Решение № 20052 от 06.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20052 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110167678 по описа за 2024 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от М. И. П., ЕГН:

********** и Х. К. Х., ЕГН: ********** и двамата с адрес: град София, . с която са предявени искове с правно основание чл. 108 от ЗС срещу С. Н. К., ЕГН: ********** с адрес: гр. София, ., за признаване за установено правото на собственост на следния недвижим имот, ., състоящ се от две стаи, входно антре, кухня и баня-клозет, с югоизточно изложение с припадащите се 24,5/100 идеални части от сградата и мястото при съседи: апартамент №2 на ., ." и общ двор, отгоре апартамент № 3 на . и ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ в ляво от стълбището при съседи: .", общ двор, мазе на . и коридор и ответницата С. Н.

К., както и да бъде осъдена да предаде на ищците владението върху имота.

В исковата молба са налице твърдения, че ищците са собственици на основание давностно владение на процесния недвижим имот. Владели са имота от 1993 г. до месец ноември 2023 г. явно необезпокоявано и непрекъснато, като през 1993 г., идвайки от провинцията, ищцата М. И. П., покойният й съпруг и синът им - другият ищец Х. Х., се настаняват и започват да живеят в собствения на . апартамент, по силата на уговорка с него.

Сочат, че няколко години след началото на съвместното им съжителство . заминал за Полша, като през следващите години не се е връщал в България, но М. И. П. и покойният и съпруг имали неговото позволение да останат в апартамента и да го владеят за себе си като собственици. Имат информация, че . е починал през октомври 1997 г. в Полша. Твърдят, че ищцата заедно със съпруг си продължили да живеят в апартамента повече от 30 години необезпокоявани от никого с пълното съзнание, че жилището е тяхно. През всичките тези години никой не е предявявал претенции към семейството.

Твърдят, че при заминаването на . апартаментът бил безкрайно занемарен и в окаяно състояние, поради което през 1995 г. извършили основен ремонт на 1 стойност около 3 800 лв., а през 2000 г. извършили и друг основен ремонт на апартамента на стойност 3 500 лв. Сочат, че 2007 г. са изпълнени други значителни подобрения, от които основен ремонт на кухнята, като бил излят бетон за основа, поставен бил теракот на пода, плочки по стените, подновени били мебелите и кухненското обзавеждане, всекидневната, били шпакловани и боядисани стените на другите помещения. Твърдият, че за този ремонт заплатили около 5 000 лв. Твърдят, че семейството на ищците построили гаражна клетка за 1 800 лв. в прилежащ терен към сградата, както и временна постройка за 3 500 лв. Ищците твърдят, че през 2008 г. са подменени корозиралите стари водопроводни тръби за студена вода, за което заплатили 180 лв. Твърдят, че през 2011 г. подменили дограмата на прозорците на кухнята и банята, като заплатили 1 000 лв., а през 2014 г. апартаментът отново бил пребоядисван, били поставени нови тапети в кухнята и стаята за 250 лв. във връзка с всички ремонтни дейности сочат, че общата стойност на изразходените средства само за поддръжка на жилището била в размер на повече от 19 000 лв., като през цялото време - от момента, в който се настанили в апартамента на ., се грижели за имота. Твърди се, че детството на ищеца Х. К. Х. е преминало в този апартамент и квартал. Твърдят, че апартамента се намира и целия семеен архив, пари в брой – 7 000 лв., много техника, кухненско обзавеждане, ценен експонат - трофей на благороден елен, градинско и туристическо обзавеждане /маси, шезлонги, столове/ и екипировка, около 500 бр. нови книги.

Твърди се, че на 30.11.2023 г. на съседка се обадила на ищеца Х., за да го извести за движение в процесния апартамент, в резултат на което той отишъл на мястото, но не успял да влезе дори във входа. Твърди, че достъпът към стълбите на входа бил ограничен, като ключалката на вратата на входа била сменена с нова, както и било монтирана функционираща сигналноохранителна система СОТ. Сочи се, че ищецът подал сигнал в 03 РУ - СДВР за въпросните неправомерни действия, по който се установило, че ответницата се е самонастанила в апартамента, сменила е ключалките на входната врата и на вратата на апартамента. Твърди се, че и към момента на подаване на исковата молба ответницата продължава да владее имота без правно основание.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника С. Н. К., с който се оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения, както и наличието на предпоставки за основателност на предявения иск за спорния имот. Твърди, че към настоящия момент тя използва имота, върху който установила фактическа власт през 2013 г.

