Решение № 241 от 15.11.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Смолян, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500371 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 60/28.05.2024г., постановено по гр.д.№ 18/2023г. по описана Районен съдЗ. е отхвърлен предявения от Н. К. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул. „М.“ № * срещу М. В. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул. "Е." № *,осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които препятства упражняването правото на собственост на ищеца, в качеството му на собственик на ПИ с идентификатор ******** по КККР на гр. З., като премахне сграда със застроена площ от 22 кв.м., построена в три имота, както следва: 16 кв.м. в ПИ ********; 3 кв.м. в ПИ ******** и 3 кв.м. в ПИ ******** /стар ПИ ********/, по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. З., обл. Смолян, одобрени със Заповед № РД-18-75/15.07.2008 г. на Изп.директор на АГКК. Осъден е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. К. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул. „М.“ № *, да заплати на М. В. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул."Е." № *, сумата в общ размер на 1950 лв. – разноски за производството.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ с вх.0133/12.06.2024г. от Н. К. Х., чрез пълномощника му адв. Г. Д. с оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.Излагат се доводи, че районният съд не е преценил съответствието на строежа, построен върху трите имота с издаденото от главния архитект на Община З. Удостоверение за търпимост № 400/07.10.2022г. по §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. В първото по делото заседание, е направено възражение по чл. 17, ал.2 от ГПК, но с решението, съдът е пропуснал да се произнесе и не е осъществил косвен съдебен контрол върху удостоверението, в каквато посока са доводите, че е обективно невъзможно строежът да е 1 законен, при положение, че ищеца никога не е давал съгласие за извършването му върху част от имота му и на намалено отстояние от имотните граници на другите два имота. Твърди се, че снабдяването със строителни книжа не е в състояние да дерогира нормата на чл.31, ал.1, т. 1 от ЗУТ и когато строежът, независимо дали е разрешен, е в нарушение на закона, то същият е незаконен, както и издадения административен акт. Твърди се, че за да отхвърли иска съдът е приел, че процесното незаконното строителство не е попада върху път или подход към основната част на имота, без да прецени, че така построената незаконна сграда се намира и на отстояние 1,95 метра от имот с идентификатор ********. Съдът е дал вяра за наличие на голяма денивелация около 10 метра, по окомерно замерване, а не геодезическо такова. Не е обсъдил също, че построената незакона сграда не представлява възстановена такава върху стара съществуващата. Не са изложени мотиви защо съдът приема, че макар ищецът да е доказал, че е собственик на имота, не е установил, че сградата му пречи да го ползва в пълен обем. Съдът не е направил преценка за това дали пречките от ползването на един имот за собственика на съседния са по-големи от обикновеното и дали зависи и от това спазени ли са строително-технически правила и норми при изграждане на сградата. Разпоредбите на чл.50 и чл. 51 от ЗС са приложими както за собственици на съседни поземлени имоти, така и за собственици на самостоятелни обекти, построени в рамките на един поземлен имот, в който смисъл е Решение № 123 от 04.10.2019 г. по гр. д. № 3424 / 2018 г. на І г.о. на ВКС. Строеж, извършен само от единия съсобственик в съсобствен имот без надлежно учредено право на строеж и без да е давано съгласие за построяването от другия съсобственик, може да бъде определен като неоснователно действие, което създава пречки на другия съсобственик да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако не желае запазването на постройката съсобственикът може да иска нейното премахване по реда на чл. 109 от ЗС. Съсобственият поземлен имот, не е бил предмет на разпределение правото на ползване между ищеца и ответника. Сградата е построена преди ответника да стане съсобственик и не без значение е и заведеното от него срещу ищеца дело за съдебна делба на същия имот №300/2023 г. по описа на РС-З.. Ако се приеме за вярно, че денивелация е 10 метра на терена, замерено от незаконно построената сграда по посока имота, то тогава действително тази сграда създава пречки за ползване на имота от ищеца, защото тя ограничава достъпа и подхода, не само към процесния имот, но и към съседния такъв. Районният съд не се съобразил с установените критерии в чл.50-54 от ЗС и по този начин е достигнал до неправилен извод за неоснователност на предявения иск.

