Решение № 112 от 28.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Русе, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520104454 по описа за 2025 година

М. А. Т. заявява, че въз основа трудов договор №*****г., неколкократно изменян с двустранно подписани допълнителни споразумения, изпълнявал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ в „*********“ АД.

Въпреки, че добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения, до изтичане уговорения в трудовия договор срок, работодателят не му изплатил дължимото възнаграждение за м.януари 2025г., поради което на 11.03.2025г. отправил писмено волеизявление до „*********“ АД за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение.

Със Заповед №*******г., работодателят прекратил трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. В акта изрично посочил, че дължи на работника обезщетения по чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие и по чл.224, ал.1 КТ за 20 дни неизползван платен годишен отпуск.

Твърди, че до настоящия момент ответникът не е изплатил дължимите трудови възнаграждения и обезщетения.

Позовавайки се на разпоредбите на чл.128, т.2; чл.221, ал.1; чл.224, ал.1 и чл.228 КТ моли съда да постанови решение, с което да осъди „*********“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, *******, представлявано от П.И.Д. и М.Н.М. да заплати на М. А. Т. с ЕГН ********** с адрес по чл.51 ГПК: гр.Русе, ******** сумите: 500 лева, частично от 1500 лева – дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2025г.; 500 лева, частично от 1500 лева – дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2025г.; 150 лева, частично от 750 лева – дължимо и 1 неплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.03.2025г. – 11.03.2025г.; 500 лева, частично от 1800 лева – дължимо и неплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие и 500 лева, частично от 1800 лева – дължимо и неплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 20 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.07.2025г. до окончателното им изплащане.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът „*********“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно частичната неоснователността на ищцовите претенции.

Не оспорва следните обстоятелства: наличието на трудово правоотношение между страните, прекратено на 11.03.2025г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ; неизплатено трудово възнаграждение, към момента на прекратяване на трудовия договор, както е неизплатения обезщетения по чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ за 10 дни неползван платен годишен отпуск.

Оспорва претенциите по размер.

Поддържа, че дължимите на ищеца суми, след приспадане законоопределените удръжки са в следните размери: 1029.28 лева – за м.януари; 1012.65 лева – за м.февруари и 255.23 лева – за м.март; 1270.86 лева – обезщетение по чл.221, ал.1 КТ и 1206.24 лева – обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, като общата сума, дължима за м.март 2025г., след приспадане на задължителните осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ възлизала на 2484.62 лева.

Твърди, че ищецът има задължения към „*********“ АД в общ размер 5267.35 лева, които произтичат от получени от него суми в брой на касата срещу представени фактури за гориво. Пояснява, че получените суми не са одобрени от главен счетоводител и представляващ дружеството. Счита, че приложените към отговора на исковата молба РКО не могат да бъдат признати за разход без данни за изминат пробег на автомобила и нормативно определените му разходни норми за гориво.

По изложените съображения ответникът предявява възражение за прихващане за вземането им срещу М. А. Т. за сумата 5267.35 лева, представляваща неоснователно получени от ищеца суми от дружеството, без законно основание.

След преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на договор №*****г., по силата на който М. А. Т. заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ в „*********“ АД.

Със Заповед №*******г., работодателят прекратил трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. В акта изрично посочил, че дължи на работника обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие и по чл.224, ал.1 КТ за 20 дни неизползван платен годишен отпуск.

2

Във връзка с възражението за прихващане, ответникът прилага 18 РКО, издадени в периода м.януари 2024г. – м.януари 2025г., ведно с фактури и платежни документи. С „Указание“ от 13 януари 2014г., председателя на СД – П.Д. задължил всички служители, които съставят и подписват първични счетоводни документи, между които РКО, освен изискуемата по закон задължителна информация да попълват всички реквизити във формулярите, а към първичните счетоводни документи, свързани с касови операции да прилагат документ, който да оправдава разхода – фактура, складова разписка и др. и да не се изплащат суми без подпис на главен счетоводител и ръководител, а документите към тях да не се осчетоводяват.

Представени са 18 пътни листа, с които се установява движението на товарен автомобил с рег.№******, управляван от ищеца в посочения по-горе период.

В хода на производството е допуснат разпита на: Д. П. Н., Д. С. С., Н. Д. Ш. и М. Н.

Ч., които изнасят данни относно трайно утвърдената в дружеството практика, свързана с отпускане парични средства на шофьорите за зареждане гориво, а именно: При заявка, диспечерът уведомявал шофьора и му указвал, обекта, на който трябва да отиде, като му предоставял пътен лист, товарителница и при нужда - експедиционна бележка. Някой от представляващите дружеството – П.Д. или М.М., или св.Н. Д. Ш. (член на Съвета на директорите), нареждал устно на касиера да предостави на шофьора конкретна сума и въз основа устното разпореждане, касиерът издавал РКО и изплащал съответната сума. След като зареди гориво за предоставената сума, шофьорът прилагал фискален бон и фактура от бензиностанцията, чийто номер се вписвал в РКО. Св.Ш. заявява, че ако в касата на дружеството няма налични финансови средства, давал необходимата сума на шофьора, а последният отчитал фактурата на него.