Оспорва да се е самонастанила в имота. Излага твърдения по отношение основанието на правото върху процесния имот, като сочи, че съгласно

Договор за продажба № 0222198/1957г. жилището било придобито от ., който към момента на закупуването му бил в брак с . (която след втория си брак носела името .). Въз основа на влязло в законна сила съдебно решение от 22.05.1966 г. по гр. д. № 4175/ 1967 г., . . (.) се развели, като имотът бил поставен в дял на . – ., която починала на 21.03.1986 г. и е оставила следните наследници: втория си съпруг .; сина си от първи брак .; сина си от първи брак 2

.; внучка .а. Ответницата сочи, че . – син на . ., е един от законните наследници, с оглед на което притежава ¼ идеална част oт процесния недвижим имот. Твърди, че живее заедно и . на семейни начала, без сключен брак, от 48 години, поради което и към момента е фактически ползвател на жилището. Излага твърдения, че след смъртта на наследодателката имотът бил обитаван от втория й съпруг ., който бил и собственик на ¼ ид.ч. от имота и държател на частите на останалите сънаследници. Сочи, че н началото на 1997 г. . заминал за Полша, където починал на 21.10.1997 г. Твърди, че в периода между 01.05.1995 г. и заминаването на . през 1997 г. в имота се настанило семейството на ищците, като оспорва обстоятелството, че са упражнявали фактическа власт преди 01.05.1995 г. Твърди, че фактическата власт на ищците върху имота била придобита чрез насилие, изнудване и поставяне на . в състояние на зависимост от тях, като владението не било необезпокоявано, тъй като на 14.04.1997 г. . завел дело срещу М. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на процесния недвижим имот. Ответницата заявява, че едва през 2013 г. се снабдила с официална информация от посолството на Република Полша за смъртта на ., като до този момент ищците заблуждавали собствениците на имота, че поддържат връзка с него и той им е позволил да живеят в жилището. Сочи, че през 2013 г. . изпратил нотариална покана до ищцата за освобождаване на жилището му, но не бил открит никого на адреса.

Във връзка с това на 30.10.2013 г. от . била депозирана искова молба за установяване правото собственост върху имота, но впоследствие била оттеглена поради влошено здравословно състояние. Ответницата твърди, че през периода 2013 – 2014 г. ищцата и семейството заминали да работят в чужбина и от този момент имота се владее от нея и от .. Оспорва в имота да са извършвани подобрения от страна на ищците. Твърди, че в последните 30 години данъчните задължения за имота са заплащани единствено от наследниците на .. Оспорва наличието на предпоставките за придобиване на имота от ищците на основание давностно владение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд 0222198, . е придобил държавен недвижим имот, находящ се на .“ № 45, местност „.“, гр.

София, представляващ апартамент № 1, състоящ се от две стаи, входно антре, кухня, баня – клозет, от блок № 4, . – партера с югоизточно изложение с припадащите се 24,5/100 идеални части от сградата.

Съгласно удостоверение за наследници № 000269 от 20.01.2011 г. на . – ., починала на 21.03.1986 г., за което бил съставен акт за смърт № 0401 от 22.03.1986 г., същата оставила като наследници съпруга си .; синове . и ., съпругата на починалия син – .

По делото е представено и удостоверение за наследници с изх. № РИЛ20-УГ01-1763 от 21.05.2020 г. на . – ., починала на 21.03.1986 г., от което се установява, че към момента на издаване на акта наследници на починалата били нейните синове . и ., и внучки - .

3

Приложен е акт за граждански брак № 1150, от който се установява, че на 15.10.1975 г. между . и . бил сключен граждански брак.

