Решение № 248 от 30.03.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Стара Загора, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20225530104021 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД.

Ищецът С. Т. С. твърди в исковата си молба, че се познавали с ответника и на 30.03.2017г. му поискал пари на заем в размер на 4000 лева, тъй като му трябвали спешно и в рамките на два месеца в срок до 30.05.2017г. обещал ди ги върне. Тъй като ищецът разполагал със сумата се съгласил да предостави в заем на ответника исканата сума в размер на 4000 лв., като съставили писмен договор за заем от 30.03.2017г., по силата на който ответникът се задължил да я върне в срок до 30.05.2017г., а за да обезпечи връщането на сумата ответникът предложил да издаде запис на заповед. На същия ден - 30.03.2017г. след като съставили и подписали договора за заем от 30.03.2017г. ответникът издал в полза на ищеца и запис на заповед от 30.03.2017г. за сумата от 4000 лв., след което ищецът предал сумата в размер на 4000 лева на ответника. Предаването на сумата станало в офиса на ищеца, находящ се в гр.Стара Загора, ул.Цар Иван Шишман 1, в присъствието на двама свидетели, независимо от обстоятелството, че съгласно чл.2 от договора за заем от 30.03.2017г. страните са се договорили, че предаването на заемната сума в размер на 4000 лв. ще се извърши в брой, при подписване на договора, като страните са приели, че съставения по между им договор за заем има и удостоверителна функция на разписка за получаване на заема.

След изтичане на двумесечния срок, посочен в договора за заем и записа на заповед 30.05.2017г. ищецът потърсил ответника, за да му върне заетата сума. Последният заявил, че в момента има финансови проблеми и за да му върне сумата следвало ищеца да му отпусне нов заем. След година ищецът получил същия отговор, а по-късно все по-трудно намирал ответника.

1

Поради тази причина на 27.05.2022г. след изпадането на ответника в забава, депозирал заявление по чл.417 от ГПК пред PC Стара Загора, но с разпореждане №3697 от 20.06.2022г. по образуваното ч.гр.д.№2056/2022г., връчено му на 27.06.2022г., съдът отхвърлил заявлението, поради това, че не отговаря на изискванията на чл.410 ал.2 изр.1 във вр.с чл.127 ал.1 т.5 и чл.128 т.2 ГПК, след което с последващо съобщение, връчено на 19.07.2022г. му било указано, че в едномесечен срок от връчване на съобщението може да предяви осъдителен иск срещу ответника, на основание чл. 415 ал.3 във вр. с ал.1 т.3 от ГПК. С оглед на това предявява настоящият осъдителен иск, като твърдението е, че и към настоящия момент ответникът не му е издължил получената в заем сума.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Д. М. Д. да заплати на С. Т. С. сумата в размер на 4000 лева, представляваща главница по Договор за заем от 30.03.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. Претендира направените по настоящото дело.

Ответникът Д. М. Д. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител, в който взема становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Заявява, че съгласно представения договор, дадената в заем сума е следвало да бъде върната до 30.05.2017г., но според твърденията на ищеца, това не е сторено.

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД „С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок“, което означава, че претенцията за вземането по договора за заем е трябвало да се предяви в срок до 30.05.2022г., считано от датата на падежа му. Исковата молба е постъпила в съда на 18.08.2022г.

Освен това ответникът сочи, че искът е предявен след подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, основано на запис на заповед, издаден като обезпечение по договора за заем. Основанието за подаденото заявление е изрично уточнено от ищеца в подадената от него молба от 10.06.2022г. по ч.гр.д. №20225530102056.

Макар и подадена след указания от съда по заповедното производство срок, тази молба ясно и недвусмислено посочва основанието на подаденото заявление. Искът по настоящото производство е предявен в изпълнение на указания, дадени на ищеца със съобщение от 06.07.2022г. по ч.гр.д. № 20225530102056 и в указания от заповедния съд срок. Този иск обаче, за разлика от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е основан на договора за заем, а не на издадения за обезпечаването му запис на заповед. Поради различието на основанията на двете производства - заповедното, основано на запис на заповед, и исковото - на договор за заем, не би могло изобщо да се приеме, че е налице връзка между тях. Следователно, за дата на предявяване на претенцията по договора за заем следва да се приеме датата на постъпване на исковата молба по настоящото производство в съда - 18.08.2022г., което се е случило след изтичане на предвидения в закона давностен срок. Освен това, дори заявлението за идване на заповед за изпълнение и исковата претенция да бяха предявени на едно и също основание, то в конкретния случай образуването на заповедното производство отново не би имало като последица прекъсване на давностния срок. В случая, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 2 от ГПК е подадено на 27.05.2022г., а исковата молба е депозирана пред Районен съд Стара Загора на 18.08.2022г., в изпълнение на указания, дадени на ищеца със съобщение от 06.07.2022г. по ч. гр. д. № 20225530102056.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не поставя началото на исков процес, в който участват и двете страни, поради което по смисъла на чл.116 б.„б“ от ЗЗД, само по себе си не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иск за съществуване на вземането, за което е издадена заповедта /чл.422 ал.1 от ГПК/, като прекъсването се счита за настъпило от датата на подаването на заявлението, в случай, че е спазен срокът по чл.415, ал.4 от ГПК. От съдържанието на разпоредбата на чл.422 ал.1 от ГПК е видно, че обратното действие, относимо към определяне момента на прекъсване на давността за вземането, е предвидено изрично само по отношение на установителните искове по чл.415 от ГПК, т.е. за случаите, в които заявлението е уважено и съдът е издал заповед за изпълнение за претендираното с него вземане, но съществуването му е оспорено с възражение по чл.414 от ГПК. Исковото производство би могло да се счита за естествено продължение на заповедното, но не и когато връзката между двете е прекъсната с отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Разбира се задължително изискване е и исковото производство да бъде основано на същия документ, послужил като основание на заповедното производство.

