Решение № 283 от 13.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Варна, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20213100900793 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано като ТЪРГОВСКИ СПОР(чл. 365, т. 1, вр. чл. 286, ал. 2 и чл. 1, ал. 1, т. 2 ТЗ) по реда на чл. 376 ГПК.

Приети са за разглеждане обективно съединени искове на „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 2” ЕООД, ЕИК124701621, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 51 Б, ет.4, представлявано от управителя Каталина-Кристиана Драгои, чрез адв. М. (АД Волф Таис) служебен адрес гр. София бул. Н. Вапцаров № 55, Офис Парк ЕКСПО 2000, сграда Фаза 4 ет.1, срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик” №258, сграда Варна Тауърс-Г, представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, чрез адв. Т. (АД”Величков, Желязков и партньори”) служ. адрес гр. София, ул. Триадица №6 ет.2, ел. адрес [email protected], подпомаган от „Национална електрическа компания”ЕАД ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. Триадица №8, представлявано от изп.директор Иван Йончев, чрез ю.к. А., служ. електронен адрес [email protected], както следва: за присъждане на остатъци от начислена цена за продадена през 2018г., но неплатена по преференциални цени за ВтЕЦ, работеща над 2250 ефективни часа годишно произведена ел. енергия от възобновяем източник за нетно специфично производство над 2000 до 2300 квч, а именно:

122994.79 лв., като остатък по Дебитно известие №144/30.11.2018г. към Фактура №143/12.11.2018г. за горница над цена за излишък до нормирана цена за количества произведени през м. октомври 2018г. и 126184.66 лв., като остатък по Фактура № 145/30.11.2018г. над заплатена 1 цена за излишък до нормирана преференциална цена за количества произведени през м. ноември 2018г. за присъждане на обезщетение за забавено плащане на същите суми за период от 16.12.2018г. (след изтичане на уговорен падеж от получаване на платежните документи) до 17.11.2021г. (предявяване на претенциите), а именно:

36454.29 лв. върху главницата за м. октомври 2018г. и 37399.75 лв. върху главницата за м. ноември 2018г. както и акцесорни претенции за присъждане на законната лихва от депозиране на искова молба на 02.12.2019г. до окончателно изплащане на дълга по банкова сметка на ищеца в „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ”ЕАД с IBAN BG96 RZBB 9155 1094 1431 15.

Ищецът-производител основава претенцията си на твърдения за произведена ел. енергия от възобновяем източник, чрез собствената му вятърна централа(ВтЕЦ), включваща два генератора ВГ-14 и ВГ-15 с обща инсталирана мощност от 4000 kW, находящи се в землище на гр. Каварна, присъединени към електроразпределителната мрежа с Договори за присъединяване на двата енергийни обекта на независим производител на електрическа енергия, съответно №844 от 12.11.2008г и №4073/04.08.2008г.

Твърди, че отчетената като произведена и отдадена в мрежата енергия била изкупена по Договор № 85/11.6.2009г за изкупуване на електрическа енергия по преференциална цена, определена от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране с Решение Ц-04/30.03.2009г. на ДКЕВР, заменено по-късно с приложимото към процесния период Решение Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР, договорена като платима ежемесечно за произведеното количество електрическа енергия на база фактуриране на доставка през предходен месец с отложен падеж от 15 дни след получаване на фактурата. Сочи, че в договора било постигнато съгласие за специфично тарифиране на производството според достигане на различни обеми на работа(до и над 2250 ефективни годишни часове на работата), като доставчикът и купувачът прилагали последователно двете тарифи до въвеждането на определените с изменение на нормативното регулиране на този специфичен пазар, въведено с чл. 31 ал.5 т.1 ЗЕВИ, лимити за изкупуване по преференциални завишени цени на определени количества („нетно специфично производство“ или НСП). Твърди, че новият критерий за обема на преференциалното производство (определен в пар.1 т. 29 от ДР ЗЕВИ) не е бил надлежно въведен в отношенията между страните, тъй като Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР било отменено като незаконосъобразно по реда на инстанционен контрол, като понастоящем с поредица от нови решения, регулаторът довършва административните производства, като издава нови актове, заменящи отменените части, но те не са стабилизирани и не могат да се прилагат между страните, а валидността им вече се отрича в практиката на съдилищата. Счита, че в процесния период е липсвало каквото и да е ограничение за прилагане на двете ценови тарифи, тъй като критерия за продължителността на работа зависи от непостоянни и непрогнозируеми величини (метеорологични условия и наличие на вятър) и съответно производството не може да бъде свързано само с една от двете 2 диференцирани тарифи. Ищецът счита, че първоначалната цена се отчита само ако действително централата не успее да работи над 2250 часа годишно поради недостатъчен първичен ресурс на възобновяемия източник. Ако обаче ресурса позволи работата да бъде продължена, за изкупуването се прилага следващата тарифа, така както е било установено в практиката на страните.

Сочи, че ответникът заплатил цялото произведено количество над обем от 2000 КВтч, по цени за излишък, но неоснователно отказва и изплащане на горницата над тази стойност до цената по втора преференциална тарифа за произведените количества през м. октомври и ноември 2018г. Именно тази разлика в цените като остатък над получено плащане до начислените в кредитни известия горници, ищецът претендира като дължимо парично изискуемо вземане за преференциална нормирана цена. Тъй като купувачът е отказал плащанията по фактурираната доставка, изпаднал в забава с изтичане на договорения падеж на отложено плащане, поради което производителят претендира и дължимо обезщетение в размер на законната лихва.

