Решение № 528 от 05.05.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. Велико Търново , 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело № 20214110100191 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че на 26.09.2018г. в 20:45 часа е задържан за срок от 24 часа със заповед за задържане, издадена на основание чл.

72 ал. 1 т. 1 ЗМВР, поради наличието на данни за извършено престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 НК – нанасяне на телесна повреда на репортер от телевизионно предаване.

Сочи, че със задържането му било образувано *** на РУ В. Търново, по което е призован да се яви за разпит като свидетел на 27.09.2018г. от 09:15 часа. Ищецът допълва, че се е явил в сградата на полицията в указния час, но въпреки това няколкото часа с него не били извършвани процесуални действия и през това време не му било разрешено да се предвижва свободно. Твърди, че едва в 16:35 часа водещият разследването полицай му предявил постановление за привличане като обвиняем, за това, че на 26.09.2018г., в *** по хулигански подбуди, умишлено причинил като извършител в съучастие с *** лека телесна повреда на ***, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК - престъпление по чл.*** НК. Ищецът излага, че след привличането му като обвиняем бил задържан за срок от 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор, както и че въпреки представените от негова колежка видеозаписи от охранителните камери в склада, от които ясно се виждало, че не е нанесъл телесни увреждания на репортера, било внесено искане за задържането му под стража. Ищецът допълва, че с определение от 1

28.09.2018г. по ЧНД № 1771/2018г. по описа на ВТРС искането за задържането му под стража било оставено без уважение. Изтъква, че с оглед на описаното на 27.09.2018г. за времето до 16:35 часа е бил фактически задържан в сградата на полицията без за това да е налице правно основание, а след това се е намирал в следствения арест за времето от задържането за 72 часа до освобождаването му след акта на съда. Ищецът твърди, че наказателното производство срещу него е прекратено с постановление на ВТРП от 20.02.2019г., поради липсата на осъществен състав на престъпление. Посочва, че в резултат на проведеното срещу него незаконно наказателно преследване е претърпял неимуществени вреди за времето от 27.09.2018г. до 20.02.2019г., изразяващи се в негативни преживявания и промяна в здравословното му състояние. Ищецът твърди, че е изпитвал душевни страдания и че широкото отразяване на случая в медиите е накърнило чувството му на достойнство и себеуважение, увредено било доброто му име в обществото и загубил доверие в правозащитните органи. Допълва, че бил притеснен, потиснат, напрегнат и гневен, както и че ходел с нежелание на работа и страдал от безсъние. Ищецът твърди, че се появили проблеми в отношенията му с интимната му приятелка, като от жизнен и енергичен млад мъж се превърнал в нещастен и унизен човек. Ищецът уточнява, че вследствие на случилото с него здравословното състояние на майка му рязко се влошило и през м. февруари 2019г. тя била диагностицирана с онкологично заболяване. Ищецът изтъква, че по време на разследването не му била предоставена информация защо производството продължава да е висящо и кога ще бъде прекратено, което изострило още повече чувството му на притеснение, потиснатост и стрес. Твърди, че станалите публично достояние обстоятелства по задържането му са го злепоставили пред обществото и са дали негативно отражение върху семейния му живот, тъй като са били широко разпространени. Ищецът счита, че в случая не са налице обстоятелства, които да водят до освобождаване на ответника от отговорност или до намаляване на отговорността му поради съпричиняване. Предвид на изложеното ищецът отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 13000 лв. в резултат на незаконно наказателно преследване по *** на РУ В.

Търново, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2019г. до окончателното му изплащане. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява ищецът да е търпял вредите, които сочи и да е налице причинна връзка между тях и дейността на Прокуратурата на РБ /ПРБ/. В тази връзка се акцентира, че ПРБ не е разпространявала данни за разследването и че няма отношение към медийното му отразяване. Ответникът възразява, че липсва основание за присъждане на вреди за времето преди привличането на ищеца като обвиняем и изтъква, че не е материалноправно легитимиран да отговаря за действията на полицейските органи по твърдяното му задържане. Ответникът посочва, че от 2 съществено значение за оценка на неговата дейност е обстоятелството, че в хода на разследването по *** на РУ В. Търново са отделени материали и е образувано друго наказателно производство, по което са повдигнати обвинения на телевизионния журналист за лъжесвидетелстване. Ответникът възразява срещу претендирания размер на неимуществените вреди, тъй като не съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и се явява завишен. В тази връзка посочва, че от момента на предявяване на постановлението за привличане на ищеца като обвиняем до момента на прекратяване на наказателното производство е изминал изключително кратък срок /по – малко от 5 месеца/, както и че е обвинението му не е било за тежко престъпление по чл. 93 ал. 1 т.

7 НК. Възразява срещу претендирания от ищеца начален момент на законната лихва.

По тези съображения моли за отхвърляне на исковата претенция и прави възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

ДП № *** по описа на РУ В. Търново е образувано на 26.09.2018г. по реда на чл.

