Присъда № 30 от 12.02.2025, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА рег. № 30 ОТ 12.02.2025 г. ПО НОХД № 6854/2024 г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ІІІ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Г. Ц.

Г. за това, че на 02.09.2023 г. в гр. Пловдив без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - хероин с нето тегло 0,437 гр. със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 34,4 тегловни % на стойност 69,95 лева съгласно Постановление № 106 на МС от 2.08.2023 г. за изменение на Постановление № 23 на Министерския съвет от 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по чл. 354а ал.3 т.1 от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава ХХVІІІ, със съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че по делото по несъмнен начин е установена фактическата обстановка описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, която се субсумира под състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК .

Защитата на подсъдимия поддържа, че следва да се преквалифицира деянието в такова по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3 от НК ,като се вземе предвид незначителното количество и че веществото е такова за лична употреба, липса на общественоопасни последици. Моли за наказание Глоба в размер на 1000 лв.

В правото на лична защита подсъдимият поддържа казаното от своя защитник изразява съжаление за стореното и посочва, че се грижи за семейството си. С последната си дума моли за наказание Глоба, в максимален размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТНОСНО ФАКТИТЕ

Г. Ц. Г. – ЕГН: **********, роден на ***, живущ в ***, б., б. гр., със средно-специално образование, работещ, неженен, осъждан.

Г. Ц. Г. системно употребявал наркотични вещества и без надлежно разрешително държал в монетника на портфейла си наркотично вещество – хероин, което било за лична употреба. На 02.09.2023г. подс. Г. управлявал в гр.Пловдив товарен автомобил марка „Фолксваген“ модел „ЛТ 35 Д“ с рег.№ ***, като носел портфейла с наркотика в себе си.

На същата дата около 19:30 ч. свид. Т. Д. Д.- *** и свид. Г. Г. Г. – *** изпълнявали служебните си задължения в гр. Пловдив на бул.

“Освобождение“ до № 2. Същите спрели за проверка товарния автомобил марка „Фолксваген“ модел „ЛТ 35 Д“ с рег. № ***, собственост на „Стил корект 81“ ЕООД. Свид. Г. установил самоличността на водача, а именно подс.

Г. Ц. Г. ЕГН **********, след което му поискал СУМПС и документи на автомобила. Подс. Г. заявил, че СУМПС му е отнето и представил единствено 1 документ за автомобила – СРМПС част 2. При извършена справка чрез ОДЧ на 05 РУ при ОДМВР Пловдив, полицейските служители установили, че по отношение на подс. Г. били издадени НП №21-1030-012018 от 17.12.2021 г., влязло в сила на 09.02.2022 г., с което му било отнето СУМПС за отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, както и НП № 22-0432-000659 от 26.05.2022 г., за същото административно нарушение.

Полицейските служители попитали подс. Г. дали държи в себе си забранени от закона вещества, при което подсъдимият отговорил, че има една доза хероин в найлоново пликче в монетника на портфейла си, който бил в черна чантичка на кръста му. Пъдсъдимият извадил пликчето и го показал на полицейските служители. Подс. Г. бил запитан и дали е употребявал наркотични вещества, като същият отговорил, че преди два дни е пушил марихуана и от скоро употребявал и хероин. Поканен да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000, подсъдимият отказал, за което му бил съставен АУАН № 951534 от 02.09.2023 г. и талон за медицинско изследване № 119294/02.09.2023г. Пред медицинско лице в УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД, подсъдимият също отказал да даде биологични проби за изследване.

С протокол за доброволно предаване от 02.09.2023 г. подс. Г. предал найлоновото пликче, завързано на възел с кафеникаво прахообразно вещество, с приблизителни размери 0,8 х 0,8 см.

С Определение № 618/03.09.2023 г. по ЧНД № 5046/2023 г. по описа на ПРС било разрешено принудително изземване на образци за сравнително изследване – вземане на кръвна проба от подс. Г. и на 03.09.2023г. в 16.00 часа от медицинско лице към „УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД били взети за изследване кръв и урина от подс. Г..

Видно от заключението на изготвената физико-химична експертиза Протокол № 1923/04.09.2023г. светлокафявато прахообразно вещество предадено от подс. Г. представлявало хероин с нето тегло 0,437 гр. и съдържание на активен компонент 34,4 тегловни % диацетилморфин (ДАМ).

Хероинът бил включен в Приложение №1 към чл.3 т.1 от Списък I от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

Съгласно Постановление № 106 на МС от 2.08.2023 г. за изменение на Постановление № 23 на Министерския съвет от 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството наркотичното вещество хероин с нето тегло 0,437 гр. грама възлизало на стойност 69,95 лева при единична цена 160,08 лева за 1 грам.

В хода на разследване по делото била изготвена химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, видно от заключението на която от извършените изследвания на предоставените биологични проби от подс. Г. Г. се установило присъствие на наркотични вещества от групата на опиатите – 2 морфин в кръв и кодеин в урина, както и присъствие на специфичен метаболит 6-моноацетилморфин в урина, доказващ употребата на наркотично вещество т.нар. от експертите „уличен“ хероин, както и присъствие на метаболити и носкапин.

