Решение № 413 от 29.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Пловдив, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20235001000430 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №44/27.04.2023г., постановено по търг.д. №113/2021г. по описа на окръжен съд Х., ЗАД „Д.Б.:Ж. и З.“ ЕАД, ЕИК ********** е осъдено, на основание чл.432 ал.1 от КЗ, да заплати на М. Г. М., ЕГН ********** сумата от 12 000лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди и сумата от 90.22лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие настъпило на 03.12.2020г., в гр. Х., на кръстовището, образувано от бул. „В.Л.“ и бул. „С.“, възникнало при удар на лек автомобил марка и модел „Тойота Рав 4“, с рег. №**********, застрахован при ответника, воден от И.А.К. и водения от ищеца лек автомобил марка и модел „Фолксваген Бора“, с рег. №*********, за което има влязло в сила решение №319/08.11.2022г. по АНД №616/2022г. на Районен съд Х., ведно със законната лихва върху присъдените суми по двата иска от 22.04.2021г. до окончателното им изплащане.

Отхвърлен е предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432 1 ал.1 от КЗ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от М. Г. М., ЕГН********** против ЗАД „Д.Б.:Ж. и З.“ ЕАД, ЕИК********** за горницата над присъдените 12 000лв. до пълния предявен размер от 50 000лв.

Отхвърлен е предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за изплащане на обезщетение за имуществени вреди от М. Г. М., ЕГН ********** против ЗАД „Д.Б.:Ж. и З.“ ЕАД, ЕИК********** за горницата над присъдените 90.22лв. до пълния предявен размер от 120.29лв.

Отхвърлени са предявените искове за заплащане на лихва върху присъдените суми като обезщетения за неимуществените и имуществени вреди за времето от 22.01.2021г. до 22.04.2021г.

М. Г. М., ЕГН ********** е осъден да заплати на ЗАД „Д.Б.:Ж. и З.“ ЕАД, ЕИК********** сумата 459.80лв. разноски по делото.

ЗАД „Д.Б.:Ж. и З.“ ЕАД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на Д. по сметка на Окръжен съд Х. 450лв. държавна такса върху уважения размер на предявените претенции.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – М. Г. М.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за сумата над 12 000лв. до 30 000лв. и искът за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за сумата над 90,22лв. до претендираните 120,29лв. Въззивната жалба съдържа оплакване и за неправилно определен от първостепенния съд начален момент на присъдената законна лихва, а именно 22.04.2021г., вместо посочения с исковата молба 22.01.2021г. – датата, на която е уведомен застрахователят и в този смисъл, според съдържанието на въззивната жалба и заявеното искане към въззивния съд, последният приема, че въззивната жалба е и срещу тази част от решението, с която са отхвърлени предявените искове за присъждане на лихва върху присъдените суми за времето от 22.01.2021г. до 22.04.2021г.

Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД и чл.51 ал.2 от ЗЗД, както и неправилно приложение нормата на чл.497 и чл.429 ал.3 от КЗ.

Изложени са подробно доводи, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е изключително занижен, несъобразен с принципа на справедливост; за неправилност на изводите на 2 първостепенния съд за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, както и за неправилно определен начален момент за дължимост на законната лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди.

Жалбоподателят се позовава и на допуснати процесуални нарушения от страна на окръжния съд – недопускане на своевременно заявено доказателствено искане. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000лв.; обезщетение за имуществени вреди в размер на 30,07лв. – ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.01.2021г., както и законната лихва върху присъдените с първоинстанционното решение обезщетения за периода 22.01.2021г. до 22.04.2021г. Във въззивната жалба се съдържат доказателствени искания, оставени без уважение от въззивния съд, поради липсата на предпоставките по чл.266 от ГПК. От страна на жалбоподателя не се претендират разноски за въззивното производство.

С постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна ЗАД „Д.Б.:Ж. и З.“ ЕАД подадената от ищеца М. Г. М. въззивна жалба се оспорва изцяло. Съдържа се възражение по чл.78 ал.5 от ГПК – в случай че адвокатското възнаграждение на насрещната страна надвишава предвиденото в НМРАВ минимално такова, същото да бъде намалено. Въззиваемата страна претендира сторените по делото разноски.