212 ал. 2 НПК с първото действие по разследването /разпит на свидетел/ за причиняване на леки телесни повреди по хулигански подбуди /уведомително писмо на РУ В. Търново с вх. № 2347/2018г./. В деня на образуване на наказателното производство, със заповед за задържане на лице с рег. № 1739зз-246/26.09.2018г., ищецът е задържан на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР вр. чл. 131 ал. 1 т. 12 НК за времето от 20:45 часа до 23:30 часа, без да е привеждан в помещение за временно задържане. След освобождаването му е връчена призовка да се яви на следващия ден в сградата на полицията за разпит като свидетел. Ищецът се е явил за разпит на 27.09.2018г. в 10:10 часа, видно от извлечението от книга за пропускателния режим на пост № 1. На същата дата, но в 16:35 часа, му е предявено постановление на разследващ полицай за привличане в качеството на обвиняем за това, че на 26.09.2018г. в гр. В. Търново, в съучастие като извършител с друго лице, умишлено и по хулигански подбуди причинил на *** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК. Непосредствено след привличането си ищецът е разпитан като обвиняем и считано от 17, 05 часа задържан за срок до 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор от 27.09.2018г.

Последният е внесъл в съда искане за задържането на ищеца под стража, но с определение № 778 от 28.09.2018г. по ЧНД № 1771/2018г. на ВТРС съдът е отказал да вземе спрямо него каквато и да е мярка за неотклонение и същият е освободен от съдебната зала. Наказателното производство по случая е прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 20.02.2019г. на основание чл. 199 вр. чл. 243 ал. 1 т. 1 и чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, поради липсата на осъществен състав на престъпление от общ 3 характер. Препис от постановлението за прекратяване на делото е връчено на ищеца на 27.03.2019г. и не е обжалвано от него в предвидения в закона 7 – дневен срок, видно от направеното върху него отбелязване от служител на ответника.

От представените с исковата молба извлечения от интернет сайтове на централни и местни медии се установява, а и това не се оспорва от ответната страна, че са налице множество публикации /около 50/ във връзка с нападението над журналиста *** по повод на неговото разследване за продажба на храни с изтекъл срок на годност от склад в гр. В. Търново и задържането на нападателите му, които са служители на склада.

От епикриза на МОБАЛ гр. В. Търново се установява, че майката на ищеца за периода 23.04.2019г. – 30.04.2019г. е била приета на болнично лечение с диагноза – злокачествено новообразувание на млечната жлеза.

Не е спорно по делото, че с постановление от 06.02.2019г. наблюдаващият прокурор е разделил материали от *** на РУ В. Търново и е образувал отделно производство за престъпление по чл. 290 ал. 1 НК, по което *** е привлечен като обвиняем за съзнателно потвърждаване на неистина пред орган на власт.

От показанията на свид. *** – приятел на ищеца се установява, че същият след задържането му по повод случая с журналиста ***, бил уплашен и притеснен. След излизането от ареста се затворил в себе си и не искал да излиза, като това продължило около три месеца. Ищецът бил притеснен и за майка си, която била с онкологично заболяване, но в ремисия, което според свидетелят се отключило наново след случилото се.

От показанията на свид. *** – колега на ищеца се установява, че последният бил сринат от случилото се. Затворил се напълно в себе си, бил подтиснат и мълчалив.

Въпреки че бил освободен от съдебната зала, бил напрегнат и притеснен за това, че повече от половин година делото не се прекратява. Ищецът не е спирал да ходи на работа, но вече не бил усмихнат като преди и не поздравявал никого. Свидетелката си спомня, че за случая е имало много репортажи по новините, даже по него се изказвал и премиера на страната. Майката на ищеца била много притеснена от станалото и най – вече от задържането на сина й. Свидетелката смята, че това е довело до влошаване на здравословното й състояние и отключване на онкологичното й заболяване. Ищецът бил силно притеснен от това и постоянно придружавал майка си, когато ходела на терапия.

По делото са приобщени и други писмени доказателства, които не са необходими за изясняване на релевантните за спора факти, поради което не се обсъждат от съда.

4

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ е предвидена обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Извършените от органите на Прокуратурата действия по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, че извършеното деяние не е престъпление или че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Основателността на иска с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ в случая предполага кумулативното установяване, в условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: ищецът да е обвинен в извършване на престъпление от общ характер, да е прекратено наказателното производство по обвинението, тъй като деянието не съставлява престъпление, да е претърпял сочените в исковата молба неимуществени вреди и да е налице причинна връзка между тях и незаконното действие на органите на Прокуратурата. Доказването на тези обстоятелства е в тежест на ищеца. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени от виновно длъжностно лице. В настоящата хипотеза Прокуратурата на РБ е процесуален субституент на държавата и е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове /ТР № 7/2014г. на ВКС, ОСГК/.