Решение № 232 от 03.12.2019, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 03.12.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град

Шумен, в публичното заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: Христинка Димитрова при секретаря Вилиана Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 384 по описа за 2019г. на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуалния кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „С.8.“ ЕООД с ЕИК ........, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.е.г., против Ревизионен акт № Р-03002718005617-091-001/08.04.2019г., издаден от Н.и.б.- началник на сектор, възложил ревизията и Б.Т.Б.- главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, органи по приходите в ТД на НАП – Варна, поправен с Ревизионен акт № П-03002719062830-003-001/10.04.2019г. за поправка на ревизионен акт, потвърден с Решение № 119/27.06.2019г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ - гр.Варна при ЦУ на НАП. С обжалвания ревизионен акт на оспорващия са установени допълнителни задължения в общ размер на 174425,22 лева, от които по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди от м.10.2016г. до м.07.2018г. в размер на 114904,73лв. главница и лихви в размер на 17067,46лв.; корпоративен данък по ЗКПО за 2016г. и 2017г. в размер на 37447,70 лв. главница и лихва в размер на 5005,33лв.

Жалбоподателят оспорва всички констатации в РА, релевирайки доводи за неговата незаконосъобразност поради допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че ревизионният акт е издаден в противоречие с принципите, заложени в ДОПК и в частност с принципа на законност и принципа на обективност, както и при излагане на формални мотиви.

Счита че цитирането на фактическата обстановка и правните норми не представлява мотиви на ревизионния акт. Изразява несъгласие с увеличението на финансовия резултат за 2016г. и 2017г. , като твърди, че по време на данъчната ревизия е представил всички изискуеми документи, доказващи разходите на търговското дружество.

Същите са налични по преписката и извършеното увеличение на финансовия резултат противоречи на закона.

Относно отказаното право на данъчен кредит твърди, че обстоятелството, че неговите доставчици не са намерени на адреса не е основание да му бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит. Настоява, че обективно е невъзможно да носи неблагоприятни последници от това, че негови доставчици не са представили дневни отчети или не са подавали декларации по ЗКПО.

Въз основа на изложените в жалбата аргументи обосновава твърдение, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен, поради което отправя искане за неговата отмяна. В съдебно заседание оспорващото дружество, представлявано от пълномощник и процесуален представител адв.Ц.И.заявява, че поддържа подадената жалба и моли ревизионният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответната страна – директор на

Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт И.Н.оспорва жалбата. Аргументира становище за законосъобразност на РА, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-03002718005617-091-001/08.04.2019г., издаден от Н.и.б.и Б.Т.Б., органи по приходите в ТД на НАП – Варна, поправен с Ревизионен акт № П-03002719062830-003-001/10.04.2019г. за поправка на ревизионен акт, потвърден с Решение № 119/27.06.2019г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ - гр.Варна при ЦУ на НАП.

Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорване, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в приходната администрация орган, който го е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и постановения от горестоящия орган резултат, както и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК срок, налагат извод за нейната допустимост.

В настоящото производство съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материално правните разпоредби по издаването му. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, съдът намира за установено следното:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03002718005617-020-001/14.09.2018г., издадена от Н.и.б.- началник сектор при ТД на НАП – гр.Варна, с обхват корпоративен данък за периода от 24.02.2014г. до 31.12.2017г. и данък върху добавената стойност за периода от 01.10.2016г. до 31.07.2018г.

Със ЗВР са определени Б.Т.Б.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Т.В.Н.- главен инспектор по приходите, да извършат ревизията. Определен е срок за завършване на ревизията - до три месеца от датата на връчване на заповедта. ЗВР е връчена по електронен път на 25.09.2018г., видно от разписка за връчване на ЗВР. Заповедта за възлагане на ревизия е подписана с валиден електронен подпис към датата на издаването ѝ, установено от приложените разпечатки и оптичен носител – СD, приет по делото.

ЗВР от 14.09.2018г. е изменена със ЗИЗВР № Р-03002718005617-020-002/19.12.2018г., с която е посочено, че ревизията следва да завърши до 25.02.2019г., връчена по електронен път на 03.01.2019г.

ЗИЗВР е издадена от Н.и.б.– началник сектор, с валиден електронен подпис, установено от коментираните по-горе доказателства.

