Определение № 4451 от 20.03.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4451 гр. Варна, 20.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110110374 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 106449/22.12.2025 г. от М. Д. Б., чрез адв. Р. Д. от ВАК, за изменение на постановеното по делото решение № 372/03.02.2026 г. в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК.

Молителят претендира от съда да постанови в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Д. адвокатско възнаграждение на основание чл.

78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв, съобразно с размера, предвиден в чл. 7, ал. 2 НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА. Излага аргументи, че въпреки разрешението предвидено в решение на съда на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 , което посочва, че съдът не е обвързан от нормативно определените с Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа цени, то съдът следва да постанови разноски съобразно качествено и срочно извършената адвокатска работа, като настоящия случай е именно такъв. С оглед постигането на крайния резултат от воденето на производството.

В законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 ГПК, ответната страна не депозира отговор на молбата.

Съдът, като взе предвид постъпилата молба и прецени материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Процесуалният ред за изменение или допълване на съдебно решение, в частта за разноските, е регламентиран в разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК, съгласно която, в срока за обжалване, а ако решението е не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните, може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Подадената в срока за обжалване по чл.248, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, молбата за изменение на решението, в частта за разноските, е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като аргументите за 1 този извод са следните:

С постановеното по делото решение съдът е приел за установено, че ищецът М. Д. Б. не дължи на ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумите, предмет на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 14807/2011г. по описа на ВРС. Следва да се изтъкне обстоятелството, че съдът е постановил решение при признание на иска, на основание 237 ГПК.

Съобразно изхода от спора е присъдил и сторените по делото разноски, както и е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждениесъобразно фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител, действия, броя на предявените искове и осъществената защита.

Преценявайки отново визираните в закона предпоставки съдът не намира основание да ревизира извода си, формиран при постановяване на крайния съдебен акт, относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Разглежданият казус не се отличава с правна сложност, подобни претенции за често срещани в практиката и в този смисъл защитата на ищеца по подобно дело не разкрива специфики, които да обуславят завишен размер на адвокатското възнаграждение. Не е налице и фактическа сложност– по делото е проведено едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил, а е депозирал молба делото да се гледа в негово отсътвие, събрани са единствено писмени доказателства, които при това не се отличават с особен обем.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 106449/22.12.2025 г. от М. Д. Б., чрез адв. Р. Д. от ВАК, за изменение на решение № 372/03.02.2026 г., за изменение Решение № 2547/04.07.2025 г., постановено по гр.д. №10374/2025 г. по описа на ВРС, 51 състав, в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването на страните пред ВОС.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2