Протокол № 240 от 29.11.2022, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 66/2022
- Вид
- Протокол № 240
- Подписан
- 29.11.2022
- В сила
- 29.11.2022
- Състав
- Пламен Ангелов Синков, Светла Миткова Цолова, Даниел Нанев Марков
Цитирани разпоредби
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 343 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 3, б."б" · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 269, ал.3, т.4, б."а" · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 3, т. 4 б. "в" · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 340, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 240 гр. Бургас, 28.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен Анг. Синков
Членове:
С. М. Цолова
Даниел Н. Марков при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева и прокурора И. Анг. К.
Сложи за разглеждане докладваното от С. М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600066 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Апелативна прокуратура – Бургас се представлява от прокурор И. К..
Жалбоподателят подсъдим Й. Х., нередовно призован, не се явява.
Явява се служебно назначеният защитник адв. Т. Д. от БАК.
Частните обвинители Р. С. К., С. П. К. и С. Т. К., редовно призовани, не се явяват. Не се явяват и техните повереници - адв. С. Ч. и адв. М. Д. от САК, редовно призовани.
Частните обвинители Н. Х. и Н. И., редовно призовани, не се явяват. За двамата се явява упълномощеният им повереник адв. С. П. от БАК.
Съдът докладва писмо вх.№ 10601/17.11.2022 г. на Министерството на правосъдието на Република България, с което се изпраща отговор от компетентния орган на Република М. по повод съдебната поръчка, касаеща призоваването на подсъдимия Й. Х.. Видно от върнатите книжа по назначената от въззивната инстанция съдебна поръчка за връчване призовки на подсъдимия Й. Х. и отговора на Министерството на правосъдието на Република М., такова лице с имена Й. Х. не е намерено на посочения адрес в гр. К..
Съдът докладва постъпила молба с вх.№ 10637/18.11.2022 г., подадена от адв. М. Д. от САК, като повереник на частните обвинители Р. С. К., С. Т. К.
1 и С. П. К., с която заявява, че поради служебна ангажираност няма възможност да присъства в съдебното заседание, иска да се даде ход на делото в нейно отсъствие и няма да сочи нови доказателства. Със същата молба претендира съдът да остави без уважение въззивната жалба на защитника на подсъдимия и да потвърди присъдата на Бургаски окръжен съд.
Съдът докладва постъпила молба с вх.№ 10639/18.11.2022 г., подадена от адв. С. Ч. от САК, като повереник на частните обвинители Р. С. К., С. Т. К. и С. П. К., с която заявява, че поради служебна ангажираност няма възможност да присъства в съдебното заседание, иска да се даде ход на делото в негово отсъствие и няма да сочи нови доказателства. Със същата молба претендира съдът да остави без уважение въззивната жалба на подсъдимия и да потвърди присъдата на Бургаски окръжен съд.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че ход на делото следва да се даде при условията на чл. 269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК.
Установено е безспорно, че подсъдимият Й. Х. е извън границата на страната ни, а от отговора на международната поръчка е видно, че понастоящем неговото местоживеене в Република М. е неизвестно. На този адрес подсъдимият Й. Х. е бил призован както в хода на досъдебното производство, така и със съдебна поръчка в хода на първоинстанционното съдебно производство. В настоящото въззивно производство изведнъж се оказва, че той не пребивава на известния по делото адрес и не се знае къде се намира понастоящем. Поради това считам, че сме изправени пред тази хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б.“а“ от НПК и на това основание трябва да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Предоставям на съда по хода на делото.
АДВ. Д.: Считам, че ход на делото следва да се даде. Преди 20 дни от неизвестен за мен Вайбър номер ми се обади лице, което се представи за Й.
Х., което говореше на руски език. Преди това, когато съм комуникирал с него, се показваше негова снимка на номера, а сега не беше така. Не мога да кажа дали това беше Й. Х. поради това, че отдавна не е комуникирал с мен на руски език и не мога да определя по гласа дали това беше същото лице.
Попита ме какво става с делото, което се води срещу него в България. Аз му отговорих, че има присъда, постановена от Бургаски окръжен съд и му съобщих наказанието – три години лишаване от свобода с петгодишен 2 изпитателен срок. Казах му, че съм завел жалба от негово име пред погорната инстанция – апелативния съд. Й. Х. ми заяви, че е доволен от присъдата и го удовлетворява решението за условно осъждане. Не ми каза дали е променил адреса си и къде се намира понастоящем. Предоставям на съда какви действия да предприеме по хода на делото. Моето становище е, че са налице предпоставките за даване ход на делото без личното явяване на подсъдимия. Още отпреди, при предстоящото разглеждане на делото в първата инстанция подсъдимият Й. Х. ми е казвал, че няма да се явява лично на съдебното производство пред българския съд. Затова смятам, че трябва да се даде ход на делото.
След като се запозна с докладвания отговор на Министерството на правосъдието на Република М. и изслуша становищата на страните, съдът прецени, че са налице условията на процесуалния закон за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия Й. Х.. Същият не е бил намерен на съобщения от него адрес в гр. К., Република М. и не са му били връчени съдебните книжа по делото, включително призовката за насрочените съдебни заседания.
Като съобрази несъмнените данни, че подсъдимият Й. Х. се намира извън пределите на Република България и местоживеенето му понастоящем не е известно, съдът намира, че делото следва да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, тъй като това няма да попречи за разкриване на обективната истина.
