Определение № 1513 от 21.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1513 гр. Пловдив, 21.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501621 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Куин Естейтс“ ЕООД, ЕИК 200147385, чрез пълномощника адвокат Д., против Определение № 3352/17.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1889/2023г. на ПдРС, с което е върната исковата молба на жалбоподателя против „В.и“ ЕООД, ЕИК 115940638, и производството по гр.д. № 1889 по описа на ПРС за 2023г. е прекратено като недопустимо.

Жалбоподателят излага оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Развива съображения относно предвидените способите за защита, уредени в чл.414, чл.419, чл.423 и чл.424 от ГПК, както и за възможността на длъжника да оспори изпълнението чрез иск на основание чл.439 от ГПК. Поддържа доводи за допустимостта на предявения иск за обявяване на нищожността на изпълняемото право, поради нищожността на договорите за консултантски услуги, от които произтича. Излага съображения за недобросъвестност на ответника при образуването на други частни граждански дела против ищеца. Твърди, че с определението си районният съд е позволил да бъдат увредени правата и законните интереси на ищеца.Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

На осн.чл.130, изр.второ ГПК, препис от частната жалба не е представен за връчване.

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира следното:

Частната жалба е постъпила в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна поради 1 следните съображения:

Производството по гр.д.№1889/2023г., ПдРС е образувано по искова молба на „Куин Естейтс“ ЕООД против „В.и“ ЕООД за признаване за установено, че не съществува вземане в размер на 24 000 лв. по данъчна фактура № 100000015/25.03.2017г., произтичащо от договор за консултантска услуга, за което е издадена заповед № 2438/31.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 4588/22г.,ПдРС, и е образувано изпълнително дело № 1351/22 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, както и за признаване за установено, че не съществува вземане в размер на 24 000 лв. по данъчна фактура № 100000002/07.01.2021г., произтичащо от договор за консултантска услуга, за което е издадена заповед № 8046/27.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 15055/21 г., ПдРС, и е образувано изпълнително дело № 137/22 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответникът се явява мним - фалшив кредитор на ищцовото дружество, тъй като последното никога не било влизало в договорни или други отношения с ответника, между страните не били сключвани оспорените два договора за консултантска услуга и същите несъществували, респ. че договорите са нищожни поради липса на съгласие, както и се твърди нищожност на изпълняемите права, въз основа на които са били образувани изпълнителните дела.

С разпореждане от 07.02.2023 г. районният съд е оставил без движение исковата молба като е указал на ищеца да отстрани противоречието между обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум, доколкото оспорва съществуването на договорите между страните, респективно твърди, че са нищожни поради липса на съгласие, както и нищожност на изпълняеми права, което е в противоречие на формулирания петитум за признаване за установено несъществуването на вземания.

Указал е на ищеца да изложи обстоятелства подавани ли са от длъжника – ищец възражения по чл.414 ГПК срещу издадените заповеди за изпълнение по цитираните в исковата молба ч.гр.дело № 4588/22г. и 15055/21 г. по описа на ПдРС.

Ищецът с молба от 13.02.2023г. е уточнил, че в производството по ч.гр.дело № 4588/22г.,ПдРС, в срока по чл.414 ГПК е подал следните възражение: възражение, което е прието за просрочено и същото е обжалвано, като делото е висящо пред ОС Пловдив; на процесуалния представител на ищеца е било връчена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 4588/22г., ПдРС, който е подал възражение по чл.414 ГПК, което не е администрирано. Посочил е, че възражение по ч.гр.д.№ 15055/21 г., ПдРС, не е било подадено, поради заболяване на управителя.

С разпореждане от 21.02.2023 г. районният съд е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца да обоснове правен интерес от предявените искове по чл.439 ГПК.

С молба от 13.03.2023 г. ищецът е поддържал правния си интерес от предявяване на исковете за установяване първоначалната липса, респективно нищожността на изпълняемите права, респективно на двата консултантски договора, от които произтичат същите.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че недължимостта на исковите суми се обосновава с твърдения за наличие на факти, 2 които са били известни и които длъжникът е могъл да посочи преди изтичане на срока за възражение срещу издадените в полза на кредитора заповеди за изпълнение по ч.гр.дело № 4588/22 г. и ч.гр.дело № 15055/21г. Посочил е, че след този срок, поради преклудирането им, тези факти вече не могат да служат като основание за предявяване на иск по чл. 124 ГПК, нито по чл. 424 или по чл. 439 ГПК, поради което съдът е намерил установителни искове по чл. 124 ГПК и чл.439 ГПК за недопустими.

Настоящият съдебен състав на ПдОС намира определението за правилно.

Законодателят е предвидил улеснен и по-бърз ред за събиране на вземания посредством заповедното производство, при което защитата на длъжника се осъществява по правилата на това производство – чрез подаване на възражение по реда на чл.414 от ГПК, а при наличието на предпоставките по чл.423 от ГПК чрез възражение или чрез иск по чл. 424 от ГПК. При стабилизиране на заповедта за изпълнение е недопустимо да се развива отново спор относно съществуването на материалното право, предмет на заповедта, с изключение на случаите на настъпване на нови факти след стабилизиране на изпълнителното основание – иск по чл.439 от ГПК.

Според правилото на чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспори изпълнението чрез иск, който може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

От значение в случая е и пояснението, че фактите следва да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на ГПК в сила от 01.03.2008 г. заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда. / в този смисъл Определение № 831 от 17.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7393/2013 г., IV г. о., ГК/.

В разглежданият случай искът по чл.439 ГПК е предявен за установяване недължимостта на вземания по две заповеди за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 4588/22 г., ПдРС, и по ч.гр.дело № 15055/21г., ПдРС, за всяко от които е издаден изпълнителен лист и са предмет на образувано изпълнително производство.

Ищецът оспорва вземанията с твърденията за нищожност на договорите, от които произтичат. Нищожността е изначален порок на сделката и позоваването на нея е правоизключващо възражение, което следва да бъде релевирано във висящия процес относно вземането, като в противен случай то се преклудира. Пропускът на длъжника да го упражни в срока за възражение срещу заповедта за изпълнение, не може да бъде саниран, тъй като всички правопораждащи факти на материалното право са обхванати от установителното действие на заповедта за изпълнение. След влизането й в сила, длъжникът може да се брани срещу изпълняемото право единствено с иск по чл. 439 ГПК, ако се позовава на новонастъпили правопогасяващи факти или с иск по чл. 424 ГПК, ако се позовава на новооткрити факти, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението. / в този смисъл и Определение № 113 от 25.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 132/2022 г., IV г. о., ГК/.

С оглед на изложеното твърдяната от ищеца нищожност на договорите за консултантска услуга не представлява новонастъпил правопогасяващ факт по чл.439 ГПК. Възражението за нищожност на договорите подлежи на разглеждане във висящ процес против вземането, но не и след стабилизиране на заповедта за изпълнение. При 3 стабилизиране на заповедта за изпълнение е недопустимо да се развива наново спор относно съществуването на материалното право, предмет на заповедта, с изключение на случаите на настъпване на нови факти след стабилизиране на изпълнителното основание – иск по чл. 439 от ГПК.

В аспекта на изложеното се налага извод за процесуалната недопустимост на предявения иск по чл.439 от ГКП, тъй като изложените в исковата молба факти нямат качеството на новонастъпили и съответно не са от категорията на предвидените в разпоредбата на чл. 439 ГПК.

С оглед на горното, постановеното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а частната жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

Мотивиран от горното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3352/17.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1889/2023г. на Районен съд - Пловдив, XX гр.с.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4