Решение № 1095 от 21.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1095 гр. Пловдив, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20265330202247 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0441-000075/31.03.2026г., издадено от Началник 04 РУ при ОД МВР – Пловдив, с което на С. А. М., с ЕГН: **********, от **** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания: ГЛОБА в размер на 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и 65 цента/ с равностойност от 500,01 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се явява и неговият пълномощник – адвокат М.. В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, тъй като се счита, че жалбоподателят не е уведомен за прекратената служебна регистрация, поради което липсва вина у него и вмененото нарушение се явява несъставомерно от субективна страна. Наред с това се представя валидна застраховка „ГО“ от деня на проверката, като алтернативно моли да се приеме, че е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното 1 наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, като моли съда да й присъди направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, Началник 04 РУ при ОД МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище, депозирана до съда, същият излага доводи и моли за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност при евентуално присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения законоустановен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 01.03.2026г. около 16:20ч., в гр.Пловдив, бул.“Източен“ до № 101, жалбоподателят С. М., управлявал личният си лек автомобил „Мерцедес Б 200“, рег.№ ****, като бил спряна за проверка от св.С. К.. В хода на проверката и след извършена служебна справка в базата данни на КАТ, било установено, че водачът управлявал автомобил, който бил със служебно прекратена регистрация на 24.02.2026г. по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП и не бил регистриран по определения ред.

С оглед направените констатации, св.С. К. приел, че С. М. е извършил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП затова, че управлява МПС, което не било регистрирано по надлежния ред. За това нарушение св.К. съставил срещу М.

АУАН GA № 3521656/01.03.2026г., като последният го подписал с изричното отбелязване, че няма възражения.

На основание чл.54, ал.1, т.9 и чл.33, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство било прекратено с мотивирана резолюция № 26-0441-М000029/02.03.2026г., тъй като е констатиран признак за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В последствие прокурор при Районна прокуратура – Пловдив постановил отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр.№ 4198/27.03.2026г. и на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, материалите са препратени на наказващия органа, за да вземе отношение по случая в посока административно нарушение.

Въз основа на горното, било издадено обжалваното наказателно 2 постановление, с което на С. А. М. е наложено административно наказание – глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят С. Д. К., който потвърждава авторството и направените в него констатации. Свидетелят сочи, че на процесната дата извършил проверка на автомобила, управляван от жалбоподателя, като установил, че автомобилът е с прекратена регистрация. Проверката била в АИС – КАТ, с която бил свързан служебен таблет.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и с приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, които съдът също кредитира.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП е в насока, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В конкретния случай регистрацията по отношение на процесното МПС е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, след уведомление от гаранционния фонд по реда на чл.574 от КЗ.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят С. М. е собственик на процесното МПС, но няма данни същият да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на личното му МПС – съгласно разпоредбата на чл.18б ал.2 вр. с ал.1 т.8 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни 3 средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Видно от чл. 11, ал. 3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици. Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики. За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата.

За да се извърши процесното нарушение е необходимо, деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно.

Съобразно изхода на спора, на основание чл.63д от ЗАНН разноски се 4 полагат на жалбоподателя, който претендира такива за представителство от адвокат в размер на 716 евро. Направено е възражение за прекомерност, което съдът счита за основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, бил е даден ход в едно съдебно заседание, в което е бил разпитан в качеството на свидетел единствено актосъставителят, като процесуалният представител на жалбоподателя е участвал лично в съдебното заседание, а за следващото заседание не се явил, а е депозирал единствено писмено становище. Ето защо и съдът намира, че възражението се явява основателно и следва да се присъди възнаграждение ориентирано към минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 9 юли 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поради това и счита, че следва да се определи в полза на жалбоподателя разноски в размер на 210 евро, който размер би се явил справедлив и обоснован по смисъла на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Присъждането на по-висок размер би противоречало на принципа, че на обезщетяване подлежат само действително претърпените вреди, намиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразните действия на администрацията, прокаран в ТР 1/15.03.2017г. по т.д. 2/2016 на ВАС. За пълнота следва да се посочи, че действително свободата на договарянето позволява страните по дела да уговарят и заплащат неограничени размери на адвокатските възнаграждения. Това обаче не може да става за сметка на насрещната страна в спора. Предвид на това ОД МВР – Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 210 евро, представляваща разноски за възнаграждение за адвокат.

Предвид на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0441-000075/31.03.2026г., издадено от Началник 04 РУ при ОД МВР – Пловдив, с което на С. А. М., с ЕГН: **********, от **** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания: ГЛОБА в размер на 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и 65 цента/ с равностойност от 500,01 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

5

ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на С. А. М., с ЕГН:

**********, от **** сумата от 210 /двеста и десет/ евро, направени разноски по делото за възнаграждение на адвокат.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6