Решение № 102 от 06.04.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. гр. Лом, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Д.а при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д.а Гражданско дело № 20251620101975 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по предявена искова молба от ищеца В и К ООД гр.*********, БУЛСТАТ *********, срещу ответника М. А. К. с ЕГН ********** за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – първоначално обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.79, ал.

1 вр. чл.86 ЗЗД, производство по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено между страните, че М. А. К., с адрес: с.*********, обл.*********, ул.*********, дължи на „В и К” ООД с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление: гр.*********, ул. *********, представлявано от управителя *********., следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД 59/2025г. по описа на РС Лом, а именно: главница в размер на 501,87 евро /петстотин и едно евро и 87 цента/, равняващи се на 981.57 лв. (деветстотин осемдесет и един лева и 57 ст.) – консумирана, но незаплатена вода за периода от 24.01.2022г. до 19.12.2024 г., лихва в размер на 102,78 евро /сто и две евро и 78 цента/, равняващи се на 201.02 лв. (двеста и един лева и 02 ст.) върху главницата за периода 25.02.2022г. -13.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.01.2025г., до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ответникът е неизправен длъжникпотребител на „В и К“ ООД гр.*********. Срещу длъжника било образувано ч.гр.д. № 59/2025г. по описа на РС Лом. До 13.01.2025г. потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер на 1182.59 лв. за имот, 1 находящ се с.*********, обл.*********, ул.*********, като в сумата са включени главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност за консумираната вода съгласно извлечение от сметка 411 „Клиенти“ на дружеството. Твърди се в исковата молба, че задължението, представляващо главница в размер на 981.57лв., е за периода 24.01.2022г. -19.12.2024г., като претендираната законна лихва в размер на 201.02 лв. е за периода 25.02.2022г.13.01.2025г. Претендират се и разноските.

Препис от исковата молба и приложенията й са връчени на ответника на 07.11.2025г. ведно с разпореждане № 2809/01.10.2025г., с което е указано на същия изрично, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или да оттегли иска. Указани са и последиците, визирани в чл. 41 ГПК.

Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

С определение № 98/29.01.2026г. за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание и съобщаване на проектодоклада на страните съдът отново е уведомил за последните на основание чл.239, ал. 1, т. 1 от ГПК, че при неявяване в открито съдебно заседание срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, може да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 и чл.239 от ГПК.

Същото е връчено на ответника лично.

Ищецът, редовно призован за съдебно заседание, се представлява от юрк.В.. Отправено е искане за постановяване на неприсъствено решение.

В проведеното съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се е явил и не е изпратил представител, като не е постъпило и искане делото да се гледа в негово отсъствие, не са посочени причини за неявяването му.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са допустими. Налице е подведомственост на спора пред съда, исковете са предявени от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, респ. направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

С ъ д ъ т като съобрази изричното направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира, че са налице предпоставките по чл. 238 и чл. 239 ГПК: на ответника редовно е връчен препис от исковата молба с приложенията към нея, като са му указани последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, 2 както и при неявяване, респективно неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие. За съдебно заседание ответникът е редовно призован.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие, като не е изпратил свой представител в съдебно заседание.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства настоящият състав намира предявените искове за вероятно основателни, като законът не изисква съдът да извършва детайлна преценка на представените доказателства, тъй като неприсъственото решение се основава на процесуалното бездействие на ответника.

На основание горното съдът намира, че поради наличието на предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявения размер.

По отношение на разноските:

Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото и в заповедното производство разноски. Разноските се претендират, представен е списък по чл. 80 ГПК, като съгласно наличните по делото доказателства за сторените от ищеца разноски същите са в общ размер на 153,39 евро, от които: дължима и платена държавна такса в исковото производство за образуване на делото – 38.35 евро, юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 102,26 евро, определено при условията на Наредбата за правната помощ и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и съобразено с фактическата и правна сложност на делото, броя на редовните съдебни заседания (едно, в което представител не се е явил), обема на събраните доказателства, вкл. изготвянето на искова молба, както и дължима и платена държавна такса по заповедното производство – 12,78 евро. ДТ за издаване на ИЛ в размер на 2,56 евро не се следва, т.к. такива разноски не са извършвани по делото, нито има представено доказателство за това.

Мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 239 ГПК съдът РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по предявените установителни искове с правна квалификация чл.79, ал. 1 вр. чл.86 ЗЗД вр. чл.

422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че ответницата М. А. К., ЕГН **********, с адрес: с.*********, обл.*********, ул.*********, дължи на ищеца „В и К” ООД с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление: гр.*********, ул. *********, представлявано от управителя *********., следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД 59/2025г. по описа на РС Лом, а именно: главница в размер на 501,87 евро /петстотин и едно евро и 87 цента/, равняващи се на 981.57 лв. (деветстотин осемдесет и един лева и 57 ст.) – консумирана, но незаплатена вода за периода от 24.01.2022г. до 19.12.2024 г., законна лихва в размер на 102,78 евро /сто и две евро и 78 цента/, равняващи се на 201.02 лв. (двеста и един лева и 02 ст.) върху главницата за периода 25.02.2022г. -13.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.01.2025г., до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА М. А. К., ЕГН

**********, с адрес: с.*********, обл.*********, ул.*********, да заплати на „В и К” ООД с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление: гр.*********, ул. *********, представлявано от управителя *********., направените в исковото и в заповедното производство разноски в общ размер на 153,39 евро /сто петдесет и три евро и 39 цента/.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.

Да се отдели ЧГД № 59/2025г. по описа на PС Лом от настоящото дело.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4