ОТНОСНО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно: показания на свидетелите Г. Г. Н., Т. Д. Д., протокол за оглед на местопроизшествие , ведно с фотоалбум, експертно заключение на назначената физико-химична експертиза № 1923/04.09.2023 г. по описа на БНТЛ, определение № 618/03.09.2023 г. по ЧНД 5046/2023 г. по описа на ПРС, за разрешение за принудително изземване на билогични проби, Лист за преглед на пациент № 089852 от 03.09.2023 г. 15.47 ч., заключение на съдебнохимикотоксикологична експертиза с рег. № И-4043/22.04.2024 г., протоколи за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и или наркотични вещества или техни аналози 02.09.2023 г. и от 03.09.2023 г., протокол за доброволно предаване от 03.09.2023 г. протокол за приемане на биологични проби, протоколи за доброволно предаване на найлоново пликче с кафеникаво прахообразно вещество, от 02.09.2023 г., писмо от 01 РУП при ОД на МВР Пловдив, че НП 22-0432-000659/26.05.2022 г. не е връчено лично, АУАН 942288/02.09.2023 г., АУАН № 951534/02.09.2023 г., копие на СРМПС ІІ част, талон за изследване № 119294 / 02.09.2023 г., протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, лист за преглед на пациент № 089570/02.09.2023 г., НП 21-1030012018/17.12.2021 г., справка за нарушител/водач справка търговски регистър и БДС, характеристична справка, свидетелство за съдимост.

На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства. В този смисъл признанията му се допълват по показанията на всички свидетели и от писмените доказателства, от протокола за доброволно предаване се установява, държането на наркотичните вещества, както и от разпита на свид. Н. и свид. Д., които лично са възприели държането на наркотичното вещество. А че намерените и предадени вещества са именно наркотични се установява от заключението на експертизата.

Предвид това и доколкото делото е протекло по реда на съкратено съдебно следствие с признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обвинителния акт, който съдържа описание на всички съставомерни признаци на повдигнатото обвинение, и съдът е направил преценка, че 3 самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните доказателства и намира, че в случая е безпредметно детайлното им анализиране, доколкото по делото липсва спор както по фактите. Въпреки това следва да се отбележи, че не се откриха данни, които да опровергават доказателствената стойност на събраните доказателства, като в тяхната съвкупност и поотделно установяват по непротиворечив начин фактическата обстановка по спора.

С оглед на това съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.

ОТНОСНО ПРАВОТО:

С оглед установеното от фактическа страна, следва да се приеме, че от правна страна Г. Ц. Г. на 02.09.2023г. в гр.Пловдив без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - хероин с нето тегло 0,437 гр. със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 34,4 тегловни % на стойност 69,95 лева съгласно Постановление № 106 на МС от 2.08.2023 г. за изменение на Постановление № 23 на Министерския съвет от 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят не е маловажен.

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че са налице всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 354а, ал. 3, т.1 НК.

С упражняваната фактическа власт върху инкриминираното вещество Г. упражнява пряко фактическата власт, тъй като същото се е намирало в чантичката, в монетника на портфейла му. Законосъобразно е бил приобщен по делото предмета на престъплението и ясна е връзката му с инкриминираното деяние. Не се откриха процесуални или материално-правни нарушения на правата на подсъдимия при приобщаването на веществото към доказателствената маса, поради което съдът приема за доказано извършването на инкриминираното деяние.

Хеоринът няма легална употреба, пазар и производство.

Същото е психоактивно вещество , което е поставено под контрол и фигурира в Списък № 1 Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с постановление на МС № 293 от 27.10.2011 г., обн. ДВ бр. 87 от 04.11.2011, в сила от 10.11.2011 г. и издадена на основание изменението на чл. 3, ал. 2 и ал.

3 от ЗКНВП, т.е. безспорно се касае за високорисково наркотично вещество по смисъла на НК. Именно с това е изпълнен този обективен признак на престъплението.

Установява се че подсъдимият не е имал надлежно разрешително за упражняваната фактическа власт върху наркотичното вещество.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият Г. е съзнавал общественоопасния 4 му характер, изразяващ се в държането на забранени от закона вещества с психотропен ефект, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, осъществени в самото държане, и е искал те да настъпят. Той е знаел, че не е притежавал съответните документи за държането на наркотични вещества.

В същото време от доказателствата по делото съдът намира, че не може да се направи извод, че се касае за маловажен случай на престъпление по чл.

354а, ал.3, т.1 НК.

Съгласно трайната практика на ВКС преценката за "маловажност" на случая е винаги конкретна и комплексна, изводима е от установените по делото факти и тяхната относимост към общите положения, разписани в нормата на чл. 93, т. 9 от НК. От значение са конкретния механизъм на осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, данните за личността на дееца и другите смекчаващи и или отегчаващи отговорността обстоятелства, като всичко това следва да сочи на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за престъпленията от този вид. Несъмнено, количеството и стойността на предмета на престъплението са от съществено значение, но те не са единствения фактор, при извършване на дължимата преценка за степента на обществената опасност и моралната укоримост на извършеното.