Определение № 566 от 28.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 566 гр. Пловдив, 28.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. С.а

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500272 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл.413, ал.2, вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление град ***, чрез адв.

В. Г., срещу разпореждане, инкорпорирано в заповед №293/15.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.

№18634/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХХIII граждански състав, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение против А. Я. С., ЕГН **********, в частта за сумата от 254.21 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: 62.60 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.10.2021 г. за мобилен номер ***, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; 45.63 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.10.2021 г. за мобилен номер ***, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 145.98 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 15.06.2021 г. за мобилен номер ***, от които 49.98 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 96 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI B311- 221 with Antenna, 1 съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 15.06.2021 г.

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт в атакуваната част е неправилен и незаконосъобразен. Неправилно е прието, че клаузите за претендираните неустойки са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, не са и нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД - същите са уредени в договора. Нормата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК е приложена в противоречие с материалния закон. Излага съображения относно наличието на основания за начисляване на неустойка. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за сумите.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване в съответствие с нормата на чл.413, ал.2 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.

В съответствие с чл. 413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение относно сумата от 254.21 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: 62.60 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.10.2021 г. за мобилен номер ***, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; 45.63 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.10.2021 г. за мобилен номер ***, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 145.98 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 15.06.2021 г. за мобилен номер ***, от които 49.98 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 96 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI B311- 221 with Antenna, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 15.06.2021 г.

2

Изложени са съображения, че претендираната сума за неустойка, съгласно представените договори, се дължи за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги, като размерът е равен на сбора от всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпките/, дължими до изтичане на срока на ползване на услугите, но не повече от трикратния размер на абонаментната такса. При така заявен начин на формиране на неустойката е прието, че клаузата, въз основа на която се претендира, противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, предвид задължителните указания в Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Процесната неустойка дава право на оператора да получи част от вземането си по договора, като е освободен от задължението да предоставя съответните услуги поради прекратяване на правоотношението. Операторът се стреми да капитализира приход, по значителен от този, който би получил, ако договорът не бе предсрочно прекратен (доколкото неустойката се формира от стандартни месечни такси, съобразно тарифата на оператора, а не от преференциални такива). Това създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и нарушава принципа за справедливост.

С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът и условията, при които се дължи, е прието, че е налице обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗЗП.

Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди от съответното неизпълнение. В случая обаче е неясно по какъв начин процесната неустойка е съизмерима с вредите за оператора от прекратяването на договора. Неустойка в размер на три месечни абонаментни такси (по стандартни условия на оператора, а не преференциални такива), задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение. Получаването на неустойката пък, предвид начина, по който е уговорена, предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да плати абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не договорените/, без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период.

3

По отношение на претендираната сума, представляваща разлика между цената на предоставено устройство без абонаментен план и преференциалната цена по договора за лизинг, съдът е приел, че представлява предоставена търговска отстъпка към момента на закупуване на вещта и формира крайната покупна цена, съответно цената на предоставената услуга.

Цената на вещта/услугата е съществен елемент от договора за продажба и от договора за телекомуникационни услуги и е изрично договорена от страните още към момента на сключване на договора. Предвид това, търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта и услугите цели последващо увеличаване на продажната цена. Това, от една страна, е прието за противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, а, от друга, се постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта/ услугите, което е в противовес с чл. 143, ал. 2, т. 13 Закон за защита на потребителите. Това е мотивирало и съда да отхвърли заявлението в тази му част.

Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Производството пред първата инстанция е образувано по заявление на „Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника А. Я. С. за няколко суми, включително и сумата от 254.21 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.

Според заявителя, длъжникът С. е абонат на дружеството, като ползва три мобилни номера по три отделни договора и има сключен договор за лизинг. Не е заплатил три фактури за ползвани услуги в периода 05.12.2021 г. до 04.03.2022 г.

В договора за мобилни услуги е уговорено, че в случай на прекратяване на същия преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му, той дължи неустойка за всяка симкарта, по отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на всички месечни абонаментни вноски за оставащия срок на договора, но за не повече от трикратния размер на месечните абонаменти.

Месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е най – високият според условията на плана. В допълнение на посочената неустойка, потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на 4 оставащия срок на договора, от разликата между най – ниския и най – високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, а в случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно действащата ценова листа и заплатеното до момента.

Длъжникът в заповедното производство е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съдът в този случай е задължен, преди да издаде заповедта, да извърши служебно проверка на клаузите от договора за съответствие с чл.411, ал.1, т.2 и т.3 ГПК – дали кореспондират със закона и добрите нрави, както и за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.

В заявлението се твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по сключени договори, което е ангажирало договорната му отговорност за заплащане на неустойки.

Настоящата инстанция се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че е налице обоснована вероятност клаузата за определяне размера на договорната неустойка да е неравноправна по смисъла на 143, т.5 от ЗЗП. Целта на договорната неустойка е компенсация на евентуални вреди на изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая се твърди, че е предвидена такава при прекратяването му, като размерът е определен от оставащите абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три. Касае се обаче не за такси по договора, а за най – високият абонамент според условията на плана. Следва в състезателен процес да се провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно оператора не осигурява при един прекратен договор. Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най – високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива. В случая, с оглед характера на производството, е достатъчно да се констатира обоснована вероятност клаузите да са неравноправни, което е и направено от състава на районния съд, като са изложени подробни, обосновани и законосъобразни 5 съображения по отношение на всяко от вземанията за неустойка, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Отделно от това, настоящата инстанция намира, че е налице вероятност клаузата за определяне размера на договорната неустойка да е неравноправна по смисъла на 143, т.5 от ЗЗП. Целта на договорната неустойка е компенсация на евентуални вреди на изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В процесния е предвидена такава при прекратяването му, като размерът е определен от оставащите абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три. Следва в състезателен процес да се провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те обаче не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно оператора не осигурява при един прекратен договор (ако е налице прекратяване).

Относно разликата в цената на предоставеното мобилно устройство без абонамент и с преференциална обща лизингова цена: договорът за лизинг е разпечатан с изключително ситен шрифт, което обективно според настоящия състав, с оглед и на обема му, не дава възможност на потребителя в условията на офиса, където му е връчен, да се запознае със съдържанието му и да осмисли клаузите на същия. Такава неустойка обаче не се дължи въз основа на договора за лизинг, а на договора за мобилни услуги. Видно от общите условия към договора за лизинг (които отново са с изключително ситен шрифт), в чл.11 е предвидено развалянето му, а според ал.2 от същия текст, при разваляне на договора по вина на лизингополучателя същият дължи неустойка в размер на оставащите и неплатени лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в писмения договор между страните, както и всички други парични и други задължения, предвидени в договора за лизинг, в това число задължения за неустойка и др.