Решение № 247 от 12.06.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. ХАСКОВО, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА в присъствието на прокурора Ц. Т. П. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Гражданско дело № 20245600100057 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от М.

М. П. от гр. ***, с която е предявил против Прокуратурата на Р България обективно съединени искове на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- стрес и неудобства, уронване на авторитета в обществото, разочарование и тежко преживяно чувство на безпомощност и усещане за несправедливост, произтичащи от незаконно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.281 ал.2 т.1, т.4 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, производството по което е приключило с оправдателна присъда, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 13.07.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че против него е било повдигнато обвинение по ДП № 166/2017 г. на РУ-*** за извършено престъпление по чл.281 ал.2 т.1, т.4 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК. По досъдебното производство бил задържан в следствения арест на 21.04.2017 г. с постоянна мярка „задържане под стража“. Престоял там за период от около 4 месеца, след което мярката му била изменена в по-лека. По досъдебното производство били провеждани разпити на обвиняемия и извършвани множество процесуални действия и е направено изменение на първоначално предявеното му обвинение. Против 1 него бил внесен обвинителен акт в съда и образувано НОХД № 292/2022 г. по описа на РС-***, по което дело била постановена оправдателна присъда.

Присъдата била протестирана от районен прокурор и делото изпратено на въззивната инстанция, където с Решение № 135 от 13.07.2023 г., постановено по ВНОХД № 242/2023 г. по описа на ХОС, въззивният съд потвърдил оправдателната присъда. В резултата на воденото срещу ищеца наказателно производство той претърпял значителни неимуществени вреди. В продължение на около 6 години е бил обвиняем и го е грозяло сериозно наказание и то за тежко от гледна точка на закона престъпление. Висящото дело създало огромно напрежение и стрес, ходене в полицията във връзка с действията по производството, което го травмирало сериозно. Най-тежки последствия, разбира се, преживял в следствие на престоя си в следствения арест. Условията там и изживяванията в психологически и физически план променили мирогледа му и сринали нормалното му състояние за години напред. В продължение на процеса той прекратил своята интимна връзка с дългогодишната си приятелка и бил убеден, че в основата на разрива на техните отношения стои именно наказателния процес. Момичето било явно разочаровано от него, мислейки си, че той наистина се е замесил в сериозно престъпление, в което е бил обвинен. Неговият авторитет в обществото бил сринат. Близките и познатите му в гр.*** бързо научили новината за образуваното дело и взели да го избягват и да говорят зад гърба му.

Съдебните заседания пред двете инстанции били многобройни, мъчителни и изпълнени с неприятни емоции за ищеца. Горните обстоятелства били причина и породили правния интерес ищецът да предяви настоящия иск.

Видът и характерът на причинените му неимуществени вреди следвало да бъдат извлечени от спецификата на случая – дългото времетраене на наказателното производство, множеството извършени процесуалноследствени действия и последствията от всички тях върху здравето и психиката на лицето, неговата възраст и отражението на делото върху начина му на живот, семейното и социалното му положение, трайните негативни последици за живота му и огромния стрес. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да заплати сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултата на повдигнатото му обвинение и незаконно воденото срещу него ДП № 166/2017 г. на РУ-***, приключило с 2 оправдателна присъда по НОХД № 292/2022 г. на РС-***, потвърдена с решение по ВНОХД № 242/2023 г. на ОС-Хасково, която сума да заплати, ведно със законната лихва, считано от влизане на присъдата в сила – 13.07.2023 г., до окончателното изплащане. Моли да бъде осъден ответникът да заплати направените по делото разноски.

В срок е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България, с който оспорва предявения иск. Ответникът счита, че предявената претенция за неимуществени вреди по размер е неоснователно завишен и несъответстващ на принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД.

Продължителността на наказателното производство, според ответника, не може да се приеме за неразумна с оглед на фактическата и правната сложност на делото, множеството подсъдими лица и обстоятелството, че производството се е развило в двете му фази, като в съдебната фаза е разгледано на две съдебни инстанции. Счита, че исковата претенция е завишена и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика в аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Твърди също така, че в процесния период срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, поради което обвинението, предмет на иска, не е единствен увреждащ фактор и сочи на невъзможност за разграничаване на търпените неимуществени вреди. Твърди също, че ищецът е осъждан многократно, като съдебното минало е относимо към интензитета на търпените вреди и според трайната съдебна практика степента на увреждане от незаконно обвинение е по-ниска за осъжданите лица.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Г., поддържа подадената искова молба. Счита,че предявените обективно съединени искове са основателни и доказани, поради което моли да бъдат уважени изцяло.

Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

ОП Хасково счита,че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Р България. Счита обаче, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен и моли съда да определи обезщетение в по-малък размер. Счита,че срокът на водене на досъдебното и съдебното производство не може да се счита за неразумен, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Освен това счита,че воденето в 3 този период от време и на други досъдебни производства против ищеца и неговото съдебно минало, са допринесли за неговия дискомфорт, за обществените нагласи спрямо него и че не може да се разграничат търпяните неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск в по-нисък размер и съобразен с правилото на чл.52 от ЗЗД.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, като се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Субект на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ може да бъде само орган, който е оправомощен да повдига и поддържа обвинението по наказателни дела за престъпления от общ характер, какъвто орган е Прокуратурата на Р България. Доколкото Прокуратурата е образувала досъдебното производство и под нейния контрол е извършено разследването, то тя е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, като е длъжен да даде правилната квалификация на деянието, да извърши проверка има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкрИ.е на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от тези доказателства и да отстоява обвинението в наказателния процес. И в този смисъл обвинението в престъпление винаги е неоснователно, когато лицето бъде оправдано или когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че 4 извършеното деяние не е престъпление.

От събраните по делото доказателства безспорно се установяват наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на

Прокуратурата по предявения иск, с който иск ищецът претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

Няма спор между страните, че е образувано процесното ДП № 166/2017 г. на РУ-***, което е приключило с внесен обвинителен акт в РС-*** и е образувано НОХД № 292/2022 г. по описа на РС- ***, по което дело е постановена оправдателна присъда, потвърдена с Решение № 135 от 13.07.2023 г., постановено по ВНОХД №242/2023 г. по описа на ОС-Хасково.

Ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление от 20.04.2017 г. за извършено престъпление по чл.281 ал.2 т.1, т.4 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. Направено е предложение за вземане на мярка за неотклонение „ задържане под стража“, която е взета с определение № 234/21.04.2017 г.

Определението е потвърдено с Определение № 175/27.04.2017 г. на ОС Хасково, постановено по В.ч.н.д. № 296/2017 г. Ищецът е бил задържан за период от около четири месеца - не са представени доказателства, кога точно е променена мярката за неотклонение, но доколкото няма спор, съдът приема,че периодът на задържане е продължил около четири месеца. След това няма данни да е имал определена друга мярка за неотклонение. В постановление за привличане на обвиняем от 13.10.2020 г. е посочено,че е без взета мярка за неотклонение / отменена/.

Изготвен и внесен на 18.05.2022 г. в РС *** е обвинителен акт и образувано НОХД № 292 по описа на съда за 2022 г. Производството пред първата инстанция е приключило на 09.01.2023 г. С Присъда № 3/09.01.2023 г. М. М. П. е признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.281 ал.2 т.1, т.4 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК. Постановената по отношение на П. присъда е потвърдена с Решение № 135 от 13.07.2023 г. , постановено по ВНОХД № 242/2023 г. по описа на ХОС Видно от представената и приета като доказателство по делото електронна справка за съдимост е,че ищецът П. е осъждан общо седем пъти за извършени различни по вид престъпления в периода 2009 г. – 2016 г. С последните две присъди е наложено наказание „ лишаване от свобода“ изтърпяването на което е било отложено с изпитателен срок от три години.

5

Няма данни по някое от тези дела да е била взета мярка за неотклонение „ задържане под стража“.

В хода на производството съдът събра гласни доказателства, по искане на ищеца. Според показанията на св. М. Г., баща на ищеца, М. е бил с мярка за неотклонение „ задържане под стража“ за период от около 4-5 месеца.Наказателното производство продължило шест години и няколко месеца. След престоя в следствения арест М. бил изнервен, твърдял,че не е виновен и не е извършил престъплението, в което е обвинен. През този период се разделил с приятелката си, като според св. Г., причината е била именно задържането му под стража. Не е могъл да си намери и започне работа поради висящото дело, бил притеснен за изхода му. Ходел до Германия, където живеела майка му,за да работи, но поради образуваното дело се налагало много често да се връща. Много от приятелите му се отдръпнали.

Свидетелят твърди,че не му е известно синът му да е бил осъждан за други извършени престъпления. Единствено това дело, което било по-сериозно, и за което лежал в ареста, било коментирано в къщи.