Решение № 632 от 08.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000502178 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 263005 от 12 май 2021г. по гр. д. № 4000/2019г.

Софийски градски съд, І ГО, 16 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Г. И. С. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 105 от 12.12.2013г. по НОХД № 463/2012г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, ведно със законна лихва, считано от 21.03.2016г. до окончателното плащане на главницата, като отхвърлил иска за горницата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв. и иска за заплащане на сумата от 1 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски за възнаграждение за адвокат в наказателното производство; осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на основание чл. 10 ЗОДОВ вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на Г. И. С. сумата от 226,94 лв., представляваща деловодни разноски, както и сумата от 1 859,78 лв. с ДДС за 1 възнаграждение за адвокат, съобразно уважената част от исковете.

Г. И. С. е упражнил право на въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 4000/2019г. на Софийски градски съд, І ГО, 16 състав в частта, в която исковете му са отхвърлени. Релевира доводи, че решението в обжалваните части е порочно като постановено в нарушение на материалния закон , при допуснати процесуални нарушения при произнасяне по доказателствени искания - по искането за разпит на още един свидетел и за приобщаване на наказателното дело, както и необосновано откъм изводи кои обстоятелства водят до определяне на по-висок размер на обезщетението и кои до по-малък размер. Във връзка с оплакванията си поддържа, че съдът не е обсъдил здравословното му състояние, продължителността на търпените от него вреди, отражението на незаконното обвинение върху политическата му кариера, извършените с негово участие процесуално – следствени действия и поведението му в периода на наказателното преследване, изразяващо се в пълно съдействие на органите на досъдебното производство, тенденциозността в действията на прокуратурата, не е съобразил заеманата от него длъжност, засягането на доброто му име и чест не са съобразени в достатъчна степен, както и отражението на обвинението върху професионалния му живот, в недостъчна степен е съобразена и медийната разгласа на производството, отражението на обвинението върху семейството му и личните контакти. Съдът според този жалбоподател не е посочил еднозначно и кой период възприема като продължителност на наказателното производство - начиная от образуването на производството срещу него на 15.06.2011г., евентуално от узнаването на това обстоятелство – на 19.07.2011г., или от привличането му като обвиняем. Не е съобразено и определянето на мярка за неотклонение „подписка“, нито как обществено – икономическите условия влияят върху размера на търсеното обезщетение. В разрез с представените доказателства СГС е приел и, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е недоказан – поддържа се в тази връзка, че по делото са представени договори за правна помощ, в които е удостоверено плащането на адвокатските възнаграждения. С тези доводи се обосновава неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му в обжалваните части и вместо това уважаване на исковете за заплащане на обезщетения за вреди, предявени по реда на ЗОДОВ, изцяло.

Ответникът - Прокуратура на РБ също е упражнил право на жалба 2 срещу посоченото решение, но в частта, в която предявеният срещу него иск по реда на ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е уважен. С доводи, които се свеждат до липса на претърпени вреди, които да бъдат обезщетени, евентуално за нарушение на чл. 52 ЗЗД, иска частична отмяна на решението и отхвърляне на иска. В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на прокуратурата е уточнил, че справедливото обезщетение възлиза на 10 000 лв. и следователно над този размер иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.

Г. И. С. е оспорил жалбата на ПРБ.

За да постанови решението си, с което е присъдил обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в размер на 30 000 лв., дължимо за търпени неимуществени вреди от незаконно обвинение , първоинстанционният съд е приел, че от образуваното срещу ищеца наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, ищецът е претърпял неимуществени вреди - като резултат от наказателната репресия, проведена срещу него като *** на община *** е било накърнено доброто му име в обществото, обвинението го е злепоставило пред близки, познати и служители в общината, отразило му се е изключително негативно в личен и служебен план, предвид засиленото чувство на отговорност за семейството му и в служебните му и приятелски взаимоотношения и вина за случващото се, и допълнително обусловено от широкото медийно отразяване на делото. Съдът е определил обезщетението като е взел предвид и вида и характера на обвинението („тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК), продължителността на наказателното производство (посочено е в правните изводи, че тя е била около две години), заеманата длъжност от ищеца и обществения отзвук, въздействието върху емоционалното състояние на пострадалия, начин а на живот и среда, личността на ищеца, както и социално – икономическите условия в страната. За да отхвърли иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди съдът е приел, че от представените договори за правна помощ не се установява плащането на адвокатското възнаграждение, което се претендира като имуществени вреди.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на 3 обжалване, е валидно, то е и допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от рещаващата си дейност счита същото за правилно като резултат в обжалваните части, по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу ПРБ. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан , в наказателно производство с обща продължителност от 2 години и 11 месеца, в размер на 80 000 лв., съотв. 1 300 лв.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ПРБ е оспорил исковете с правоизключващи спорното право възражения, че не са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди, в това число влошаване на здравословното му състояние, както и, че той претендира по повод на няколкото образувани срещу него наказателни производства обезщетяване на едни и същи вреди; че не е доказано представители на прокуратурата да са правили изявления за процесното обвинение в пресата; че не е доказано плащането на претендираното като имуществени вреди адвокатско възнаграждение, евентуално е възразил и че търсеното обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер с оглед интензитета на наказателната репресия. Тези възражения от защитата му по същество са в спорния предмет и на въззивното производство.

