Решение № 120 от 23.10.2019, Районен съд - Тервел

Н

Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И

Е

№

От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел, 23.10.2019 година

Решение от книга за открити заседания №…… от 23.10.2019 година

В името на народа

Тервелски районен съд в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Районен съдия : Росен

Балкански

При участието на секретаря М.Д.и участието на прокурора......................................................... като сложи на разглеждане докладваното от районния съдия гр.дело No66 по описа на Тервелски районен съд за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Гр. Дело №66 / 2019 година по описа на

Тервелски районен съд е образувано по искова молба с вх. №371 от 12.02.2019 година предявена от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „ Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев в качеството му на управител, като цесионер и собственик на вземания по договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 03.07.2018г. и приложение №1 от 30.01.2017г. към договора с прехвърлител на вземанията „Изи Асет Мениджмънт” АД, като длъжника е уведомен за станалите продажби на вземането по реда на чл.99 от ЗЗД, чрез процесуалния си представител – Д.В.А., същия адрес за кореспонденция, срещу И.Н. И. с ЕГН **********, с посочен по исковата молба адрес за призоваване - гр. Тервел , общ. Тервел , обл. Добрич, ул. „ Хан Аспарух“ вх.А, ет. 4 ап. 7, с постоянен и настоящ адрес според справка по искане № 408/24.10.2018 година, извършена по ч. гр. Дело №573/ 2018 година - гр. Тервел, ул. „ Стара Планина“ /Малчика № 46, като длъжник по задължение по договор за потребителски кредит №2863232 от 17.01.2017година .

Предявения положителен установителен иск, с който в цялост са заявени 5 / пет / иска, черпи своето правно основание от разпоредбата на чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 410 ал. 1 т.1 от ГПК във вр. с чл.

79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД , като по същия се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните,че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по което е образувано ч. гр. Дело №573/2018 година по описа на Тервелски районен съд , в полза на ищцовото дружество съществува парично вземане против ответника- в размер, така както е посочен по исковата молба: 537,51 /петстотин тридесет и седем лева и 51ст./ лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №2863232 от 17.01.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано датата на подаване на заявлението до съда 23.10.2018 година до окончателното изплащане на сумата,

77,05 /седемдесет и седем лева и 05ст./ лева- договорна лихва натрупана за периода 26.01.2017г. до 15.03.2018г., 455,60 /четиристотин петдесет и пет лева и 60ст./ лева- такси и комисионни за допълнителни услуги, 52,37 /петдесет и два лева и 37ст./ лева- мораторна лихва натрупана за периода 16.03.2018г.-17.10.2018г.

Претендира се и присъждането на направените съдебно деловодни разноски по заповедното производство и разноските по настоящото дело, а именно - претендират се и направените съдебно деловодни разноски по ч. гр. Дело № 573/ 2018 година – държавна такса в размер на 25,00

/двадесет и пет/ лева и 200,00

/двеста/ лева, юрисконсултско възнаграждение, от които 50,00 лева по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 150,00 лева по чл.25 от НЗПП, както и разноски по настоящото дело-довнесена държавна такса и определено от съда юрисконсултско възнаграждение за защита по исковото производство.

С Разпореждане № 202 от 14.03.2019 година , съдът изиска и приложи по делото ч. гр. Дело № 573 / 2018 година по описа на Рс Тервел.

Предвид изправените нередовности съдът на основание чл. 131 от ГПК разпореди препис ок ИМ и доказателствата към нея да се изпратят на ответницата .

Ответницата е получила книжата на адрес гр. Тервел , ул. „ Стара Планина / Малчика / № 46 , на дата 08.05.2019 година .

От ответницата не е депозиран писмен отговор на исковата молба вх. № 268 от 04.02.2019 година .

С Определение №

142 от 17.06.2019 година , съдът изготви проекто доклад по делото , съобщен на страните .