Неправилно е прието, че извършено незаконно строителство не пречи на ищеца. Видно от снимковия материал до старата барака е имало порта към същинската част на поземления имот, от което следва, че тази част е представлявала път. Въпреки това съдът е приел, че е невъзможно да се преминава с автомобили и дори пешеходно, който извод е необоснован и не се доказва от нито едно доказателство по делото. Снимковият материал е приложен от вещото лице, a се установява и от показанията на свидетеля З. Х., който сочи, че до сградата е имало ограда и порта за преминаване към имота. Съдът не се е произнесъл и по направеното искане по чл. 17, ал.2 от ГПК, поради което не е забелязал, че има разлика в квадратурата на застроената площ. Старата барата е била със застроена площ около 4-5 кв.м.,а новопостроената е със застроена площ 22 кв. метра и като се вземе предвид, че теренът е силно пресечен тази разликата в квадратурата обхваща именно съществуващия преди това път и порта към имота. Твърди се, че в случая е без значение дали пътя е нанесен на картата, тъй като построената незаконна сграда попада върху подхода към същинската част на имота, което е видно и от заключението на вещото лице. Сградата е намалила подхода към имота до 1.95 метра. От събраните доказателства се установява, че посочената квадратура от 22 кв.м. в издаденото разрешение, не е била същата на съществуващата преди това барака с 2 квадратура около 4-5 кв.м., за която не се издава удостоверение за търпимост. В тази насока са показания на св. Ц. Б., която сочи, че бараката е била около 2-3 кв.м., дървена, с керемиди и направена около 2006 г. от И. Х., за да си вкарва мотоциклета. В тази насока е и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 02.12.2022 г. по прокурорска преписка № 2053/2022 г. по описа на РП-Смолян, приложено към исковата молба, от което е видно, че в Община З. е била внесена писмена декларация от наследниците на И. Х., в която е посочено, че съществуващата сграда е изградена от И. Х. през 2006-2007 г. и е била около 4-5 кв.м. Същото се установява и от показанията на св. В. Х., баща на ответника, който сочи, че малката постройка /бараката/, която е за него, е правена преди 2-3 години, като размерите горе-долу са били останали същите. Свидетеля сочи, че синът му М. е развалил старата барака, която били с керемиди, а сега е с други плочки, старата барака била дървена, като била премахната дървената част и изградена с единични тухли. От показанията на св. З. Х. се установява, че процесната сграда е построена преди две години от собственика на имота по времето на Ковид - пандемията. На мястото на тази постройка е имало друга барака (от дърво и ламарина,която е била по-малка, била е съборена и на нейно място е построена новата, която е малко по-голяма, като от старата нищо не е запазено. От посочените доказателства се установява, че ответникът е построил постройката и е направил и постъпки за попълването й в кадастралната карта, по което искане ищецът е възразил. Сградата е построена без никакви строителни книжа и без съгласие на собственика. Когато нарушението се изразява в строеж в съседен имот, който навлиза в собствен на ищеца имот, това е неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, което безспорно му пречи да ползва имота си, поради което в тези случаи не е необходимо да бъде доказвано пречене (Определение № 279 от 28.05.2018г. по гр. д. № 3455/2017г. на ІІг.о.на ВКС). Построеното на мястото на разрушената паянтова постройка не е в режим на търпимост, независимо какво удостоверение е издадено. Процесната сграда не е изградена до 31.01.2001 г., а много по-късно, поради което не е търпим строеж и затова не следва да се приема становището на главния архитект на Община З., изразено в Удостоверение за търпимост на строеж № 400/07.10.2022 г. по §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, че едноетажната стопанска сграда със застроена площ 22 кв.м., не подлежи на премахване и забрана за ползване.