/Съгласно молба вх.8549/31.10.2023г. и приложени доказателства ответникът е заплатил на ищеца присъдените с първоинстанционното решение суми/.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно 3 обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.

Ищецът в първоинстанционното производство – М. Г. М., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 03.12.2020г., в гр. Х., на кръстовището, образувано от бул. „В.Л.“ и бул. „С.“, водачът на лек автомобил марка и модел „Тойота Рав 4“, с рег.

№********** - И.А.К., движейки се по бул. „В.Л.“ нарушава правилата за движение, като извършва маневра „завой на ляво“ по бул. „С.“ в посока ЖПгарата, без да пропусне насрещно движещия се по бул. „В.Л.“ лек автомобил марка и модел „Фолксваген Бора“, с рег. №*********, управляван от М. Г.

М., в резултат на което го удря и осъществява ПТП. При злополуката е пострадал водачът на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Бора“, с рег.

№*********- М. М.. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №***/2020г. и е образувано досъдебно производство прокурорска преписка №632/2021г. на РП-Х.. Ищецът твърди, че след инцидента, на 07.12.2020г., е консултиран от лекар специалист - ортопедтравматолог, поради оплаквания за силни болки в дясната гривнена става, шията, главата и цялото тяло. В резултат от прегледа и вследствие на назначените му и извършени изследвания са установени: оток; болезнени и ограничени движения в дясна гривнена става; болка; ограничени и болезнени движения в гръбначния стълб - шиен отдел; уплътнени дискални повърхности; стеснени интервертебрални пространства по задните ръбове на телата; данни за спондилозис деформанс; ивица на разреждане на радиуса суспектна за фисура при извършената рентгенография на дясна гривнена става и други. Поставена е диагноза: Счупване на долния край на лъчевата кост; Контузия на шията и Неинсулинозависим захарен диабет. Предписана му е медикаментозна терапия и е поставена имобилизация на счупването /шина/, като пострадалият е насочен към ендокринолог за консултация поради захарния диабет. На 07.12.2020г. ищецът е прегледан от лекар специалист – ендокринолог, поради оплаквания за световъртеж, гадене, нарушен сън и повишена тревожност. След преживяното ПТП от 03.12.2020г. е констатирана декомпенсация на диабета до 15 ммол/л. Поставена е диагноза: Неинсулинозависим захарен диабет и са изписани медикаменти за провеждане на терапия в домашни условия. На 15.12.2020г. М. М. е консултиран от неврохирург, защото оплакванията му за главоболие, световъртеж, болки във врата и изтръпване на лявата ръка все още не са 4 отминали. Станал неспокоен и трудно заспивал. При прегледа са установени: хипестезия по външната част на лява ръка и хиперестезия по вътрешна част на лява ръка; напрегната паравертебрална цервикална мускулатура с палпаторна болка; охлузване в ляво челно и по лява ушна мида и др. Поставена му е диагноза: Мозъчно сътресение и Диабет с неврологични усложнения.

Назначена е лекарствена терапия. Поради получените телесни увреждания ищецът не може да изпълнява трудовите си задължения и е използвал и отпуск за временна неработоспособност. Изложени са твърдения и за извършени разходи във връзка с провежданото лечение, а именно сума в размер на

120,29лв. за медикаменти, съгласно

Фактура

№0050002517/07.12.2020г. и за ортеза китка и предм. екстра дясна, съгласно Фактура №0000002417/07.12.2020г. Изложени са подробно факти относно неблагоприятните последици от ПТП в ежедневието на ищеца и в психическото му състояние, вследствие изживения стрес. Твърди се, че страданията продължават, като възстановителният процес не е приключил.

Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на валидно сключена застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица №*****************, валидна от 26.09.2020г. до 25.09.2021г. Ищецът отправил застрахователна претенция към застрахователя с молба вх.№301/22.01.2021г., но въпреки че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция.

Искането, с което е сезиран първоинстанционният съд, е да се постанови решение, с което ответникът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и З.“ АД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50

000лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и сумата от 120,29лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП от 03.12.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя- 22.01.2021г. до датата на окончателното изплащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и З.“ АД оспорва същата. Възраженията по основателността на иска, относими за въззивното производство, се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение за 5 неимуществени вреди. Въведено е възражение за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите увреждания.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.