Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 210 от 18.02.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3258/2024
Вид
Решение № 210
Подписан
18.02.2026
Състав
Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова, Миглена Йовкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000503258 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби с вх.№ 109988/14.10.2024 г. и с вх.№ 110311/14.10.2024 г. ( по регистратурата на СГС) на двете страни срещу неизгодните за тях части от решение № 5298 от 26.09.2024 г. на СГС, I – 13 състав по гр.д.№ 10367/ 2021 г.

Въззивната жалба на Гаранционен фонд (по нататък ГФ), подадена чрез юрисконсулт К. Я., е насочена срещу частта от решението, с която суброгационните му искове за получаване на платените на увреденото лице обезщетения за неимуществени и имуществени вреди са отхвърлени за горниците над 45 500 лева и 2 208,45 лева до 70 000 лева и 3 397,61 лева.

Съдържа оплакване за необосновано прието съпричиняване по член 51, ал.2 от ЗЗД на пострадалата пешеходка, евентуално неправилно определена ( над 10 % ) степен на съпричиняването от 35 % , тъй като съдът не е съобразил, че се е движила по немаркирана пешеходна пътека по смисъла на § 6,т.54 от ДР на ЗдвП – върху продължение на тротоарната площ на улица „ Безименна“ върху платното на бул.„Никола Петков“, не е навлязла внезапно и при неограничена видимост и ответникът – водач е имал възможност да я види и да избегне 1 удара с нея при рязко намаляване на скоростта чрез ефективно задействане на спирачната уредба.

Въззивната жалба на ответника С. П. Н. чрез особения представител по член 47,ал.6 от ГПК – адвокат М. Т. – е насочена срещу частта от решението, с която исковете за уважени до размерите от 45 500 лева и 2 208,45 лева. С нея са оспорени изводите в решението относно противоправността на действията на водача и възможността му да предотврати събитието ( макар да е изложен довод за установеност на всички елементи на осъществен от ответника престъпен състав съгласно влязлото в сила решение по н.а.х.д.№ 13670/2016 г. по описа на СРС ), степента на приноса ( определена като по – малка от 90% ) на пострадалата с оглед липсата на данни за това дали не се е появила на платното с бърз ход и внезапно, без да се огледа, в участък с намалена видимост и без пешеходна пътека и улично осветление. Оспорен е като завишен и несъответен на изискването за справедливост размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа се, че не е обсъдено дали пострадалата знае за изплатените й суми и исковите претенции са уважени въпреки погасяването на вземанията по давност - петгодишна, зачитана от 1.09.2015 г. и изтекла преди подаването на исковата молба на 18.08.2021 г. или тригодишна с оглед уведомяване на „застрахователя“ извън „ преклузивния седемдневен срок“.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК отговор е подаден от ответника Н. чрез същия особен представител, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.

СГС е сезиран с искова молба с вх.№ 13316/18.08.2021 г. (по регистратурата на СГС ), с която ГФ предявил срещу С. П. Н. обективно съединени искове по член 558,ал.7 от КЗ за платените от ищеца на 30.05.2017 г. и 21.06.2017 г. на третото лице Ц. Д. А. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в размери от 70 000 лева и 3 397 лева , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба по твърдения за получени от нея множество травматични увреждания в ПТП на 1.09.2015 г. в град София, в района на кръстовището между бул. „ Никола Петков“ и улица „Безименна“, причинено виновно от ответника - водач на л.а. „ Пежо 106“ ,с ДК № ********, за което нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

2

Срещу исковете ответникът въвел възражения за : изтекла погасителна давност – петгодишна и тригодишна, в случай на уведомяване, извършено след изтичане на 7– дневен „ преклузивен “ срок и съпричиняване на вредите от пострадалата пешеходка в „максимална степен“ поради пресичане на пътното платно на необозначено място, не на пешеходна пътека, без да се огледа и при възможност да види автомобила и да не предприема пресичането ; оспорил исковете по размер.

За да уважи исковете частично, СГС е приел, че извършеното от ответника е престъпление, но той е освободен от наказателна отговорност по член 78а от НК с влязло в сила на 17.12.2016 г. решение по н.а.х.д. № 13670/ 2016 г. по описа на СРС. Със задължителна за гражданския съд сила по член 300 от ГПК то установява, че като водач на лек автомобил, който безспорно не е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ответникът е извършител на непозволеното увреждане на третото лице – Ц. А., тогава на 68 години. СГС е приел, за безспорни между страните фактите за получените от него осем средни телесни повреди: съчетана гръдно- коремна травма и хемарогичен шок; хемопневмоторакс вляво и пневмоторакс вдясно, коремна травма с фисура на черен дроб и излив на кръв в коремната кухина с масивен ретроперитонеален хематом, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупвания на седем ребра вляво, причинили трайно затруднение в движението на снагата за срок от над 30 дни ; фрактура на таза - кръстцовата кост и на горното и долното рамо на двете срамни кости, причинило трайно затруднение на движението на двата долни крайника за срок от над 30 дни ; счупване на костите на лявата подбедрица, причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок от около 4-5 месеца ; счупване на тялото на седми гръден прешлен, причинило затруднения в движението на снагата за повече от 30 дни и направените разходи за лечение в размер от 3 397,61 лева, както и заплащането от ГФ в полза на А. на 30.05.2017 г. и 21.06.2017 г. на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в размери от 70 000 лева и 3 397,61 лева . Съдът приел, че справедливото обезщетение за търпените болки възлиза на 70 000 лева, пострадалата е допринесла за ПТП, като пресякла на необозначено място от булевард с по две пътни ленти в посока, в тъмната част на деня и в неосветен участък и не се е съобразила с приближаващите пътни превозни средства и степента на приноса й е 35 % .

3

Вземанията й срещу делинквента след намаляване с приноса съгласно член 51,ал.2 от ЗЗД възлизат в размери от 45 500 лева и 2 208,45 лева и при плащането им Фондът има право да ги получи от него на основание член 558,ал.7 от КЗ. Давността за тях е петгодишна, тече от плащанията и не е завършена към подаването на исковата молба на 17.08.2021 г.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивните жалби, доводите в отговора, изразените от представителите на страните в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

В предизвиканото от ответника ПТП пешеходката е получила осем средни телесни повреди, от които – първите три са довели до разстройство на здравето с опасност за живота с различен за всяка от тях възстановителен срок между 2 и 5 месеца; за счупването на костите в таза и лявата подбедрица е бил необходим период от около 3-4 месеца за консолидация и 7-8 месеца за стабилизация. От приложената медицинска документация следва, че тя претърпяла в периода 1.09.2015 г. - 30.09.2015 г. три оперативни интервенции: коремна операция и торакоцентеза; поставяне на метална остиосинтеза на дясна срамна кост и като първи етап от лечението на лявата подбедрица – поставяне на външен фиксатор; открито наместване с вътрешна фиксация на лява подбедрица. Направила разходи за лечение, документирани в приложените доказателства (на л.33 -54 от делото на СГС) в размер на 3 397,61 лева.

Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти, които в случаите на травматични увреждания са : характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на пострадалия и обществено- икономическите условия в страната към датата на увреждането.

Като съобразява тези обуславящи неимуществените вреди обстоятелства и социално – икономическите условия в страната към втората половина на 2015 г. въззивният съд намира, че определеното в обжалваното 4 решение обезщетение за тях в размер на 70 000 лева отговаря на законовия критерий за справедливост по член 52 от ЗЗД и репарира в цялост претърпените физически и морални болки.

По възражението за съпричиняване : от решението на наказателния съд и заключението по съдебно – автотехническата експертиза се установява, че ПТП-то е настъпило на 1.09.2015 г. около 21 часа в неосветен участък и тъмната част на денонощието и при натоварено движение, в района на Т – образно кръстовище между ул. „ Безименна“ и бул. „Никола Петков“ .

Управляваният от ответника лек автомобил се е движил в дясната лента за движението в неговата посока ( към бул. „ Александър С. Пушкин“ ) със скорост от около 55 км/ч. При приближаване до кръстовището успоредно на него в съседната – лява лента се е движил друг неустановен автомобил, но факт за ограничаване на видимостта на ответника от този автомобил не е обсъждан от наказателния съд. Пешеходката е предприела пресичане на пътното платно в участък, който не е обозначен като пешеходна пътека, отляво надясно за посоката на движение на автомобила на ответника и след като е преминала през двете ленти, предназначени за движение в обратната посока, навлязла в съседната лента в посоката, в която той управлявал автомобила,.

Движещото се в тази лента МПС рязко намалило скоростта и я пропуснало. В момента на навлизане в последната лента последвал удар между двамата участника – между предната средна част на автомобила и лявата страна на тялото на пешеходката - на отстояние от 1,5 -2 метра на ляво от десния край на пътното платно. Извод за предотвратимост на ПТП е направен от вещото лице под условието, че в момента на навлизането на пешеходката в обхвата на лентите за движение за посоката на автомобила , водачът е имал техническа възможност да я види и ако предприел процес за спиране с максимална спирачна ефективност, тъй като „служебно“ спиране не е достатъчно.

Условието - техническа възможност за възприемане на пешеходката - както вече се посочи, е било налице .

Действалото към временастъпване на ПТП на 1.09.2015 г. правило на § 6, т.54 от ДР на ЗдвП ( в ред. Дв,бр.19 от 2015 г. ) дефинира като пешеходна пътека част от платното за движение, очертано или не с пътна маркировка и сигнализирано с пътни знаци, предназначени за пресичане на пешеходци .

Според това правило ( в ред. Дв,бр.101/2016 г. в сила от 21.01.2017 г. ) на 5 кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение . Несъмнено с оглед заключението на съдебно автотехническата експертиза в мястото на ПТП пешеходна пътека по смисъла на § 6,т.54 от ДР на ЗДвП ( в ред. от Дв,бр.19/2015 г. ) не е имало, а поради характера на кръстовището – Т- образно, тротоарът на улица „ Безименна“ обективно не може да има продължение в обхвата на платното за движение на булеварда. Факти, извън наведените в обосноваване на възражението за съпричиняване, като изложените в жалбата на ответника за внезапно излизане с бърз ход на пешеходката върху платното за движение не могат да се обсъждат. Но установеният механизъм на ПТП и предприетото от пешеходката пресичане на неразрешено място и без да съобрази натоварения трафик в четиритте ленти на булеварда в тъмната част на деня и конкретното движение на автомобила обосновава извод, като направения в решението, че пешеходката е допринесла за настъпването на ПТП и нейното участие в причинния процес е 35 %. Вземанията на пострадалата за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди са възникнали в намалени с приноса й размери от 45 500 лева и 2 208,45 лева и след плащането по тях ГФ е встъпил в тях и има право на основание член 558,ал.7 от КЗ да получи платеното, но не повече от действителните размери на вземанията . Суброгационните му права са изискуеми след изплащането на обезщетението по член 557 ,ал.1,т.2,б. „ а“ от КЗ , както следва от правилото на член 558,ал.7 от КЗ . Погасяват се с петгодишна давност, която при плащания на 30.05.2017 г. и 21.06.2017 г. не е завършена към подаване на исковата молба на 17.08.2021 г. Като е уважил и отхвърлил исковете частично, СГС е постановил правилно решение.