Решение № 258 от 20.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. София , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Цветкова

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора Русалина Димитрова Михайлова (АП-София) като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Наказателно дело за възобновяване № 20211000600495 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава 33-та от НПК и е образувано по искане на осъденото лице А. М. Д., чрез защитника му – адв. К., за възобновяване на наказателните производства по ВНОХД № 375/2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград и по НОХД № 265/2019 г. по описа на PC-Сандански. В искането се твърди наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона, както и несправедливост на наложеното му наказание, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, които са и такива за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

1. В подкрепа на твърдението си за неправилно приложение на материалния закон, защитникът сочи възприета и от двете предходни инстанции фактическа обстановка, несъответстваща на събраните по делото доказателства, вследствие на неправилният им анализ, както и липса на доказателства за авторството на деянието, поради което и присъдата почивала на косвени доказателства - показанията на пострадалия, които били в разрез с останалите събрани гласни и писмени доказателства. И двете инстанции немотивирано приели, че от обективна и субективна страна, извършител на инкриминираното деяние бил именно Д.. Така правото на защита и на конституционно гарантирания справедлив процес било нарушено.

2. Във връзка с твърдените съществени нарушения на процесуалните правила, 1 защитникът твърди липса на мотиви на постановените съдебни актове. В хода на съдебното следствие били събрани противоречиви доказателства, които съдът не бил изследвал и не отговорил мотивирано на въпроса, кои от тях кредитира и кои отхвърля и защо. Не било отговорено на нито едно направено от защитника възражение. Същото било и с въззивното решение на ОС-Благоевград, като по този начин въззивната инстанция била нарушила разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК - съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр.ал.1 от НПК, тъй като липсата на мотиви довела до ограничаване правото на участие на подсъдимия и защитника му, като страни в процеса - да разберат ясно, пълно и безпротиворечиво, каква е съдебната воля, с цел изграждането на адекватна защита. Нарушенията на чл.348, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НПК от двете съдебни инстанции, предпоставяли отмяна на атакуваните съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

3. Явната несправедливост на наложеното наказание намирала израз в несъответствието на наложеното на осъдения Д. наказание, с характера и тежестта на повдигнатото обвинение, на събраните по делото характеристични данни и най - вече на целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Защитникът моли за възобновяване на производствата по НОХД № 265/2019 г., на РС-Сандански и ВНОХД № 375/2020 г. на ОС – Благоевград, отмяна на постановените по тези дела съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред Софийски апелативен съд, осъденият А. М. Д., редовно призован, не се явява. Явява се адв. Р. Т., преупълномощена от защитника на осъдения Д. – адв. К., с изричното съгласие на самия Д., която поддържа искането за възобновяване, като подробно преповтаря изложените в искането за възобновяване доводи.

Моли за уважаване на искането, отмяна на присъдата на РС- Сандански и решение на ОС-Благоевград и връщане на делото за ново разглеждане.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и моли за неуважаването му. Становището му е, че не са посочени основанията в нормата на чл.422 от НПК в хипотезата на чл.348 от НПК, като такива, релевиращи обективни аргументи за възобновяване на наказателното производство.

Според прокурора, мотивите в актовете на първоинстанционният и въззивният съд са изчерпателни и аргументирани, като е даден недвусмислен отговор на всеки важен за делото въпрос. Не били установени тенденциозност или превратно тълкуване на приетите факти, поради което и не били нарушени процесуални права или правила.

Софийски апелативен съд, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и в пределите на правомощията си в настоящото извънредно производство, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, като депозирано в 2 законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК, от правно заинтересована страна. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Постановеното по ВНОХД № 375/2020 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград Решение № 39 от 23.02.2021 г., изменящо Присъда № 282 от 06.02.2020 г., по НОХД № 265/2019 г., на Районен съд-Сандански е влязло в сила, като не е било проверявано по касационен ред.

Разгледано по същество, искането е основателно, макар и не в контекста на очертаната в него аргументация.В Районен съд – Сандански е било образувано НОХД № 265 /2019 г., по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия А. М. Д., с обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.3, пр.1, вр. ал.1 от НК. Производството по това дело е било финализирано с осъдителна Присъда № 282 от 06.02.2020 година. С тази присъда Районен съд-Сандански е признал подсъдимия за виновен в това, че на неустановен ден, в средата на месец февруари 2018 г., в района на мотел „Гарант“, на главен път Е-79, на изхода на гр.Сандански, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка и модел „Мерцедес Г 500“ с рег.№ *******, рама № WDB4632361X204666, на стойност 95 000 лева, собственост на Ю. Л. Б. от гр. Сандански, която е владеел, като обсебената вещ е в големи размери – престъпление по чл.206, ал.3, пр.1, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на това основание и във вр. с чл.54 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, изтърпяването на което, на основание чл.66 от НК, е отложено за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

А. М. Д. е осъден и да заплати на Ю. Л. Б. от гр.Сандански, обезщетение за претърпените от деянието имуществени вреди, в размер на 95 000 лева, ведно със законната лихва от 01.03.2018 г. до окончателното заплащане на сумата, както и сторените от пострадалия разноски в размер на 600.00 лева, за адвокатско възнаграждение.

