздушният превозвач носи отговорност за обезщетение по чл. 6 и 7 от регламента, поради което възражението на ответника, че не носи отговорност, тъй като няма сключен договор за превоз с пътника е неоснователно.

Обезщетението по чл. 7 от Регламент № 261/2004 г. се дължи само ако се установи , че пътник има потвърдена резервация и се е явил на време за полета – явил се на гише за регистрация в сроковете по чл. 3, § 2 от регламента.

Представянето на гише обаче се презумира, ако пътникът има потвърдена резервация , той е бил качен на самолета и превозен със съответния полет. В тези случаи не е необходимо да бъдат представяни бордни карти или други документи, удостоверяващи, че пътник се е явил навреме. Между страните не е спорно, че ищцата се е явила навреме за процесния полет , както и че пътникът е превозен със закъснение над 3 часа. Установява се, че полет № 8H3023 на Б от С до А от 09.09.2024 г. с който е пътувала Д Л Т е пристигнал със закъснение при пристигане от 3,49 минути съгласно приложена с превод на български език история на полета. С решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г. на Съда на Европейския съюз е дадено задължително на основание чл. 633 от ГПК за тълкуване на нормите във връзка с приложението на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Съгласно даденото в цитираното решение тълкуване чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, т. е. когато са достигнали до своята крайна точка на пътуване три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.

Спорен е въпроса дали ищецът е материалноправно легитимиран да получи процесното обезщетение. Видно от двустранно подписана, с неоспорена и неопровергана формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК, „форма възложение“ от 11.09.2024 г. между Ю и Д Т е сключен договор за цесия в обикновена писмена форма за паричното вземане, произтичащо от Регламент № 261/2004 г. Ищецът твърди, че за договора за цесия се прилага литовското право. Съгласно приложените по делото общи условия на ищеца, действително в чл. 6, т. 2 е предвидено по отношение договори за прехвърляне на вземания да се прилагат законите на Р Л, т.е. страните са избрали 3 приложимо право към договорните задължения съобразно чл. 11 от Регламент /ЕО/ 593/2008 г. на ЕП и на Съвета от 17.06.2008 г. /Рим I/ . Съгласно извлечение от Гражданския кодекс на Р Л от 18.07.2000г. / чл. 6.3/ формата на договора е същата, като предвидената за основното задължение, т.е. договорът е сключен в предвидената от закона форма.

По делото е представена и неоспорена от ответника електронна кореспонденция, от която е видно, че ищецът (цесионера) уведомил ответника за сключения договор за цесия. Съгласно чл. 6.109, длъжникът е обвързан да изпълни задължението към цесионера, само ако последният заедно с предявяване на своето искане представи договора за прехвърляне на вземането. Видно от представено извлечение от електронна кореспонденция д о [email protected] обаче към мейла не е представен договор за цесия.

Не се установява ищецът да е изпратил договора за прехвърляне на вземане на ответника към съобщението, изпратено по мейл. Същото обаче е приложено към исковата молба и е достигнало до ответника с връчване на препис от исковата молба, поради което това обстоятелство следва да бъде зачетено като факт от значение за спора. Предвид гореизложеното,съдът приема,че ответникът е уведомен за цесията най-късно с получаване на препис от исковата молба и приложенията. Противен извод не следва от обстоятелството, че ответникът е получил съобщение и от друго лице „С“, доколкото видно от съдържанието на писмото / на л.95/ „С“ не твърди да е придобил вземането по договор за цесия, а твърди, че изпраща писмото в качеството си на пълномощник на правоимащото лице.

Възражението на ответника, че не е представено по делото нотариално заверено пълномощно от страна на ищеца е неоснователно. Посочената от ответника норма на 135 ЗГВ , на която се позовава се касае за случаи при които законът предвижда рекламационно производство , например при липси и повреди на багажи или товари, но не и обезщетенията по Регламент № 261 от 2004 при закъснели полети. Приложение следва да намерят общите правила на ЗЗД, поради което законът не изисква нотариално заверено пълномощно в разглеждания случай. По същите съображения, съдът приема, че възражението за погасителната давност е неоснователно. Полетът е от 09.09.2024 г., а заявлението е подадено на 17.06.2025 г., т.е. преди да е изтекъл тригодишният срок, предвиден чл. 116, б. б от ЗЗД за погасяне на вземания за обезщетения и неустойки. Ето защо, съдът приема, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Предвид изхода на спора, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените разноски за заповедно производство в размер на 205 евро за адвокатско възнаграждение , платено по банков път и 12,78 евро – държавна такса , а за исковото производство – адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро , платено по банков път и 12,78 евро – адвокатско възнаграждение.

Възражение за прекомерност се явява неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото, както и количеството извършена работа от адвоката.

4

Предвид горното

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца „Ю“, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятие в Р Л, с регистрационен номер: ***** срещу ответника „Б“ ООД, ЕИК *****, иск по реда на чл. 422 ГПК, че „Б“ ООД, ЕИК ***** дължи на „Ю“ дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятие в Р Л, с регистрационен номер: ***** сумата 250 евро/ 488,96 лв./, представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение с повече от 3 часа на полет *****, излитащ по разписание от Летище С (SOF) и пристигащ по разписание на 09.09.2024г., 22:58:00 (местно време) на Международно летище А (AYT), прехвърлено с договор за цесия от Д Л Т, ЕГН ********** на „Ю“, ведно със законна лихва за период от 16.06.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.07.2025 г. по ч. гр. д. № 35871/2025 г. по описа на СРС, 166-и състав.