В писмени бележки пълномощникът на ищеца адв. М. поддържа доводите за приложимост и на двете ценови тарифи без ограничение от достигане на неопределено към този момент количество на нетно специфично производство от един производител в рамките на една календарна година. Позовава се на опороченото фиксиране на НСП с нищожен, евентуално незаконосъобразен административен акт, като моли действието на Решение № СП-5 от 28.03.2019г. на КЕВР да не бъде отчитано, в съответствие с установената съдебна практика по гражданско правните последици на адм. акт. Пледира за прилагане на договорената методика за разплащане, като съответна и на новата законова уредба без установен лимит на изкупуваните количества, респективно за уважаване на претенциите в цялост.

Насрещната страна и помагачът й оспорват претенцията със идентични съображения, като излагат доводи, основани на целта на изменението в регулацията с чл. 31 ал.5 ЗЕВИ, приложима и спрямо действащи договори, сключени по-рано. Считат, че нормата, предназначена да уреди отношения между всички участници на регулирания пазар, с цел еднакво третиране на всички производители и обществения доставчик, вторично изкупуващ същата енергия от договарящия с производителите краен снабдител, дерогира като императив волята на страните и установена помежду им предходна практика въз основа на друга регулация. Тълкуват нововъведеното с пар.1 т.29 ДР ЗЕВИ понятие за нетно специфично производство като граничен обем, за който отделен производител може да получи пласмент на производството си по нормативно гарантирани преференциални изкупни цени. Лицензиантите (краен снабдител и обществен доставчик) сочат, че разделянето на цените на две групи е наложено от различията в наличния ресурс на първичен енергиен източник за различните производители, като в зависимост от установените разлики в потенциала на вятъра в различни региони на страната, е прието, че в едната зона генераторите могат да работят ефективно не повече от 2250 часа годишно, а в другата зона работата надхвърля тези пълни годишни часове. Считат, че така обоснованото разделяне на производителите в две групи е намерило израз в определените в Решение № СП-1/31.07.2015г, а след частичната му отмяна и с 3

Решение № СП-5 от 28.03.2019г., две различни количества на НСП, за двата вида производители, съответно на определените две тарифи на изкупните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. Позовават се на новоиздаден административен акт с предвидено по закон предварително изпълнение в обществен интерес, чието действие се изчерпва с деклариране на установени в предходен стабилен ценообразуващ акт обстоятелства, без да се променят компоненти, съответно без да се засяга с обратна сила правоотношението между страните. Съответно на разделното третиране на производителите още при самото определяне на цените, според ответника и помагача му, не би могло да се защити теза за прилагане на двете тарифи спрямо един и същ производител в рамките на една и съща година. Тъй като ищците са предпочели да се определят като производители в първата група, преференциално плащане на производството им се ограничава само до изкупени 2000 КВтч, а горницата за цялото продължаващо след този обем производство се изкупува по цени на излишък, така както е била заплатена изцяло от ответника.

Ответникът чрез адв. Т. поддържа доводите си по съществото на спора в писмени бележки, като аргументира тезата си въз основа на безспорните факти, включително и относно действието на новоиздаден административен акт, вече коментирано в новоформирана практика на касационни състави.

Сочи, че обжалването на определянето на НСП не е пречка за зачитане на последиците му поради гарантирана от закона предварителна изпълняемост, а предвидения от закона лимит е наложен, за да изключи получаване на приходи над заложените в определените преди изменението преференциални цени. Счита, че законовото правило е дерогирало предходните уговорки и следва да се прилага пряко в отношенията между страните като изключи възможността двете ценови тарифи да се прилагат спрямо един и същ производител. Като сочи, че е платил именно съответни на законовата регулация цени за излишък за количествата, надхвърлили НПС( според последното му установяване в Решение № СП-5 от 28.03.2019г.) на производител, фактурирал за съответната година по цени на първата повисока тарифа своето производство до 2000 КВтч пледира за пълно отхвърляне на претенциите.

Подпомагащото ответната страна трето лице не е депозирало допълнително становище по съществото на делото.

Страните са предявили и насрещни искания за определяне на разноски по настоящото дело, като са индивидуализирали претенции в неоспорени списъци по чл. 80 ГПК, приложени към писмените им бележки.

Предварителните въпроси и допустимостта на иска, са били разрешени в нарочно определение № 655/04.05.2022г(л. 117). Корекция на мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на претенциите, както и по-подробно изложение на безспорните фактически твърдения и доводите на страните обявени в писмения доклад не се налага.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните са безспорни обстоятелствата обявени в писмения 4 доклад като неподлежащи на доказване насрещно признати факти относно договореното изкупуване на произведена енергия от вятърна централи в гр.

Каварна и изпълнението на договорите между страните, както следва:

Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник - вятърна електрическа централа, включваща два генератора ВГ-14 и ВГ-15 с обща инсталирана мощност от 4000 kW, находящи се в землище на гр. Каварна, присъединени към електроразпределителната мрежа с Договори за присъединяване на двата енергийни обекта на независим производител на електрическа енергия, съответно №844 от 12.11.2008г и №4073/04.08.2008г.