Решение № 8304 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8304 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110138091 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. М. Б., ЕГН:

**********, лично и чрез законния й представител А. Ц. Б., ЕГН: ********** против М. А.

И., с ЕГН: **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 18 000 лв., като се сочи, че сумата включва 3 000 лв. за претърпени физически болки вследствие на телесните увреждания и 15 000 лв. за претърпени психически страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата М. М. Б., непълнолетна, действаща лично със съгласието на своя законен представител А. Ц. Б., твърди, че на 04.09.2022 г. ********, на обществено място – детска площадка, е пострадала от противоправно деяние, извършено от ответницата М. А. И..

Посочва се, че при инцидента ответницата е причинила на ищцата лека телесна повреда, изразяваща се в травматични увреждания, довели до болка и физическо страдание. Твърди се, че с влязло в сила съдебно решение ответницата е призната за виновна за извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, като е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Ищцата твърди, че в резултат на процесния инцидент е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се както във физически болки, така и в значителни психически страдания. Поддържа се, че вследствие на упражненото спрямо нея насилие ищцата е преживяла силен емоционален стрес, страх, тревожност, нарушения на съня и негативни преживявания, несъответстващи на възрастта към момента на деянието, като психическите последици са били с по-голям интензитет и продължителност от физическите увреждания. Твърди се, че всички описани физически и психически страдания се намират в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с противоправното поведение на ответницата.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба не е постъпил в срок отговор от ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

За да бъде основателен предявеният иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата е да установи, че в резултат на поведението на ответницата – нанесена лека телесна повреда, е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, описани в исковата молба, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

С Определение № 5283/05.02.2026 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че с Решение № 2049 от 30.04.2024 г., по наказателно дело № 20241110204440 по описа за 2024 г. на СРС, 19 състав, влязло в законна сила на 16.05.2024 г. ответницата М. А. И., на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, във вр. с чл.78А, ал.1 от НК, е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева, за това, че на 04.09.2022 г., около 18:00 ч. на детска площадка, намираща се в ********* ответницата М. А. И. причинила лека телесна повреда на малолетно лице - М. Б. М., родена на 31.08.2009 г., а именно чрез хващане и скубане с ръка за косата и удар с крак в областта на тялото на М. Б. й причинила травматични увреждания, изразяващи се в мековат оток в лявата теменна област на главата (на ограничена площ около 2,5/2,5 см) и повърхностно охлузване в областта на дясно коляно (долната половина на проекцията на дясното коленно капаче с размер 3,5/2 см), които травматични увреждания в съвкупност реализирали медико-биологичния признак „болка и страдание“, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр. чл. чл.130, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, във вр. с чл.78А, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

По силата на чл. 413, ал. 3, вр. ал. 2 НПК тази задължителна сила за гражданския съд притежава и решението, постановено в производството по освобождаване от наказателна отговорност по реда на глава 28 НПК. Предвид това от настоящия съдебен състав, следва да се зачете силата на посоченото решение по отношение на това, че на 04.09.2022 г., на детска площадка, намираща се в ********* в резултат на виновното и противоправно поведение на ответницата М. А. И. – хващане и скубане с ръка за косата и удар с крак в областта на тялото, ищцата М. М. Б. е претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в мековат оток в лявата теменна област на главата (на ограничена площ около 2,5/2,5 см) и повърхностно охлузване в областта на дясно коляно (долната половина на проекцията на дясното коленно капаче с размер 3,5/2 см), т.е. налице са всички елементи от фактическия състав за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата.

С оглед основателността на предявения иск следва да бъде определен и размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на ищцата. В понятието „неимуществени вреди“ се включват телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и негативните изживявания поради причинения от увреждането социален дискомфорт. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази събраните доказателства, които са относими към тези правнорелевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест за размера на обезщетението.

За установяване на интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания по 2 делото са изслушани показанията на разпитаните по делото свидетели М. Р. Б. и В. Р. П..