По делото е депозирана молба вх. № 1719 от 16.07.2019 година от „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,бул. „Д-р Петър

Дертлиев“ № 25 , офис сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4 ,чрез юрисконсулт С.И. Д., с която моли съдът да конституира дружеството, като трето лице помагач на страната на ищеца .

С молбата се твърди ,че правния интерес от така направеното искане произтича от сключен между ищеца и „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* договор за прехвърляне на вземания / цесия / от 03.05.2019 година .

С

Определение № 181 от 25.07.2019 година , по гр. Дело № 66 / 2019 година , съдът отменя протоколно определение от 15.07.2019 година с което е обявено съдебното дирене за приключено и е даден ход на делото по същество , като конституира „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, представлявана от Мартин

Деспов Деспов - изпълнителен директор , със седалище и адрес на управление гр. София,бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 , офис сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4,като трето лице - помагач на ищеца по гр. Дело № 66 /

2019 година .

От „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК

*********, е постъпил писмен отговор- вх. № 1990 от 27.08.2019 година .

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява .

Трето лице помагач на страната на ищеца, редовно призовано дружеството не се представлява по делото . По делото е депозирана молба вх. № 2411 от

17.10.2019 година от страната

, като е заявена претенция , да се даде ход при отсъствие на представляващ страната, както и съдът да постанови неприсъствено решение .

Ответницата редовно призована не се явява , не се представлява по делото .

От становищата на страните, от събраните по делото писмени доказателства

- депозирани с исковата молба , тези съдържащи се по изисканото за послужване ч. гр. Дело

№ 573 / 2019 година , съдът приема за установено следното от фактическа страна :

Не се спори между страните , че на

17.01.2017 година между

„ Провидент Файненшъл България“ ООД в качеството на кредитор от една страна и от друга страна настоящата ответница - И.Н. И. е бил сключен договор за кредит с

№ 2863232 от

17.01.2017 година , в качеството и на кредитополучател , по силата на който договор на кредитополучателя е бил отпуснат паричен заем общо в размер на 700,00 лева . От своя страна И. с подписването на договора се е съгласила да ползва и върне заемната сума, ведно с начислената договорна лихва и такси , в сроковете посочени по договора , като заплати 60 садмични погасителни вноски всяка в размер наа 24,51 лева с изключение на последната, която страните са приело , че следва да е в размер на 24,07 лева , като първата погасителан вноска е на 26.012017 година и последната погасителна вноска е с падеж 15.03.2018 година.

По договора за потребителски кредит И. е извършвала плащания в общ размер на

400,00 лева .

Към момента на подаване на исковата молба не се спори между страните, че дължимата главница е в размер на 537,51 лева.

На

01.07.2017 година е сключен договор за продажба на вземания / цесия/ между „ Провидент Файненшъл България“ ООД с ново име „Файненшъл България“ ЕООД в качеството на цедент от идна страна и от друга страна „ Изи Асет Мениджмънт“ АД като цесионер , по селото на който договор за цесия вземането по договор № 2863232 от

17.01.2017 година е прехвърлено в полза на цесионера изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности .

На основание приложение № 1 от 03.07. 2018 година към сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения / цесия/ от 30.01.2017 година , сключен между „ Изи Асет Мединжмънт „ АД от една страна в качеството на цедент и от друга страна настоящото дружество - ищец в качеството на цесионер вземането по договор за паричен заем № 2863232 от 17.01.2017 година е прехвърлено в полза на настоящия ищец изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности .

Тъй като ответникът не е изплатил изцяло задълженията си договора за паричен заем, то ищецът е подал заявление по чл.

410 ГПК срещу ответника, по което било образувано приобщеното ч. гр. Дело № 573 /

2018 година по описа на РС Тервел . По същото дело е издадено Разпореждане № 972 от

25.10.2018 година

, с което заявлението е уважено , издадена е и Заповед за изпълнение на парично задължение № 415 от 25.10.2018 година .

Разпечатката съдържа 60 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66d0a14e-b5fe-494e-aed3-c72541db518c