Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 176 от 29.04.2022, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Административно дело 108/2022
Вид
Решение № 176
Подписан
29.04.2022
В сила
29.04.2022
Състав
РАЙНА ДИМОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.23 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.165 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171, т.1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.3, т.1, предл. първо · Закон за движението по пътищата

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 176 29.04.2022г. град Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 108 по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Р.К.Р.

***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1228-000049/ 23.01.2022г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, на Р.Р. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за издаването й в нарушение и при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон и при неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание на административния акт. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на императивното изискване по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, упражненото административно правомощие за прилагане на ПАМ не е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и от правна страна. Твърди, че е налице неточно, противоречиво и неясно описание на деянието, както и на фактите и обстоятелствата, свързани с установяването на твърдяното нарушение, като не е посочена и нарушената законова норма. Счита, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е издадена при неизяснена фактическа обстановка по отношение доказаността на факта на управление на МПС след употреба на алкохол. Обосновава, че не е установено по безспорен и несъмнен начин извършването на вмененото му нарушение и съотв. наличието на материалноправната предпоставка, с която законът свързва налагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане оспорената заповед да бъде отменена, като неправилна, незаконосъобразна и необоснована.

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя в настоящото производство – Р.К.Р., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА № 529431 от 23.01.2022г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 23.01.2022г. в 11.15 часа в гр. Стара Загора по ул.

„Христо Ботев“ до номер 124 в посока изток, Р.Р. управлява л.а с рег.№ СТ2597ВК, собственост на М.К.Р., под въздействието на алкохол. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARNА-0122, като уредът е отчел 0.8 промила алкохол. Пробата е извършена в 11.21 часа и е под номер 06684. Издаден е талон за изследване с номер 083482. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1228-000049/ 23.01.2022г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя Р.Р. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу Р.Р. АУАН серия GА № 529431 от 23.01.2022г. за това, че на 23.01.2022г. в 11.15 часа в гр. Стара Загора по ул. „Христо Ботев“ до номер 124 в посока изток, Р.Р. управлява л.а с рег.№ СТ2597ВК, собственост на М.К.Р., след употреба на алкохол. Водачът е изпробван с техническо средство Дрегер 7510 ARNА-0122, който с проба № 06684, извършена в 11.21ч. на 23.01.22г. е отчел 0.80 промила алкохол. Издаден е талон за изследване № 083482 със 7 бр. холограмни стикера.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 22-1228-000049/ 23.01.2022г., в т.ч АУАН серия GА № 529431 от 23.01.2022г.; Разпечатка на резултат от извършената проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNА-0122, проба № 06684; Талон за изследване № 083482 от 23.01.2022г.; Докладна записка № 334/ 24.01.2022г. и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.1 от ЗДвП/, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора.

Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП № 22-1228-000049/

23.01.2022г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП. Фактическите констатации, на които се основава възприетото административно решение, са обективирани в съставения АУАН серия GА № 529431 от 23.01.2022г., въз основа на който е издадена и заповедта.

Доколкото описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, съставеният АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, съдържащ фактическите основания по см. на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК за постановяването на акта. Ето защо и при прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта/, съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Възраженията на жалбоподателя за формална незаконосъобразност на заповедта, основани на твърдения за липса на конкретизация на фактическите обстоятелства и за формално описание на обуславящото прилагането на ПАМ нарушение от фактическа страна, са абсолютно неоснователни. А посочването на нарушената законова разпоредба е императивно изискване към съдържанието на АУАН и на НП, но не и към ЗППАМ. Противно на твърдяното от жалбоподателя, ясно, еднозначно и съобразно законовата регламентация по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП е определен и срокът за налагане на ограничителната мярка - до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1228-000049/ 23.01.2022г. на Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора, е постановена при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ № 22-1228-000049/ 23.01.2022г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.

4 установените стойности са определящи. Приложената на Р.Р. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че Р.Р. е управлявал л.а с рег.№ СТ2597ВК след употреба на алкохол, което е установено при извършена на водача проверка с техническо средство Дрегер 7510 ARNА-0122, който с проба номер 06684, извършена в 11.21ч. на 23.01.22г., е отчел 0.80 промила алкохол.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на Р.Р. принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с доказването, че е налице констатирано по надлежния ред от компетентните длъжностни лица управление на МПС от Р. Р. с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.