Решение № 271 от 03.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Велико Търново, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Гражданско дело № 20214100100871 по описа за 2021 година

По реда на чл. 558, ал. 5 от Кодекса за застраховането са предявени искове с правно основание чл. 557, ал. 1, б.“а“ от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и 52 от Закона за задълженията и договорите.

Ищците – Н. Т. П. и А. Т. П. - твърдят, че на *** година в района на км. 3 + 770 по път VTR-1182 баща им Т.Н. П. загинал в следствие на катастрофа, причинена от водач на автомобил без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. По реда на настоящото производство претендират присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – страдания, заради смъртта на родител, от по 200 000 лв. Претендират законна лихва върху главните вземания от транспортното произшествие насетне и разноски.

Ответната страна – Гаранционен фонд, гр. София – признава факта на транспортния инцидент, времето и мястото на осъществяването му, но оспорва исковете с довод, отговорността на виновния водач да е покрита със застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с „Лев инс“-АД, гр. София; позовава се на съпричиняване от пострадалия – загиналият при инцидента не е обозначил мястото на авариралия автомобил със светлоотразителен триъгълник, имал е възможност да възприеме приближаващия автомобил и да избегне опасността да бъде ударен.

Третото лице-помагач на ответника „Лев инс“-АД, гр. София, твърди да не е в застрахователно правоотношение с виновния за транспортния инцидент водач.

Третото лице-помагач на ответника Б. А. А. становище не е изразил.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено:

1

На *** Б. А. А. на път гр. Л. – гр. Д.О., в района на км. 3 + 770 по път VTR1182 при управление на лек автомобил с временен регистрационен номер ***, нарушил правилата за движение и се ударил в спрения в неговата пътна лента автомобил *** с регистграционен номер *** и по непредпазливост причинил смъртта на намиращия се зад автомобила *** Т.Н. П.. Загиналият е допринесъл за инцидента като не е обозначил мястото на авариралия автомобил със светлоотразителен триъгълник, имал е възможност да възприеме приближаващия автомобил и да избегне опасността да бъде ударен - влязлата в сила присъда по нохд № 324 по описа на Великотърновски окръжен съд за 2019 година във връзка с правилото на чл. 300 от ГПК. Б. А. не е имал застраховка в „Лев инс“-АД, гр.

София – решението на Върховния касационен съд по гр.дело № 97 по описа за 2024 година във връзка с чл. 297 от ГПК. Страданията на ищците са доказани с показанията на разпитаните по делото свидетели.

Изложените факти налагат извод за доказаност и частична основателност на предявените искове. Установено е неправомерно шофиране на водач на автомобил без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, довело смъртта на Т. П..

Фактическият състав на чл. 557, ал. 1, б.“а“ от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите е налице, а исковете са доказани по основание.

Доводите на ответника са неоснователни. Те противоречат на влязлата в сила присъда относно фактическия състав на увредата, и на доказателствата по делото - относно твърдяното застрахователно правоотношение между „Лев инс“-АД, гр. София, от една страна и Б. А. А., от друга.

Страданията на ищците следва да се репарират със сума от 100 000 лв. – чл. 52 от ЗЗД. Вземането за обезщетение за вреди от забава в плащането на основния дълг за исковия период възлиза на сума от 39 277 лв., а за разликата, като неоснователно, следва да се отхвърли.

Съдът определя еднакви по стойност обезщетения за всеки от ищците, предвид еднаквата им близост със загиналия и еднакво добрите отношения, които последният е поддържал със синовете си. Фактите са установени от показанията на свидетелите по делото. За конкретния размер – 100 000 лв., от значение е съпричиняването на увредата от загиналия. Нарочно възражение в тази насока ответникът не е направил, но съдът е длъжен да обсъди всички, непосредствено повлияли на увредата, фактори, защото законът лимитира отговорността на деликвента и гаранционно отговорното лице до размера на онова, което е последица от неговите действия – чл. 51, ал. 1 от ЗЗД.

С оглед на установените в цитираната присъда фактически положения, включително съпричиняването от Т. П., съдът приема, че приносът му е около една трета от справедливата стойност на увреждането. Затова ако стандартът на живот в страната и конкретиката на казуса сочат, че сума от 150 000 лв. се приближава до понятието справедливост по чл. 52 от ЗЗД, редно е от нея да се приспаднат 50 000 лв. Така исковете се явяват основателни за по 100 000 лв. за всеки ищец и следва да бъдат уважени до този размер. За разликата са неоснователни и следва да се отхвърлят на това основание – обсегът 2 на дължимата обезвреда само частично се покрива с претендираната.

Исковете за мораторно обедзщетение са частично основателни. Обезщетение за вреди от забава се дължи от поканата за плащане - чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането. Гаранционният фонд не може да бъде поставен в по-тежко от застрахователя положение, щом отговорността му е заместваща. Затова съдът присъжда мораторно обезщетение от поканата до ответника – 03.01.2018 година насетне, а за времето от транспортния инцидент до 02.01.2018 година искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Правилото на чл. 78, ал. 6 от ГПК изисква, ответникът да бъде натоварен с дължимата върху уважените искове държавна такса. По стойност тя възлиза на 11 142,22 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Осъжда Гаранционен фонд, гр. София, ЕИК: 121446665, да заплати – всекиму поотделно – на Н. Т. П., ЕГН: ********** и на А. Т. П., ЕГН: **********, двамата от гр. Г.О., ул. „Ю.", по 100 000 (сто хиляди лева) лева, обезщетение за неимуществени вреди – страдания заради смъртта на баща им Т. П., пряка последица от пътнотранспортно произшествие на *** година в района на км. 3 + 770 по път VTR-1182 , ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 17.11.2021 година до окончателното му заплащане, по 39 277,78 (тридесет и девет хиляди двеста седемдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки) лв., обезщетение за вреди от забава в размер на лихвата по чл. 86 от ЗЗД върху сумата от по 100 000 лв. за времето от 03.01.2018 година до 16.11.2021 година, на основание чл. 557, ал. 1, б.“а“ от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, както и по 2000 (две хиляди евро) евро, разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Отхвърля исковете за разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от по 200 0000 (двеста хиляди лева) лв., а за мораторна лихва – за сумата от присъдените по 39 277,78 лв., до претендираните по 78 555,56 лв., както и за периода от *** до 02.01.2018 година, като неоснователни в тази им част.

Осъжда Гаранционен фонд, гр. София, ЕИК: 121446665, да заплати по сметка на съда държавна такса върху уважените искове в размер на 11 142,22 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Делото е разгледано и решението – постановено при участие на трети лица-помагачи на ответника: „Лев инс“-АД, гр. София, и Б. А. А., село В.", ул. „П.".

3

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4