Решение № 267 от 03.11.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. ЛЕВСКИ, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ПАТАЗОВА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20254410100328 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 11, т.9 и чл. 10, ал.1 ЗПК, вр. чл. 21 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № 244901/03.10.2024г., сключен между С. Д. П. и „Креди Йес“ ООД, както и установителен иск в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал.1 ЗЗП, във вр. с чл. 24 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка – чл. 8 от Договора за паричен заем № 244901/03.10.2024г., сключен между С. Д. П. и „Креди Йес“ ООД.

Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 50 лв., получена без основание по договор за паричен заем № 244901/03.10.2024г.

В РС – Левски е постъпила искова молба от С. Д. П., ЕГН **********, с адрес ****, чрез адв. Й. М., вписан в АК – Плевен, против: „Креди Йес" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от В.И.

В исковата молба се твърди, че на 03.10.2024 г. между С. Д. П. и ответното дружество „Креди Йес" ООД е сключен Договор за паричен заем №244901, по силата на който на ищцата е отпуснат кредит в размер на 800 лева за срок от 5 месеца, че за ползване на сумата, кредитополучателят дължи на кредитодателя възнаградителна лихва с месечен лихвен процент 3.330 % /чл. 3, ал. 7. от договора/. Годишният процент на разходите по кредита бил изчислен на 48.554%. и че съгласно чл. 3.3, ал. 5 изрично било посочено, че в ГПР не се вземат предвид разходите, които Заемателят заплаща при 1 неизпълнение на задълженията си по договора. Според договора, общата дължима сума от потребителя била в размер на 881.66 лева. Чл. 6 от договора предвиждал, че същият следва да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ на условията на чл. 10, ал.2, т.1 от ОУ към договора за заем. При неизпълнение, кредитополучателят дължал неустойка в размер на 388.34 лева съгл. чл. 8 от договора, която следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка.

Ищцата счита, че тя в качеството й на потребител по договора за потребителски кредит не дължи предвидените с договора плащания за лихви и неустойки, тъй като договорът за потребителски кредит бил нищожен.

Относно нищожността на договора и конкретни клаузи от него навежда съображения, според които неустойката за непредставяне на обезпечение по договора представлявала скрито възнаграждение, което е свързано с оскъпяване на кредита по недопустим от закона начин. Като разход по кредита неустойката следвало да бъде включена в ГПР. Счита, че самата разпоредба на чл. 3. 3., ал. 5 от договора показвала, че неустойката не е включена в ГПР, както и самият размер на неустойката спрямо размера на кредита и договорната лихва били достатъчни, за да се направи извод, че посоченият в договора ГПР не е действително прилаганият. Счита, че включването на неустойката в ГПР процентът на ГПР значително ще надхвърли този, посочен в договора за кредит. Счита, че са нарушени разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С невключване на неустойката в ГПР, кредитодателят нарушавал посочената законова разпоредба и въвеждал потребителя в заблуждение. ГПР следвало да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя, който да има възможност реално да прецени икономическите последици от сключване на договора. Тези аргументи водели до извод за недействителност на договора на специалните основания в чл.22 ЗПК. Всеки разход, който не е включен при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, представлявал нарушение на чл.

10а, чл. 19 ЗПК, което водело до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него, което водело до липса на посочен ГПР, което от своя страна влечало недействителност на договора. В този смисъл било и решението на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С714/22, както и посочената съдебна практика. Навежда аргумент, че на следващо място клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № 244901/03.10.2024г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 388.34 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, във връзка с чл. 24 от ЗПК.

Навежда аргументи, че според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

2

В допълнение посочва, че клаузата за неустойка, предвидена в чл. 8 от Договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като с договора се задължавал потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. В случая претендираната неустойка била в размер почти 50 % от договорения кредит. Оскъпяването на кредита чрез заплащане на неустойка в размер почти 50% от главницата представлявало нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост, целта на който бил да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Посочва, че прекомерно високият размер на неустойката не можел да се обоснове с твърдението на кредитора, че поема по-висок риск с предоставянето на кредит на лице, което не е осигурило поръчител или гарант, доколкото в глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

Клаузата на чл. 8 от Договора, според който се дължи неустойка в размер на 388.34 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водело до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение представлявала типичен пример за неустойка, която излизала извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Позовава се на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело №1/2009г., ОСТК, според което, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Счита за очевидно, че плащането на сумата по предвидената с договора неустойка цели обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, поради което тази клауза противоречала на добрите нрави и целяла заобикаляне на чл.