Св.Н. (главен счетоводител) заявява, че през 2024г. са постъпвали документи, удостоверяващи разходи за закупени горива от шофьори, назначени на трудов договор в дружеството – фактури и РКО. Д. С. (касиер) издавала разходните касови ордери, когато предоставяла на шофьорите пари да закупят гориво за служебните автомобили. Събирала фактурите в папка и в края на месеца ги предоставяла за осчетоводяване. През 2024г. постъпвали разходни документи за горива от М. Т., който управлявал автомобил с рег.

№******. Св.Н. обяснява с каква счетоводна програма е работила, кой е имал достъп до нея и по какъв начин е обслужван софтуера. Заявява, че до 2019г. служител на дружеството отговарял за транспорта.

Свидетелите твърдят, че според организацията в дружеството отпускането на парични средства в брой, от касата на шофьорите за зареждане гориво на управляваните от тях камиони, става по устно разпореждане (лично или по телефона) от управляващите – Д., М. и Ш.. Те решавали на кого, каква сума да бъде дадена. Разпорежданията се отправяли към касиера. РКО никога не били подписвани от управляващите или от главния счетоводител.

Последният осчетоводявал фактурите за гориво, включвал ги в справката – декларация и в дневника за покупки по ДДС и предоставял тези отчети на НАП. Във всеки РКО бил посочен номера на фактурата за гориво. Поддържа, че при ревизия на НАП, проведена през м.юли 2024г., обхващаща периода 2019г. – м.юли 2024г. не били констатирани нарушения на 3 законодателството.

С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, пълно и обективно. След извършена справка в счетоводството на ответното дружество и ТД НАП Варна – офис Русе, вещото лице е установило размера на последното брутно трудово възнаграждение, начислено на ищеца за последния пълен месец – 1149.46 лева; дължимите на работника трудови възнаграждения за процесния период, в нетен размер: 1029.28 лева – за м.януари 2025г., 1029.59 лева – за м.февруари 2025г., 257.40 лева – за м.март 2025г.; обезщетението по чл.221, ал.1 КТ в нетен размер – 1194.18 лева; обезщетението по чл.224, ал.1 КТ – 1085.62 лева. Експертът сочи, че работодателят начислил на М. Т. задължения, осчетоводени по сметка 4983 в общ размер 5267.35 лева. Тези задължения били формирани от стойността на гориво. Констатирано е, че съставените РКО касаят само дейността на предприятието, но в тях били посочени само номера на фактурата и датата на издаване, без да е указано натурално и стойностно изражение на стопанската операция. От приетото допълнително заключение е видно, че са осчетоводени само разходните касови ордери за представяне на суми за закупуване на гориво. Ответникът не е представил счетоводни записвания във връзка с осчетоводяване на приложените към отговора на исковата молба фактури, които е следвало да бъдат осчетоводени като разход за гориво на дружеството. При справка със счетоводните регистри, експертът е констатирал, че фактурите, вписани в разходните касови ордери, с които на ищеца са предоставени суми за гориво, са включени в дневниците за покупки и е ползван данъчен кредит.

В о.с.з. е допуснато изменение на претенциите, до посочените в експертизата нетни размери.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.128 и чл.221, ал.1 КТ, чл.224, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл.128 КТ :

Визираната разпоредба регламентира основното задължение на работодателя – да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. Нормата на чл.245 КТ гарантира, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от работника/служителя, ежемесечно изплащане на трудовото възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за страната, като разликата до пълния размер на договорената между страните заплата остава изискуема и се изплаща ведно със законната лихва.

Основателността на иска предполага кумулативно наличие на следните предпоставки: страните да са били обвързани от трудово правоотношение през съответния период, ищецът да е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения и работодателят да не е изпълнил законовото си задължение.

Не се спори, че страните са били обвързани от трудово правоотношение и в спорния период М. А. Т. е полагал труд. В разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ е предвидено, че 4 трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника - на негови близки или се превежда по посочена от работника банкова сметка. Работодателят не е ангажирал писмени доказателства за извършено плащане преди или в хода на процеса, съобразно посочената правна норма, поради което претенциите се явяват основателни.

Предвид заключението на приетата по делото икономическа експертиза, съдът намира искът за доказан. „*********“ АД следва да заплати на М. Т. трудово възнаграждение в нетен размер, както следва: 1029.28 лева – за м.януари 2025г., 1029.59 лева – за м.февруари 2025г., 257.40 лева – за м.март 2025г.

По иска с правно основание чл.221, ал.1 КТ :

Нормата урежда правото на работника или служителя на обезщетение поради неспазен срок на предизвестие от страна на работодателя в хипотезата на чл.327, ал.1, т.2, т.3 и т.3а КТ, какъвто е настоящия случай. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срока на предизвестие при безсрочни трудови правоотношения.