Предвид горното, съдът прие, че са налице изискванията, предписани с нормите на чл. 269, ал. 3, т. 4, б.“а“ от НПК за задочно разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
3
АДВ. П.: Аз също нямам доказателствени искания
АДВ Д.: Нямам искания за събиране на допълнителни доказателства.
След като изслуша становищата на страните по доказателствата и не намери служебна необходимост от събиране на допълнителни доказателства за изясняване на фактическата обстановка, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, постановената присъда се оспорва пред Вас с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, като не се оспорва начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а се претендира само намаляване на неговия размер, както и размера на определения изпитателен срок, съответно - намаляване на срока на кумулативно наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС.
Подадената жалба е процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна, поради което моля да я оставите без уважение.
Доколкото настоящият съд следва да направи цялостна проверка на обжалвания пред него съдебен акт, ще посоча накратко, че в хода на наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на страните, както и нарушения в процесуалната дейност на съда по преценка и анализ на доказателствената съвкупност в хода на съдебното производство, протекло по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4 б. „в“ от НПК. Не е налице и необоснованост на съдебния акт, като доводи в тази насока не са изложени в подадената жалба.
Независимо от липсата на възражения, за прецизност следва да се посочи, че материалният закон е приложен правилно, но цифровото обозначаване на правната квалификация на престъплението е в несъответствие с установената съдебна практика. При причиняване на смърт на едно или повече лица и телесни повреди на едно или повече лица, квалификацията на деянието следва да е по чл. 343, ал. 3, б.”б” от НК, а не по 4 чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б.”б” от НК, както е отразено в проверяваната присъда. Разпоредбата на чл. 343, ал. 4 от НК не регламентира самостоятелен състав на непредпазливо транспортно престъпление, а е норма, препращаща относно наказанието към ал. 3 на чл. 343 от НК. Доколкото словесното описание на престъплението е водещо при отразяване на правните разпоредби, не е налице необходимост от корекция на цифровото обозначаване на правната характеристика на деянието.
Безспорно подсъдимият Й. Х. е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което е в пряка причинна връзка с настъпилия тежък съставомерен резултат, като обвинението срещу него е доказано по безспорен начин. Вещите лица са категорични, че при управление на товарния автомобил в рамките на разрешената от закона скорост от 70 км/ч., при своевременно реагиране от негова страна на възникналата на пътя опасност, е имало техническа възможност същият да спре и да избегне удара в лекия автомобил. Направените в жалбата възражения за евентуалните последици за пътниците в този автомобил при загубата на контрол върху движението му от страна на водача и последвалия удар в мантинелата в конкретната ситуация са неотносими към отговорността на подсъдимия.
Основната претенция в жалбата е свързана със справедливостта на наложените наказания, които по реда на чл. 54 от НК са индивидуализирани в размер на три година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от пет години, и в размер на четири години за задължителното кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС.
По отношение на размера на наказанията съдът е приел в мотивите си, че същите следва да се индивидуализират при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в размер, определен в границите на минималния предвиден за това престъпление. Определил е конкретен размер на наказанието лишаване от свобода от три години, т.е. реално наказанието е определено не просто при превес, а при ясно изразен много съществен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. В подкрепа на този си извод съдът е акцентирал върху отделни аспекти от личностната характеристика на подсъдимия Х., отчитайки неговата възраст и факта, че същият не е осъждан.
С оглед установяване на характера на личността му следва да се посочи и 5 проявената от подсъдимия загриженост и съпричастност към пострадалите лица, което в случая не покрива характеристиките на действие по оказване на помощ на пострадалите. Поради това възраженията на защитата за допълнителна оценка на това обстоятелство са несъстоятелни.
Безспорно основното и най-съществено смекчаващо отговорността обстоятелство е съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия И.. Същото е конкретно посочено като допуснати от него нарушения на ЗДвП в мотивите към съдебния акт и е отчетено в достатъчна степен при определяне на наказанието именно в минималния предвиден за това престъпление размер, поради което възраженията в жалбата в тази насока също са неоснователни. Очевидно, за да се достигне до този размер, е взета предвид и продължителността на разследването, което понастоящем също не обосновава намаляване размерите на наказанията. В случая тази продължителност на наказателното преследване в цялост, включително и в съдебната фаза на процеса, е определена от обективни обстоятелства, свързани с използването на средствата на международната правна помощ за призоваване на подсъдимия, за повдигане на обвинението, за разпит и предявяване на делото в държава извън ЕС, като на предвиденото в закона основание делото е било спряно и е внесено в съда на 04.01.2020 г.
Неизползването на обезопасителни колани от пострадалите също не е обстоятелство, което да смекчи отговорността на подсъдимия, доколкото същото не е в пряка причинна връзка с причините за възникване на ПТП.
От друга страна обаче правилно е отчетена високата степен на обществена опасност на деянието, довело до причиняване на тежък съставомерен резултат - до отнемане на два човешки живота в резултат на ПТП, както и до причиняване на множество средни телесни повреди на свид.
К.. Правилно са взети предвид и причинените леки телесни повреди на свид.
М., които не са съставомерна последица от деянието, но са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и следва да бъдат отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства. Като такива обстоятелства правилно са преценени и фактите, които характеризират поведението на подсъдимия като водач на МПС, а именно предходното му санкциониране по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение. Предвид гореизложеното, наказанията правилно са определени по реда на чл. 54 от 6
Разпечатката съдържа 54 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66d1e836-8aa4-4f5e-9759-db2947c39a32