Решение № 208 от 11.06.2025, Районен съд - Бяла Слатина
- Съд
- Районен съд - Бяла Слатина
- Дело
- Гражданско дело 23/2025
- Вид
- Решение № 208
- Подписан
- 11.06.2025
- В сила
- 24.07.2025
- Състав
- КАТЯ БОЖИДАРОВА АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.195 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 146, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.211 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.712 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал. 6-7 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал. 6-7 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.32 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- §1 т.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 208 гр. Б.С., 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. Гражданско дело № 20251410100023 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от Ц. П. П., ЕГН 6804261871 с адрес гр.Б.С., ул. „Х.К.“№51, вх.А, ет.1, ап.1 чрез адв.Л. Б. - САК с обективно съединени искове: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 22, вр. чл. 11 ЗЗП, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, з а прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №202405170910200059/17.05.2024 г. сключен между Ц. П. П. и „НЕТКРЕДИТ“ООД - на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК във връзка с чл.26 ал.1 предл. първо от ЗЗД. В условията на евентуалност да бъде прогласена недействителността на клаузата на чл.4 ал.3 от Договор за потребителски кредит №202405170910200059/17.05.2024г. сключен между страните, както и прогласяване на недействителността на Договор за предоставяне на гаранция №1449341273/17.05.2024 г. сключен между Ц. П. П. и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ООД. Предявени са и насрещни обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.211 във вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД вр. с чл. 86 от ЗЗД за заплащане от Ц. П. на „Неткредит“ ООД сумата в размер н а 3468,00 лева – частичен иск от пълния размер на непогасените суми по Договор за паричен заем № 202405170910200059 от 17.05.2024 г. в размер на 5396,00 лв.
В исковата молба е предявен иск за обявяване на нищожността на Договор за потребителски кредит №202405170910200059/17.05.2024 г. съгласно, който ищцата твърди, че същия е нищожен, респ. съдържащата се клауза за предоставяне на гаранция в размер на 6504 лв.
Поддържа, че на 17.05.2024 г. ищцата е сключила процесния договор, по силата на който първият ответник й е предоставил в заем сумата в размер на 4000 лв. при фиксиран ГЛП от 41,04 % и ГПР от 49,71 %. Според погасителния план същата е следвало да внесе 24 месечни вноски в размер на 247,00 лв., като в нея се включвало главница, лихва или общо 5928 лв.
Посочва се още, че на 17.05.2024 г. ищцата е била задължена да сключи договор за предоставяне на гаранция №1449341273 с втория ответник във връзка с договора за 1 потребителски кредит, като същия в качеството си на бенефициер е издало гаранция в размер на 5928 лв., с цел гарантиране изпълнението по кредита. В договора е било уговорено възнаграждение за гаранта, което било разсрочено на вноски в размер на 271 лв., за срока на валидността на гаранцията, а именно до 19.05.2026 г. Възнаграждението на ден е 1/30 от месечното възнаграждение.
В исковата молба се излагат съображения, че процесният договор е нищожен, тъй като съдържа нищожни неравноправни клаузи: ГПР е 49,71 %, като ищеца твърди, че същия по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимото възнаграждение за предоставена гаранция, което е било в противоречие в чл.19 ал.1 от ЗПК и е още едно основание за нищожност.
Посочва се, че в чл.4 ал.3 от договора кредитополучателят се задължавал да предостави на кредитора банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която да бъде за сума в размер на 3084 лв. със срок на давност до 20.08.2024 г., а в чл.6 ал.1 страните се договорили, че в случай на непредставяне на гаранцията на кредитополучателят ще бъде начислена неустойка в размер на 2004 лв.
Поддържа се, че съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.712 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водело до настъпването на тази недействителност. Сочи се още, че при обявяване на тази недействителност заемателят дължал връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Посочва, че съгласно чл.11 ал.1 , т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит. Спазвайки това изискване потребителят разбирал какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Посочва, че в процесния договор липсва методика на формиране на ГПР по кредита, кои компоненти са включени и как се формирал същия.
Посочва, че съгласно чл.19 ал.1 от ГПК ГПР изразявал общите разходи по кредита на за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Сочи, че за да е налице недействителност на договора за кредит следвало да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е и чл.22 от ЗПК, както и спазването на изискванията на чл.11 т.9 и т.10 от ЗПК.
Поддържа, че страните по договор за кредит могат да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена. Но максималният размер на договорната лихва е ограничен от нормата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Поддържа, че е налице противоречие с добрите нрави, а такива сделки се считат, тези с които се третират икономически слаби участници оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
Сочи, че определено по критериите в чл.32 ал.4 от ЗПК обезщетението към датата на сключване на договора, в случая за неизпълнение на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение, възлизало на 80 % от стойността на заетата сума, с оглед което клаузата за неустойка е чл.6 от договора е нищожна. Посочва, че клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл.92 от ЗЗД.