По делото е представен съкратен препис от акт за смърт от 15.05.2013 г. на ., ведно с превод на български език, от който се установява, че същият е починал на 21.10.1997 г., в гр. Коцк, в който са посочени данни за съпругата на починалия – . . – ..

От удостоверение 655403/28.01.2000 г. на СГС, издадено във връзка с гр.д. № 1518/1963 г., се установява, че на 13.04.1963 г. в СГС, I брачна колегия, постъпила молба за развод от . срещу .. Представено е и решение № 196 от 01.06. 1968 г., постановено в производство по делба по гр.д. № 4175/1967 г., с което е поставен в дял на . двустаен апартамент, находящ се в гр. София, квартал Гевгелийски, .“ № 45, блок № 4.

Съгласно Решение от 25.02.1999 г., постановено по гр.д. № 2612/1997 г. по описа на СРС, 28 състав, по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от . срещу М. ., съдът е отхвърлил предявения иск като неоснователен, доколкото съдът не е установил активната легитимация на ищеца, тъй като било представено удостоверение за наследници на . Щирилова . – ., а собственик на имота била ..

Съдът признава за безспорно, че от 01.05.1995 г. до завеждане на исковата молба М. . обитавала процесния имот. Съгласно приложено към настоящото дело удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 22 от 21.08.2008 г., издадено от Столична община, ., . – ., родена на 17.08.1931 г. е името на ., с което била записана в Решение № 196/01.06.1968 г. по гр. д. № 4175/1967 г.

Съгласно декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти, подадена от . се установява, че същият е декларирал, че е придобил земя и сграда, находящи се в гр. София, ., ., въз основа на наследствено правоотношение, заедно с ., ., .

Съгласно удостоверение към РИЛ20-ГР94-639-[1], издадено от отдел „Управление на общинската собственост и жилищния фонд“ при Район „Илинден“ придобитият въз основа на продажба на държавен недвижим имот на ., ап. № 1, находящ се в гр. София, местност „.“, бл. 4, партера с югоизточно изложение, е с нов административен адрес: гр. София, ..

Установява се, че по искова молба с вх. № 19176 от 30.10.2013 г. било образувано производство по гр.д. № 44988/2013г., от . срещу М. И. П., по иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, но във връзка с молба вх. № 1194121 от 28.12.2016 г. съдът с Определение от 14.02.2017 г. прекратил производството поради оттегляне на исковете.

Приложено е сведение, дадено то ищеца Х. К. Х. от 07.12.2023 г., в което същият споделя, че ищцата М. П. живее и работи в Англия от около 2015 г.

(„преди осем години“), а оттогава в процесния имот никой не живее постоянно, но ответникът посещава епизодично.

Приложена е и нотариална покана от 07.06.2013 г. от . до М. И. П., с което П. е поканена да освободи жилището и предаде ключовете за него на собствениците. В поканата ответникът признава, че ищцата се е настанила в апартамента му от 1995 г. Видно от протокола към поканата, адресът бил 4 посетен на 12.06.2013 г. в 9:30 часа, като на него М. П. не била открита, поради което било залепено уведомление по реда на чл. 47 ГПК.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите . Т., .. Свидетелката . споделя, че познава ищците от 1994 г., които живеели в апартамент в съседен на нейния блок, които не били спирали да живеят в него, откакто ги познавала. Споделя, че от 2015-2016 г. М. живее и работи в Англия, но всяка година се връщала за около месец. Спомня си, че през октомври 2023 г. ответницата се нанесла в апартамента и започнала да изнася цялата покъщнина извън апартамента, поради което свидетелката се свързала с ищците. Споделя, че през 2023 г. бил направен ремонт на стаята, а знае, че преди това била подменяна и дограмата и външната врата на апартамента. Не знае жилището да е имало друг собственик освен ищците, които се грижели за апартамента, като дори споделя, че известно време в апартамента живеело момче, приятел на ищеца Х. Х.. При въпрос на процесуалния представител на ответницата, свидетелката споделя, че живее в апартамента от 1991 г., като знае, че в имота е живеел и друг човек, когото наричали поляка, но го била виждала само веднъж или два пъти.