Производство по издаване на удостоверение за търпимост се развива само между компетентния административен орган и собственика на строежа, като не е предвидена възможност за участие на заинтересувани страни. То се издава във връзка с извършването на правна сделка с предмет конкретен строеж, за който се приема, че е търпим, като има доказателствена сила само в нотариално производство.В настоящето производство съдът не е обвързан от издаденото удостоверение за търпимост, в който смисъл е съдебната практика. Статутът на търпимост не може да породи за собственика на терена задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото му на собственост. Освен посоченото ответникът се легитимира като съсобственик на поземления имот, след построяването на сградата, която пречи на другите съсобственици да упражняват правото си на собственост, в който смисъл е Решение № 324 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1320/2009 г. на ІІг.о., Решение № 332 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 597 от 2011 г. на ВКС и др.).Между съсобствениците на поземления имот, не е правено разпределение на правото на ползване по реда на чл. 32, ал.2 от ЗС, за да бъде прието, че частта, в която попада сградата е с право на ползване от ответника ( Решение № 299 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 500/2009 г. на ІІг.о, Решение № 482 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 946/2009 г. на І г.о.).Ищецът не е дал съгласие за нанасяне на сградата в кадастралната карта и вписването й в регистъра, нито такава сграда да бъде изградена на имотната граница, защото точно на това място е невъзможно да се реализира 3 сграда на калкан.Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде уважен предявения иск.

Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1808/06.08.2024г. от М. В. Х., чрез пълномощника му адв.Б. К., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че правилно районният съд след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства е достигнал до правните изводи за недоказаност от ищеца, че процесният строеж му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Правилно районният съд е приел, че една незаконна постройка сама по себе си не сочи на основателност на предявен иск по чл.109 от ЗС. Само ако построеното обективно пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си в съсобствеността, последните могат да искат премахване на постройката, като преценката е индивидуална, с оглед събраните по делото доказателства (Решение № 115/30.10.2020 г. по гр. д. № 3769/2019 г., I г. о., Решение № 139/25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г., І г. о., Решение № 942/7.11.2008г. по гр.д.№ 3426/2007г., I г.о. Правилно също районният съд е приел за недоказано твърдението на ищеца, че процесната сграда е построена върху част от пътя, който е част от имота му и по този начин е намален габарита на подхода към него, както и към друг негов земеделски имот. Площта от съсобствения между страните имот, която се сочи за „път“ или „подход“ представлява реална част от поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на гр. З. горска територия и не се установява да е горски път по смисъла на §1,т.15 от ДР на ЗГ. Това се установява и от заключението на вещото лице по приетата СТЕ, съгласно която теренът е стръмен и пресечен и представлява обрасъл с дървета бряг на дерето, като денивелацията стига до 10 м. и повече. Вещото лице изрично сочи, че през посочената част не преминава нито на терен, нито документално път, нито горски временен път, както и че не е възможен достъп на техника, товарни и леки автомобили до основната част на съсобствения имот,като замереното на място разстояние от сградата до съществуващото на място дере е 4.30 м., като на юг от сградата теренът е подравнен, а на север става стръмен и представлява бряг на дерето, като до сградата в поземлен имот 25.166, заснета на КК, брегът става висок около 10 м. и повече. Няма части от процесния имот, които да са обработваеми, респективно засети със земеделски култури, като имотът представлява смесена гора.В същия смисъл са и показанията на всички разпитани свидетели -Ц. Б., М. Х., В. Х., които сочат, че на север от процесната сграда, теренът е силно пресечен, с голяма денивелация - 10 м и повече и преминаването през този участък до останалата част от имота на север е абсолютно невъзможно. Ищецът не сочи какви точно дейности иска да извършва в имота, за които процесната сграда се явява пречка. Не се представят доказателства, ако това са дейности за извършване на сеч, изискуеми съгласно Наредба № 8 от 5.08.2011г. за сечите в горите.Още повече, че съгласно чл.54, ал.2 от тази наредба в случаите на съсобственост, когато позволително за сеч е издадено по искане на един от съсобствениците, отношенията между него и останалите съсобственици се уреждат по реда на ЗС. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като неправилно. Претендира за разноски.