От показанията на свидетеля М. Р. Б., баща на пострадалото дете, се установява, че на 04.09.2022 г. дъщеря му, тогава на 13 години, е била нападната от непозната жена на детска площадка в ж.к. *******. Свидетелят излага, че детето е било съборено на земята, дърпано за косата и ритано в областта на тялото, вследствие на което са настъпили видими физически увреждания, включително липсващ кичур коса и охлузвания. Заявява, че за възстановяване на охлузванията са били необходими 2-3 седмици. По думите на свидетеля, след случилото се са настъпили съществени негативни промени в психическото състояние и поведението на детето – то станало затворено, изпитвало силен страх, отказвало да излиза само, събуждало се нощем и търсело близостта на родителите си. Свидетелят посочва, че детето е преустановило обичайните си социални контакти и занимания, включително тренировки по футбол, както и че е било водено на специалисти – психиатри и психолози. Според казаното от него, М. е чувствала несигурност при общуването със съученички и приятелки, като впоследствие е сменила и компанията си. Сочи още, че преживеният стрес и страх са подпомогнали решението детето да продължи образованието си в друго училище след 7 клас, извън квартала и далеч от мястото на инцидента, като бащата сочи, че и към настоящия момент при преминаване оттам М. проявява страхови реакции.

Изслушана е и свидетелката В. Р. П. – семейна приятелка, която заявява, че има преки впечатления от състоянието на детето преди и след инцидента. Свидетелката сочи, че преди случилото се детето е било общително, усмихнато и свободно излизащо навън, докато след инцидента е станало видимо по-затворено, тревожно и стресирано. По нейните думи, детето е ограничило контактите си с връстници, избягвало е да излиза само и се е движело основно в присъствието на родителите си, изпитвайки страх от непознати лица. Свидетелката потвърждава наличието на физически наранявания след инцидента, както и че детето е проявявало продължителни страхови реакции и повишена тревожност. Сочи още, че вследствие на случилото се е настъпила трайна промяна в поведението му, включително смяна на училището с цел избягване на средата, свързана с инцидента.

Съдът, прецени по реда на чл. 172 ГПК показанията на свидетелите, като ги кредитира като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като същите подкрепят приетия механизъм на настъпване на инцидента, установен от наказателния съд и внасят яснота за характера и продължителността на претърпените от пострадалото дете неимуществени вреди. В същото време, предвид близката емоционална връзка на свидетелите с ищцата – баща и семейна приятелка – съдът отчита, че техните оценки за продължаващите вреди може да са повлияни от личната им загриженост и привързаност, и поради това не следва да се приемат като напълно обективни. Това обаче не намалява достоверността им относно непосредствените последствия от инцидента, които служат като основа за справедливото определяне на размера на присъденото обезщетение. Съдът не кредитира изложеното от бащата на детето, че М. посещава и към настоящия психиатри и психоаналитици. В тази връзка е приложена единствено съдебно-психиатрична консултация, проведена няколко дни след настъпване на инцидента, според която М. М. Б. е психично здрава, но в резултат на преживян стрес е в депресивна реакция на дезадаптация. Не са представени никакви доказателства обаче за последващи посещения при специалисти по психично здраве, както и наличието на насочващи направления за посещение на такива, с оглед констатирана необходимост за това.

Съдът счита, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв. е справедливо и съразмерно на настъпилите вреди. При определянето на размера са отчетени както физическите травми – мековат оток в лявата теменна област на главата (на ограничена площ около 2,5/2,5 см) и повърхностно охлузване в областта на дясно коляно (долната половина на проекцията на дясното коленно капаче с размер 3,5/2 см), така и психическите и емоционални последици за ищцата, изразяващи се в чувство за тревожност, неспокоен сън уплаха, срам и ограничаване на социалните й контактите. Съдът отдава особено значение на възрастта на ищцата, която към датата на извършване на деянието е била малолетна – на 13 г., която възраст е особено важна в психологичен аспект за 3 подрастващия и се характеризира с повишена психическа уязвимост и интензивно формиране на личността и социалните умения. В този период от развитието си детето е особено чувствително към външни въздействия, свързани със страх, унижение и несигурност, като преживени травматични събития могат да окажат значително отражение върху емоционалното му състояние и поведението му за продължителен период от време. В конкретния случай деянието е извършено от възрастно лице, на публично място – детска площадка, в присъствието на други лица, което допълнително засилва преживяването на страх, безпомощност и социален дискомфорт у пострадалото дете. Съдът отчита и обстоятелството, че макар физическите увреждания да са отшумели сравнително бързо, психическите последици имат по-дълготраен характер и засягат личната сфера на ищцата, включително чувството за сигурност и спокойствие. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че вследствие на инцидента ищцата е претърпяла не само физически болки, но и съществени по интензитет и продължителност психически страдания, изразяващи се в повишена тревожност, страх от самостоятелно излизане, нарушения в съня, социално отдръпване и ограничаване на обичайните контакти с връстници. Същевременно не се установяват данни за настъпили трайни или необратими увреждания на психичното здраве, което също следва да бъде съобразено при определяне на размера на обезщетението.