33, ал. 1 ЗПК.

Искането е съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за паричен заем № 244901/03.10.2024г.

В условията на евентуалност, моли съдът да прогласи нищожността на клаузата за неустойка - чл. 8 от Договор за паричен заем № 244901 от 03.10.2024г., сключен между ищцата и ответника.

Отправя искане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да осъдите ответника „Креди Йес" ООД да върне на С. Д. П. сумата от 50.00 лева получена без основание по Договор за паричен заем № 244901 от 03.10.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

3

Претендира направените деловодни разноски, като моли на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да присъди на адвокат Й. В. М., за оказаната безплатна правна помощ на материално затруднения ищец адвокатско възнаграждение, определено от съда, което да бъде платено на адвоката от ответната страна.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника.

Становището на ответника е, че на 03.10.2024г. С. Д. П. е подала искане за заем до „Креди Йес" ООД, в качеството му на небанкова финансова институция, отпускаща заеми да й бъде отпуснат паричен заем в размер на 800 лв., който заем да бъде върнат на 5 погасителни вноски, като й е предоставен СЕФ с параметрите, изразени от него, което искане ищцата е отправила по свое усмотрение и е взела информирано решение да сключи договор с ответника. Отделно от това, с подаденото искане за отпускане на паричен заем, С. Д. П., декларирайки, е предложила на „Креди Йес" ООД да обезпечи заема с Ценна книга. След извършване на оценка на така депозираното искане и преговори с потребителя за заем, „Креди Йес" ООД е одобрил искането за заем за сумата от 800лв., в резултат на което на 03.10.2024г. в гр. Белене между страните бил сключен Договор за паричен заем 244901/03.10.2024г. с изрично и ясно посочени параметри по договор в чл.З от същия. Към момента на сключване на договора ищцата е издала в полза на „Креди Йес" ООД ценна книга и не е предоставила гарант, който да отговаря на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем. В тази връзка, в чл. 8 от договора било посочено, че в случай, че заемателят не предостави договореното по чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването му, или предоставеното такова не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем.

Заемателят се запознал с погасителния план към договора за заем, с посочени месечни вноски и падеж в зависимост от представените обезпечения, уговорени в чл. 6 и чл. 8 от договора. Неразделна част от договора за паричен заем били и приложените Общи условия по договора, с които заемателят също се запознал и съгласил, за което свидетелствал положеният подпис на всяка от страниците. Според ответника договорът за заем бил валидно сключен.

Заемателят лично е участвал и е влияел на формирането на заема със заемодателя, запознал се е изрично и е подписал договора за заем и всички приложения към него, както и документите, свързани с отпускането му, а така също и е получил заемната сума от заемодателя. Ответникът прави извод, че процесният договор е изцяло валиден и сключен в свободата на договарянето между страните. С. Д. П., като заемател предприела действия по изплащане на дължимото и към момента на подаване на исковата молба, била погасила предсрочно кредита, като е заплатила сума в общ размер на 1 270,00 лв.

Възражения относно нищожност на договора:

4

1. Относно размер на ГПР

Посочва, че съгласно чл. 3, т. 5 от договора, ГПР по заема е в размер на 48,554%. и според законовата разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с Постановление на Министерския съвет на Република България.

Навежда аргумент, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. З, т.1 от ЗПК при изчисляване на ГПР не следвало да се включва размерът на неустойката, която по своята същност представлявала разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора за заем. В разпоредбата на чл.3.3 от договора ясно и разбираемо било посочено как точно се изчислява ГПР, поради което счита твърденията на ищеца в тази връзка за неоснователни.

2. Относно твърденията на ищеца, отнасящи се до разпоредбата на чл.8 от договора за паричен заем, счита за НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ, поради подробно изложени аргументи, според които условията на клаузата на чл. 8 от договора за заем били индивидуално уговорени, което било станало с прякото влияние на потребителя. Условията уговорени в чл. 8 от процесния договор били ясни и разбираеми съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.