В настоящия случай, заявлението е отхвърлено и за заявителя е останала единствената възможност да предяви иск за вземането си. Съгласно разпоредбата на чл.415 ал.3 от ГПК този иск, за разлика от другите два, е осъдителен и следователно не е такъв за „съществуване на вземането“ по смисъла, вложен в чл.422 ал.1 от ГПК. Сочи, че съдебната практика е категорична, че не може да бъде приложено разширително тълкуване на чл.422 ал.1 от ГПК, чрез разпростиране действието на нормата и по отношение на исковете по чл.415 ал.1 т.3 ГПК. /така в Решение № 145 от 14.01.2020г. по т.д. № 4123/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, недопуснато до касационно обжалване с Определение №49 от 25.01.2021г. по т.д. №1139/2020г. на ВКС, 1-во ТО/.

Предвид изложеното моли да се приеме, че определящ за прекъсването на давността по отношение вземането на ищеца, е моментът на предявяването на осъдителния иск пред Районен съд Стара Загора, а това е датата 18.08.2022г. Към този момент общата петгодишна давност, която е започнала да тече от 30.05.2017г. е изтекла, като вземането е погасено още на 30.05.2022г. Това води до извод за неоснователност както на главното вземане, така и на акцесорното такова за лихва, които подлежат на отхвърляне.

В случай, че се приеме обратното, а именно, че исковата претенция се явява продължение на защитата на ищеца в заповедното производство, моли да се оцени, че заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен и последната не поражда правни последици. В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на поетото от получателя насрещно задължение за 3 връщане на заетата сума, което задължение не се презюмира. В настоящия случай от представените доказателства не се установява ответникът да е получил от ищеца сума в посочения размер. Представеният договор съдържа логически противоречия. Така напр. в чл. 2 е предвидено, че предаването на сумата ще се извърши /бъдещо събитие/ еднократно при подписване на договора, а същевременно, че договора има функция на разписка - т.е. уговорена е разписка преди сумата да е получена. В чл.3 е уговорено „еднократно изцяло“ връщане на заетата сума и същевременно задължение за издаване на разписки „за всяка върната сума“. Уговорен е ред за погасяване на задължението при частични плащания - в чл.3, ал.3, а такива не са предвидени. Налице са очевидни изтривания и добавки между редовете, както и други външни недостатъци, които поставят под основателно съмнение доказателствена сила на договора.

Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли предявените от С. Т. С. против Д. М.

Д. искове, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 4000,00 лева, ведно със законната лихва за забава върху нея от деня на подаване на молбата до окончателното й изплащане.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №2056/2022г. по описа на РС Ст.Загора се установява, че същото е образувано по заявление на С. Т. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу Д. М. Д. за сумата от 4000 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 30.03.2017г. с падеж 30.05.2017г., обезпечен със запис на заповед от 30.03.2017г. с падеж 30.05.2017г. и за сумата от 2026,64лв. лихва за забава за периода 30.03.2017г. до 27.05.2022г. С разпореждане №3697/20.06.2022г. постановено по ч.гр.дело №2056/2022г., връчено на заявителя на 27.06.2022г., съдът отхвърлил заявлението, поради това, че не отговаря на изискванията на чл.410 ал.2 изр.1 във вр.с чл.127 ал.1 т.5 и чл.128 т.2 ГПК. С разпореждане от 06.07.2022г., връчено на заявителя на 19.07.2022г., му е указано, че в едномесечен срок от връчване на съобщението може да предяви осъдителен иск срещу ответника, на основание чл. 415 ал.3 във вр. с ал.1 т.3 от ГПК. В указания срок заявителя е предявил настоящия осъдителен иск срещу длъжника.

От представения по делото договор за паричен заем от 30.03.2017г. се установява, че на 30.03.2017г. между С. Т. С. /заемодател/ и Д. М. Д. /заемополучател/ е сключен договор, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника в заем сума в размер на 4000 лв., която сума заемополучателят се е задължил да върне в срок до 30.05.2017г. В чл.2 страните са уговорили предаването на сумата да се извърши еднократно, в брой, при подписване на договора, като са приели, че същия има и удостоверителна функция на разписка за получаване на заема. В чл.10 страните са уговорили, че задълженията на заемополучателя са обезпечени със запис на заповед от 30.03.2017г. за сумата от 4000 лв.

По делото е представен и запис на заповед, издаден от Д. М. Д. на 30.03.2017г. с 4 падеж 30.05.2017г. за сумата от 4000 лв.

Разпечатката съдържа 26 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66d027ee-02c6-4aa1-a41a-ea47add011f7