Решение № 260278 от 22.10.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№260278 22.10.2020г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав

На двадесети октомври две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав: Председател: Пенка Стоева

Секретар:

Елена Ангелова като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева гражданско дело №2720 по описа за две хиляди и дeветнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД.

Ищецът В.А.Ч., ЕГН **********,*** адв.С.М., моли съда да осъди ответницата М.В.Ч., ЕГН **********,***, да му върне сумата от 34 900евро, получена при начална липса на основание чрез преводи от негова банкова сметка ***, на която ответницата е титуляр, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, защото и след многократно проведени с ответницата разговори, тя отказвала да му я върне.

Пледира по същество за уважаване на иска с присъждане на разноските в производството по списъка, представен в с.з. от 20.10.20г. /л.65/.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба с вх.№1125/14.01.20г., с който е оспорила иска като изцяло неоснователен /виж отговора на л.22-л.23/.

Не е оспорила твърдението на ищеца, че от негова, по нейна банкова сметка, ***., е постъпила сума от общо 34900евро, но оспорва превеждането и да е без основание, както ищецът твърди, като сочи, че исковата сума и е била дарена от ищеца, който от 1994г.-1999г. е живял на семейни начала, а през 2000г. е сключил брак с майка и- Р. А. Д.- Ч., поради прекрасните отношения, които са имали с него през годините, независимо че не е неин биологичен баща, както и заради проявяваното към него през годините уважение, съпричастност към тревогите му и емоционалната подкрепа, които му е оказвала в трудни житейски периоди. Затова и защото твърди, че няма основание за отмяна на направеното в нейна полза от ищеца дарение, счита, че има основание за задържане на получената сума.

С отговора на исковата молба пледира за отхвърляне на иска като неоснователен и за присъждане на разноските в производството, за които не представя списък.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е основателен и следва да се уважи изцяло, при следните съображения:

По допустимостта.

Предявеният иск е допустим, тъй като обстоятелствата, на които е основан, го поставят в хипотезата на чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД.

По основателността.

Предявеният иск е основателен.

Съгласно чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.

При този иск, в тежест на ищеца стои да установи че той е дал на ответницата и тя е получила исковата сума, а в тежест на ответницата стои да установи твърдяното като налично основание за получаване и за задържане на полученото, както и съдът е разпределил тежестта за доказване между страните, по очертаните с приетия доклад по делото релевантни факти.

При направеното от ответницата с отговора признание, че е получила исковата сума, твърдяна като преведена и от ищеца, съдът е приел с доклада по делото тези факти за безспорни между страните и като такива- за ненуждащи се от доказване в процеса.

Въпреки горното, ищецът е представил и доказателства още с исковата молба, за превода, който е направил по банков път от банкова сметка, ***анка, по банкова сметка ***, на сумите от 34000евро и от 900евро, съответно на 28.01.15г. и 16.03.15г. /виж извлеченията от сметка на л.6 и л.7 от делото/.

При стояща върху ответницата тежест да установи, че за нея е налично основание да задържи получената от ищеца сума, тъй като същата и е била дарена от него, ответницата не събра доказателствата, които съдът и е допуснал, и по този начин не доказа и наличие на основание за задържане на получената сума.

Затова искът като основателен и изцяло доказан по размер следва да се уважи като ответницата бъде осъдена да върне на ищеца получената от него сума в размер на 34900евро, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 20.11.19г.

В частта за разноските.

И двете страни претендират присъждане на разноски, но при този изход на спора, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, разноски се следват само на ищеца.

Ищецът претендира по списъка, който е представил, присъждане на разноски от 6927.97лв., от които 5308.09лв. в исковото и 1619.88лв. в обезпечителното производство за допускане на обезпечение на бъдещия му иск, развило се по ч.гр.д. №2655/2019г. на ПОС- ІІ гр.с-в.

Съгласно т.5 от ТР

№6/06.11.13г. по т.д. №6/12г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.

Ищецът е установил направата на описаните в списъка му разноски, с изключение на тези за внос на ДТ от 40лв. по искането за допускане на обезпечение на бъдещия му иск /виж съобразно поредността в описа, без р.І, т.1, съответно: л.12, л.68, л.69, л.67, л.17 и л.66/- т.е до общ размер от 1579.88лв. по р.І и от 5308.09лв. по р.ІІ.

От установените като направени от ищеца разноски от общо 6887.97лв., съдът не намира тези в размер на 6лв., заплатени като нотариална такса за изготвянето на препис от обезпечителната заповед, пряко свързани с обезпечителното производство, поради което счита, че същите не следва да се поставят в тежест на противната страна при присъждане на разноски по делото.

С оглед гореказаното, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на общо 6881.97лв., вместо претендираните общо 6927.97лв., тъй като не е установил направата на разноските от 40лв. в обезпечителното производство, а установените като направени за нотариална такса от 6лв. за препис от обезпечителна заповед не се зачитат от съда като разноски в обезпечителното производство.

При тези мотиви, съдът

Р

Е Ш И :

Осъжда М.В.Ч., ЕГН **********,***, да върне на В.А.Ч., ЕГН **********,*** адв.С.М., сумата от общо 34 900- тридесет и четири хиляди и деветстотин евро, получена от нея при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.11.2019г. до окончатеното и връщане, както и да му заплати сумата от 6881.97- шест хиляди осемстотин осемдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки- разноски в производството по настоящото дело и в обезпечителното производство по допускане на обезпечение на бъдещия и иск по ч.гр.д.

№2655/2019г. на ПОС.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: