Решение № 270 от 06.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Пловдив, 03.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20225300502065 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение №2003/02.06.2022г. по гр.д.№19755/2021г. по описа на РС-Пловдив,ХХII гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство „АЙЗАЕМ БГ“ ООД,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и е осъден ответника да заплати сумата от 330,26лв.,представляваща недължимо платена сума по клауза за такса за допълнителна услуга,предвидени в договор за имуществено проучване и изготвяне на кредитен рейтинг от 19.12.2016г.,което е неразделна част от договор за заем от 19.12.2016г.Недоволен от така постнановеното решение е останал ответника в първоначалното производство и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.Навежда доводи в тази насока,че цялото вземане под формата на главница е изплатено от длъжника и останалата част е опростена от кредитодателя.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна Т.

А. счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Не се спори между страните,че е налице сключен договор за кредит от 19.12.2016г.Видно от представения договор става ясно,че със същия е отпусната като кредит 1 сумата от 1500лв.,както и сключен договор за имуществено проучване и издаване на кредитен рейтинг.От съдържанието на спорния договор за имуществено проучване и издаване на кредитен рейтинг не става ясно каква услуга се предлага на потребителя и каква е връзката на този договор с договора за кредит,който е основане договор в случая.

Жалбоподателя е финансова институция,която има право да отпуска кредити със собствени средства,а не посредством набрани от влогове.Следователно същия се явява кредитор по смисъла на чл.9,ал.4 от ЗПК,а не е спорно,че въззиваемата се явява потребител по смисъла на чл.9,ал.3 от ЗПК.

Договорът за имуществено проучване и издаване на кредитен рейтинг оскъпява получения кредит от заемателя,тъй като не посочва извършването на конкретна услуга от дружеството-кредитодател,а предвижда заплащане на сума,която следва да се върне на заемодателя за така извършената услуга.Или по своята същност това представлява услуга,която има за цел заобикалянето на закона и заплащане на по-голямо възнаграждение на кредитодателя.Следователно тази клауза противоречи на добрите нрави и представлява нищожна такава,поради което и заплащането на възнаграждение по нея не се дължи.

По делото в първоинстанционното производство е била назначена СИЕ,от чието заключение става ясно,че сумите по договора за кредит в размер на 1500лв. са изплатени от заемателя,но по посочената клауза за имуществено проучване и предоставяне на кредитен рейтинг има надплащане от страна на въззиваемата,което е в размер на 330,26лв.Следователно това надплащане е по нищожна клауза и не се дължи от ищцата,поради което правилно първоинстанционния съд е преценил,че посочената сума следва да бъде върната от заемодателя и е осъдил същия да я плати.Настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски по реда на чл.38 от ЗА и такива следва да се заплатят от страна на жалбоподателя на въззиваемата страна в размер на 360лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2003/02.06.2022г. по гр.д.№19755/2021г. по описа на РС-Пловдив,ХХII гр.с-в.

ОСЪЖДА „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД с ЕИК-***** със седалище и адрес на управление на дейността:гр.***** да заплати на Т. Н. А. с ЕГН-********** от гр.***** направените от нея разноски по делото пред настоящата инстанция по реда на чл.38 от ЗА в размер на 360лв. с ДДС/триста и шестдесет лв./ за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3