С последваща ЗИЗВР № Р-03002718005617-020-003/21.01.2019г. е изменена ЗВР от 19.12.2018г. Заповедта е издадена от Н.и.б.– началник сектор, с валиден електронен подпис. Същата е връчена на дружеството по електронен път на 29.01.2019г.

В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК от проверяващите органи по приходите е издаден ревизионен доклад № Р-03002718005617-092-001/11.03.2019г.

Въз основа на констатациите в РД е издаден процесният РА № Р-03002718005617-091-001/08.04.2019г.

Впоследствие на основание чл.133, ал.3 от ДОПК и въз основа на подадена молба № Р-03002718005617-056-001/10.04.2019г. и на извършена проверка за наличие на очевидна фактическа грешка, е издаден Ревизионен акт № П-03002719062830-003-001/10.04.2019г. за поправка на ревизионен акт.

Ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“ - гр.Варна, който постановил решение № 119 от 27.06.2019г., с което го е потвърдил.

Срещу РА е подадена жалба, по повод на която е образувано и настоящото съдебно производство.

Видно от приобщените по делото доказателства заповедите за образуване и движение на ревизионното производство са издадени от компетентен орган. Производството е приключило в определения срок с ревизионен акт, издаден от компетентни органи в предписаната от закона форма и съдържание.

Издаденият РА е поправен по надлежния ред от постановилия го орган при наличие на законовите предпоставки – на основание чл.133, ал.3 от ДОПК и предвид констатирана допусната очевидна фактическа грешка.

Към материалите по делото са приобщени разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13, ал.1 от с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях, съдът констатира, че разпечатаните документи са идентични с представените в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис.

Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. В настоящия казус, при проверка валидността на положените върху ЗВР подписи се установи, че същите са придружени от издадено от доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на дефиницията по чл.3, т.15 от Регламент (ЕС) № 910/2014г.

Съгласно чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. При извършената служебна проверка се установява, че издател на ЗВР е Н.и.б.– началник сектор.

Наред с това по делото е представена Заповед № Д-1465/31.08.2018г. на директора на ТД на НАП – Варна, с която са определени поименно органите по приходи, които да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, като в т.11 от същата е посочена Н.И.Б..

Решението, с което РА е потвърден, също е издадено в рамките на нормативно установения срок от компетентен орган (видно от заповед № ЗЦУ-ОПР-35/19.09.2017г. на изп.директор на НАП и Заповед № 5802/17.06.2019г. на изп.директор на НАП).

В обобщение на горното и при дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр.§2 от ДР на ДОПК, съдът приема, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложител на ревизията и ръководител на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата органи по приходите с квалифициран електронен подпис, по смисъла на чл.24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР, ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители, неоспорени от жалбоподателя.

Предвид горното, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени на дружеството, като по този начин на ревизираното лице е осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

От фактическа страна и по отношение на материално правната законосъобразност на РА, съдът установи следното:

През ревизирания период „С.8.“

ЕООД извършва дейности по отсичане и премахване на опасни дървета, почистване на нерегламентирани сметища, събиране и транспортиране на разделно събрани растителни и строителни отпадъци, почистване на реки и дерета от прорасла храстова растителност, както и дейност на питейно заведение - кафе аперитив „Елит" в гр. Нови Пазар.

По приложението на ЗДДС:

I.Ревизиращият екип е отказал право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Ф.А.“ ЕООД с ЕИК ....., „Р.К.“ ЕООД с ЕИК ....., „У.К.В.“ ЕООД с ЕИК ....., „М.К.“ ЕООД с ЕИК ....., „Б.2018“ ЕООД с ЕИК ....., „З.“ ЕООД с ЕИК ....., „В.“ ЕООД с ЕИК ..... и „Е.К.“ ЕООД с ЕИК ....., тъй като е приел, че по изброените фактури не са налице реални, респективно облагаеми доставки.

В хода на ревизията е установено, че ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, както следва:

- по 19 броя фактури (подробно описани на стр.15 от РД), издадени от доставчик „Ф.А.“ ЕООД, с данъчна основа 85050,00 лв. и начислен ДДС 17010,00 лв. предмет на доставка „превоз и сеч“, издадени на 12.06.2017г., по които е ползвано право на приспадане на данъчен кредит през данъчен период м. май 2017г.;