В тежест на подсъдимия А. М. Д., са възложени сторените в двете фази на наказателното производство разноски, възлизащи в общ размер на 132.11 лева, както и държавни такси в общ размер на 3805 лева – върху размера на уважения граждански иск и за служебно издаване на изпълнителен лист.

По въззивна жалба на подсъдимия А.Д., е било образувано ВНОХД № 375/2020 г., по описа на Окръжен съд-Благоевград, приключило с Решение № 39 от 23.02.2021 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена в гражданскоосъдителната част, като размера на присъденото на гражданския ищец обезщетение от 95000 лева, е намален на 30000 лева, което е било присъдено в полза на конституираната в хода на въззивното производство, като гражданския ищец Я. Л. Б., поради настъпило правоприемство в процеса, като предявения граждански иск до претендирания размер от 95 000 е бил отхвърлен, като неоснователен. С това решение първоинстанционната присъда е била изменена и в частта относно изчислената държавна такса върху уважения граждански иск, която е била намалена от 3800 лева, на 1200 лева. В останалата ѝ част, присъдата е потвърдена.

В това производство преди всичко настоящата инстанция следва да разгледа оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за да може, във 3 функция на решаването на тези въпроси, да провери правилното приложение на материалния закон. В мотивите, подкрепящи искането за възобновяване се аргументират оплаквания, свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.т. 1-3 от НПК, които са предвидени в закона като основания за възобновяване чрез препращането в чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

След проверка и анализ на материалите по делото, Софийски апелативен съд намира, че съдилищата, разгледали делото по същество, са допуснали съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на осъденото лице, защото не са предприели необходимите действия за изясняване на обективната истина по делото.

Повод за образуване на досъдебното производство № 425/2018 г., е бил подадената от Ю. Л. Б. жалба, до Районна прокуратура – Сандански, против А. М. Д., затова, че в средата на месец февруари 2018 г., Б. предоставил за временно ползване собствения си автомобил „Мерцедес Г 500“, с рег.№ ******* на А.Д., с уговорката последният да изпробва качествата на автомобила за около два месеца, с цел евентуално закупуване на същия. След изтичане на този период, Б. потърсил Д. по телефона, за да се уточнят дали последният ще купи автомобила или ще го върне. След първите няколко разговора, в които Д. не дал категоричен отговор на Б. дали ще купи автомобила, престанал да отговаря на телефонните повиквания на Б.. На 15.05.2018 г., на Б. била връчена от МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1030000472/09.03.2018 г., по чл.171, т.2а, б“а“ от ЗДвП, от която Б. си направил извод, че А. М.

Д. бил предоставил собствения му автомобил на М. А. И. да го управлява. Тъй като И. бил неправоспособен водач на МПС, принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, била наложена на Ю. Л. Б.. При опит на Б. да си вземе автомобила „Мерцедес Г 500“, с рег. № ******* от Пътна полиция – Пловдив, отговорили му, че автомобила бил върнат на друго лице, неизвестно за Б., тъй като полицейските служители не били длъжни да връщат автомобила на собственика му.

На досъдебното производство са разпитани, като свидетели, посочените от Б. очевидци на предаването на автомобила, както и самият Б.. Независимо от категоричния отказ на А.Д., при извършените очни ставки, да е познавал Ю. Б. и сочените от него свидетели, както и въобще да е присъствал на среща в мотел „Гарант“, около средата на месец февруари 2018 г., от разпита на свидетелите Б. П., Т. А., както и на пострадалия Ю.

Б., е установено, че в средата на месец февруари 2018 г., в мотел „Гарант“, находящ се на изхода на гр. Сандански, в посока към гр. Благоевград, се е състояла среща между Ю. Б. и А.Д.; че на тази среща са присъствали и свидетелите П. и А.; че между Б. и Д. била постигната договорка, последният да вземе предоставения му от Б. лек автомобил „Мерцедес“, негова собственост, да го ползва за около месец-два и ако му хареса, Д. да го закупи за сумата от 30000 лева; че след като Б. предал на Д. лекият автомобил, заедно с един 4 ключ и всички документи /голям и малък талон и застраховка за колата/, са се разделили, като Д. си тръгнал с „Мерцедес“-а, както и, че след тази среща Б. и Д. са провели телефонен разговор, в който са се разбрали, че Д. ще купи колата, но тъй като в момента нямал пари, ще плати за около месец – два, а след това Д. бил неоткриваем, защото телефонът му бил изключен.

На досъдебното производство, в качеството на свидетел е разпитан и М. А. И. – установеният от служителите на сектор пътна полиция при ОДМВР – Пловдив, неправоспособен /поради отнето СУМПС/ шофьор, управлявал процесния автомобил на 09.03.2018 година. Този свидетел изрично е заявил, че е взел процесния автомобил /джип/ „Мерцедес Г 500“ от сервиз за ремонт на автомобили, находящ се в кв. „Надежда“, в гр.

София, по указания обаче на лице с имена Т. Б. от гр. Враца, който му казал да каже на пазача на сервиза, че е дошъл да вземе джипа на Ю. /стр.77 от ДП/. По свидетелските показания на М. И., този джип бил собственост на Ю. Л.. Свидетелят И. е заявил и, че не познава лицето А. М. Д..