За да се произнесе по съществото на спора, въззивният съд взе предвид следното:

Не е било спорно, че към момента на образуване и на приключване на процесното наказателно производство ищецът е заемал длъжността „***“ на община *** - той е избиран за *** за три мандата, издигнат от ПП ГЕРБ, – през 2007г., 2011г. и 2015г., съобразно и удостоверяването, извършено от Общинската избирателна комисия.

С постановление от 15.06.2011г. на прокурор от ОП - Ямбол е било образувано досъдебно производство – ДП 249/2010г. - срещу Г. И. С. за престъпление по чл. 219, ал. 1 НК във връзка със сключения през 2010г. договор за разрушаване на сградата на бл. 20 в ЖК „Райна Княгиня“ в гр.

Ямбол. Ищецът, като *** на община ***, е изпратил документи във връзка с разрушаването на бл. 20 в ЖК „Райна Княгиня“ до ОД МВР – Ямбол по 4 посоченото ДП – по искане от 19.07.2011г. С постановление от 04.10.2012г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал.

3 вр. ал. 1 НК за предоставяне на фирмата – изпълнител по горепосочения договор на строителните отпадъци от разрушаването на сградата и от това са последвали значителни щети за общината. Взетата мярка за неотклонение е „подписка“. Постановлението е предявено на същата дата и на същата дата е проведен разпит на обвиняем, проведен и на 09.10.2012г. На 12.10.2012г. е предявено разследването.

Въз основа на съставения обвинителен акт е образувано НОХД № 463/2012г. пред ОС – Ямбол и след седем публични съдебни заседания, в които е даден ход на делото и ищецът е присъствал лично, е постановена присъда № 105 от 12.12.2013г. по НОХД № 463/2012 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол. С тази присъда Г. С. е признат за невиновен в това, че през периода месец септември - месец октомври 2010г. в гр. ***, в качеството си на длъжностно лице – *** на община ***, умишлено да не е положил достатъчно грижи за ръководството, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество – в нарушение на клаузите на договор рег. № ДГ 04/0052 от 17.09.2010г. с „Ростер“ ООД, гр. Смолян, за разрушаване и премахване на сградата на блок 20, в ЖК „Райна княгина“, в гр. Ямбол, I „Предмет и срок на договора“, т. 1 „в частта му - „Изпълнителят приема да извърши … извозване и депониране на всички строителни отпадъци“ - е предоставил в разпореждане на „Ростер“ ООД строителни отпадъци от разрушаване на сградата - стомана, като вторична суровина с тегло 544 929,84 кг. на стойност 227 780,74 лв. и бетонови отпадъци - инертен материал с тегло 14 725,694 кг. на стойност 62 816, 56 лв., на обща стойност 290 597,30 лв. и от това са последвали значителни щети за община *** в размер на 290 587,30 лв., като деянието е в особено големи размери и представлява особено тежък случай и не съдържа признаци на по-тежко престъпление, поради което на основание чл. 304 НПК, го е оправдал по обвинението по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 НК. По протест на Окръжна прокуратура – Ямбол срещу оправдателната присъда е било образувано ВНОХД № 13/2014г. по описа на Апелативен съд - Бургас, по което е проведено едно публично съдебно заседание, на което ищецът е присъствал, и с решение № 34 от 17.04.2014г., постановено по това ВНОХД, е потвърдена оправдателната присъда. Присъдата е влязла в сила на 15.05.2014 г., както е 5 удостоверено върху препис от същата.

Наказателното производство ведно с приложенията му е приобщено към доказателствата по делото, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, поради отказа на първоинстанционния съд да го изиска и приложи по искане и на двете страни за изясняване на факти от предмета на доказване.

Наказателното производство е получило широк медиен отзвук – в приложение № 3 към исковата молба са приложени множество извлечения от електронни издания и от печатно издание – в. „Делник“, в които са публикувани статии, посветени на обвинението.

От справка от ПРБ – НСлС, приложена към отговора на исковата молба, е установено, че срещу ищца са били образувани общо 6 на брой НОХД, начиная от 17.08.2009г. – 1, други през м.03.2010г. – 4 и през м.06.2011г. – 1. Две са приключили през 2013г., едно през 2012г. и едно през 2014г. – процесното, по които ищецът е бил оправдан, останалите две дела, които е удостоверено, че са приключили и ищецът е осъден (това обстоятелство се оспорва в писмената защита, представена пред СГС, в която се поддържа, че ищецът е оправдан), съответно има качеството на подсъдим (и в това производство в писмената защита пред СГС ищецът поддържа, че е оправдан) са приключили през 2016г. и 2013г.