Поддържа, че договорът за гаранция е нищожен поради противоречие с добрите 2 нрави. Посочва, че на ищеца е отпуснат кредит в размер на 4000 лв., а уговореното възнаграждение за предоставена гаранция е в общ размер на 6504 лв., кредитополучателя е следвало да заплати 24 месечни вноски по договора за кредит, което означавало и 24 месечни вноски по предоставяне на гаранция, т.е. 24 месеца по 271 лв., представляващи размера на дължимото възнаграждение за предоставена гаранция, което е било прекомерно и по този начин е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост.
Посочва, че договора за предоставяне на гаранция само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност е част от кредитното правоотношение, като поръчителство не съществувало, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение на кредитора по договора за кредит в нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, както и на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, поради което същия е нищожен. Сочи се още, че процесният договор противоречал и на нормата на чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗПК, с което се целяло забранена от закона цел – въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника.
По тези и други подробно изложени съображения се иска съда да прогласи недействителността на договора за кредит и договора за предоставяне на гаранция.
Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответника „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД е подал отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се твърдения, че между „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ООД и ищцата не е сключван договор за гаранция, гаранция не е издавана и не е заплащано възнаграждение за издаване на гаранция. Претендира разноски.
В законовоустановеният срок по чл.131 от ГПК ответникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД е подало отговор, като оспорва предявения иск като неоснователен. На основание чл.175 от ГПК е направено признание, че е сключен процесния договор за кредит между ищцата и ответникът и е предоставена в заем сума в размер на 4000 лв.
Оспорва, че процесния договор е нищожен като противоречащ на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, накърняване на добрите нрави и противоречащ на закона. Оспорва и факта на получаване на обезпечение по договора, вследствие сключен договор за гаранция на 17.05.2024 г., че договорната лихва е прекомерна, както и задължаване на кредитополучателя за сключване на договор за гаранция с „Кредит Гарант БГ“ ООД.
Направени са възражения срещу приобщаването към доказателствения материал по делото на представения договор за гаранция №1449341273/17.05.2024 г., ведно с Общи условия към договорите за предоставяне на гаранция, доколкото такъв договор не бил сключван между ищеца и „Кредит Гаранция БГ“ООД поради липса на обезпечение по кредита.
Ответникът възразява и срещу поставения първи въпрос по доказателственото искане по чл.195 от ГПК, тъй като въпроса е правен и поддържа направено признание по чл.175 от ГПК, че в ГПР е включено единствено като разход възнаградителна лихва.
Излагат се доводи, че процесния договор за кредит не е обезпечен посредством предоставяне на гаранция и не е бил налице разход, който да бъде прибавян към размера на ГПР по кредита и оспорва твърденията на ищеца за неправилно посочване на същия.
Поддържа, че при изчисляване на ГПР е заложено единствено разход за възнаградителна лихва и добавянето на каквито и да е други разходи към стойността би довело до надвишаване на законоустановения максимален праг по чл.19 ал.4 ЗПК.
Посочва, че съгласно чл.19 ЗПК ГПР по кредита се изчислявал по формула съгласно приложение 1, като се вземали предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. При изчислението му не се включвали разходите, които потребителят плащал при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, различни от 3 покупната цена на стоката или услугата, за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, за ползване на платежен инструмент и др.
В отговора ответника твърди, че по смисъла на ЗПК „Общ разход на кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора.
Посочва се още, че процесният договор е сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1 т.5 от ДР на ЗПК, поради което не е налице изискване за посочване на методика.
Сочи се, че съгласно практиката на СЕС, съдът не можело да обяви договора за недействителен, ако правното и фактическото положение, в което потребителят се намирал без неравноправна клауза, можел да се възстанови като същевременно договорът продължавал да се изпълнява. Проява на принципа на пропорционалност са и законовите разпоредбите на чл.19, ал. 6-7 ЗПК.
Поддържа още, че в приложението на процесния договор е било посочено, че ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасявал на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на кредита.
Сочи, че не е налице законово изискване за прилагане на методика по чл.11 ал.1 т.9а ЗПК към договор за кредит, по който е приложим фиксиран лихвен процент за целия му срок.
Поддържа, че са налице противоречия с твърденията на ищеца по отношение на това, че същия твърди, че освен уговорената неустойка е следвало да бъде начислено и възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител като разход по кредита. Като противоречието произхождало от това, че в процесния договор за кредит е дадена алтернативна възможност на потребителя да избира да предостави обезпечение от небанкова институция, банкова гаранция или поръчителство, като вследствие на нарушаване на задължението му се начислявала неустойка. Обективно невъзможно е да бъде начислявана неустойка и да се изисква плащане на възнаграждение на фирма – гарант, поради което не са включени като разход по кредита при изчисляване на ГПР.
Разпечатката съдържа 36 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66d29329-88bb-4b99-93e1-b12b3ff7c5ac