Определение № 31133 от 26.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31133 гр. София, 26.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20261110114097 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Издателство Ергон“ ООД срещу ЕТ „Колхида – Ясен Ценов“, с която са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3053/2025 г. по описа на РС – Благоевград.

Съгласно т. 10а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС:

„Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство“.

Предвид допълнението на чл. 415, ал. 1 ГПК, извършено с ДВ, бр. 100/2019 г. /т.е. след постановяване на цитираното тълкувателно решение/, предпоставките, при които заповедният съд дава указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, и по отношение на които исковият съд извършва самостоятелна преценка за наличието им като условие за процесуална допустимост на предявения установителен иск, вече са две – да е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или заповедта за изпълнение да е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Извършвайки самостоятелна преценка за допустимостта на производството, исковият 1 съд констатира липсата на специалните процесуални предпоставки по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Съображенията за този извод са следните:

В случая заповедният съд е дал указания до заявителя за предявяване на иск за вземанията му по заповедта по чл. 410 ГПК, приемайки, че е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Същата обаче е приложима само за длъжници – физически лица, действащи именно в това качество, който извод следва от това, че връчването на препис от заповедта на длъжника следва да е осъществено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, касаещ само физическите лица. В случая обаче длъжникът действа като едноличен търговец, респ. за него е приложим редът за връчване на съобщения по чл. 50 ГПК.

Само за пълнота следва да се посочи, че дори и да се приеме, че хипотезата на чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК е приложима и към едноличните търговци, разпоредбата предвижда две предпоставки – връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и събиране по предвидения в нея ред и удостоверяване от връчителя на данни, че длъжникът не живее на адреса, като само при кумулативното им наличие се препятства влизането на заповедта в сила, т.е. получава се ефект като този на подадено в срок възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Така е, защото от обстоятелството дали длъжникът пребивава на адреса или го е напуснал следват различни правни последици. В случай че той живее на адреса, връчването се приема за редовно по чл. 47, ал. 5 ГПК и след изтичането на срока по чл. 47, ал. 2 ГПК стартира теченето на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Само в случай че адресатът не живее на адреса, е налице основание за приложение на чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно даване на указания на заявителя да предяви исковете си по реда на чл. 422 ГПК. В случая се установява от материалите по заповедното производство, че не са предприети никакви действия за връчване на заповедта на длъжника в качеството му на физическо лице по постоянния и настоящия му адрес, нито по месторабота, което е достатъчно за формиране на извод, че предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК изобщо не са налице.

Поради неприложимост на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК следва да се обсъди дали е била налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК – подадено в срок възражение срещу заповедта по чл. 410 ГПК. Това, от своя страна, налага да се извърши преценка дали и кога препис от заповедта по чл. 410 ГПК е бил редовно връчен на длъжника.

Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а според ал.

2, ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

В случая съобщенията до длъжника за заповедта по чл. 410 ГПК са адресирани именно на вписания в Търговския регистър по неговата партида адрес на управление, като връчителят е удостоверил в разписките, че е извършил общо три посещения на адреса, последното от които е било на 16.04.2026 г., и е установил, че на адреса няма фирмени знаци и служители на фирмата. При тези факти съдът приема, че препис от заповедта по чл. 410 2

ГПК е редовно връчен на длъжника по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК още на 16.04.2026 г., когато е извършено последното посещение.

В 1-месечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, считано от 16.04.2026 г., длъжникът не е подал възражение срещу заповедта по чл. 410 ГПК. От това следва, че тя е влязла в сила на основание чл. 416, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК, считано от 19.05.2026 г.

По изложените съображения съдът намира, че настоящото исково производство за вземания, за които вече има влязла в сила заповед по чл. 410 ГПК, се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр. д. № 14097/2026 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от настоящото определение след влизането му в законна сила да се изпрати за сведение по ч. гр. д. № 3053/2025 г. по описа на РС – Благоевград.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3