Решение № 260052 от 21.12.2020, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№260052 21.12.2020г. град

Пазарджик

В И М

Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение на трети ноември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА секретар:Катя

Кентова като разгледа докладваното от съдия Ралинова търговско дело №252 по описа за 2019 година

Производството е по реда на чл.557, ал.1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

Производството по настоящето дело е образувано по искова молба, предявена от Т.С. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД булстат *********, със седалище гр.София район Средец ул.“Граф Игнатиев“ №2, представлявано от изп.директор С.С., в която са изложени обстоятелства, че на 23.05.2019 г., около 21:20 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Ал. Стамболийски“ No 67, е настъпил пътен инцидент при който МПС марка "Лексус", модел "РХ 300", с peг. № ***, управляван от Н.М., поради недостатъчно внимание към пешеходците, блъснал пресичащата пешеходка Т.С..

Пътният инцидент бил настъпил на прав пътен участък, при добра видимост. За пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 1006р-5874/22.05.2019 г., по описа на ОД на РУ на МВР гр. Пазарджик, като е образувано ДП № 641/2019 г., по описа на РУ на МВР Пазарджик. Ищцата сочи, че в резултат на ПТП е била откарана по спешност в "МБАЛ Пазарджик" - АД, където след като била прегледана, лекарите установили, че е получила следните травматични увреждания: ***.

Твърди се в исковата молба,че на

29.05.2019 г., ищцата била подложена на оперативна интервенция, при която под обща интратрахеална анестезия е извършена ***. В болничното заведение за нея полагали грижи нейните близки, които с помощта на медицинския персонал са опитвали да я ***.

След като била изписана от болничното заведение, ищцата продължила възстановяването си в домашни условия. В болницата, с оглед на получената *** бил препоръчан постелен режим и наблюдение. Пострадалата била насочена към ***. Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба Т.С. била трудно подвижна, а за ежедневните и битови нужди се грижели близките й. Сочи се,че всяко движение в кръста било свързано с неимоверни болки. С оглед на клиничното й състояние тя прекарвала ежедневието си предимно в легнало положение. Поради ***, изпитвала ***.

Ищцата твърди още,че заради ***. Вследствие на това, към настоящия момент, Т.С., страдала от ***.

Оплаквала се от ***. Сочи се, че била ***.

Изложени са обстоятелства в исковата молба, че пътният инцидент се отразил изключително тежко и върху ***.

Твърди се, че от приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 1006р-5874/22.05.2019 г., по описа на ОД на РУ на МВР гр. Пазарджик, МПС марка "Лексус", модел "РХ 300", с peг. №***, нямал валидна застраховка "Гражданска отговорност", а на 10.09.2019 г., с молба с вх.

№ 24-01-488/26.07.2019 г., била заведена писмена претенция, с която е поискала изплащането на застрахователно обезщетение от ответното дружество.

Твърди се, че в предвиденият от КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне по заведената претенция който изтекъл на 26.10.2019 г., и до настоящия момент, ответникът не бил заплатил застрахователно обезщетение.

Във връзка с изложеното се моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника Гаранционен фонд да заплати на ищцата Т.С. сумата от 80 000лв. за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 26.07.2019 година/датата на която ГФ е бил поканен да плати/, до окончателното изплащане на сумата.

Моли се съда да присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

С допълнителна молба от 13.12.2019 година ищцата е представила чрез проц. си представител адв.Г.Й., протоколно определение от 13.11.2019 година по н.о.х.д.№2098/19г. по описа на РС Пазарджик, от което се установява,че Н.П.М. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.343 ал.3 във вр. с чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2 и чл.116 от ЗДвП, че по непредпазливост е причинил на ищцата Т.С. комплексна средна телесна повреда и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца с изпитателен срок от три години.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Гаранционен Фонд, чрез юрк. Ш., с който оспорват исковата претенция, заявяват, че били уведомили ищцата във вр. с образуваната щета, че следва да представи доказателства.

Оспорват се всички твърдения на ищцата, направени с исковата молба по основанието на предявената претенция, тъй като по делото не били представени доказателства.

Оспорват механизма на настъпване на ПТП, както и обстоятелството,че представеният констативен протокол за ПТП не удостоверявал фактите – обстоятелства и причини за настъпване на ПТП, поради което на основание чл.193 ал.3 ГПК молят съда да открие производство за това.

Оспорват причинната връзка на процесното ПТП, с настъпването на травматичните увреждания на ищцата, за които нямало никакви мед. документи. Прави се възражение за съпричиняване, като се сочи че пострадалата в нарушение на чл.113 от ЗДвП е предприела пресичане на пътното платно на неустановено за целта място, както и без да се съобрази с разстоянието и скоростта на движение на превозните средства, на път с интензивно движение.

Оспорва се иска и по размер, сочи се, че е прекомерно завишен. Цитира се съдебна практика.

Оспорва се и претендираната законна лихва от датата на сезиране на Фонда.

В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която са оспорени всички възражения на ответника като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.

Сочи се, че механизма на ПТП бил установен от сключеното споразумение по протоколно определение от 13.11.2019 година по н.о.х.д.2098/19г. по описа на РС Пазарджик.

По отношение на съпричиняването е взето становище,че тезата повдигната от ответника не била подкрепена с никакъв док.материал.

По отношение на възражението за прекомерност на търсеното обезщетение се сочи, че щяло да бъде обект на пълно и главно доказване в процеса. Развити са подробни доводи.

Постъпил е и допълнителен отговор от ответника Гаранционен фонд, в който поддържат първоначалното си становище, с което оспорват исковите претенции по основание и размер.

Съдът с определение №385/30.06.2020 година е конституирал в производството като трето лице помагач на страната на ответника Н.П.М..

Третото лице Н.П.М. в срок е депозирал отговор, с който оспорва предявеният иск, поддържа изложените съображения от ответника Гаранционен фонд. Прави възражение за съпричиняване, като се сочи че пострадалата с поведението си е допринесла за вредоносния резултат, като е пресякла на място което не е предвидено за пешеходци. Твърди се, че мястото на удара не бил станал в зона на пешеходна пътека или друго място, което било предвидено за движение на пешеходци. Сочи се, че посоченото съпричиняване било основание за редуциране на размера на неимуществени вреди до около 7000-8000 лева. Моли иска, да се отхвърли, алтернативно да се уважи до размера 8000 лева.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от Кодекса за застраховането, съобразно който текст при условията на пълно и главно доказване следва ищцата да установи наличие на увреждане, настъпило на територията на Република България, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на страната и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; противоправно поведение и вина на водача на превозното средство; както и причинно-следствена връзка между деянието и причинените на ищеца неимуществени вреди от болки и страдания, вследствие получените травматични увреждания.

Страните не спорят, че за лекия автомобил,с който е причинено ПТП, липсва сключена застраховка гражданска отговорност, поради което пасивно легитимиран по претенцията е именно ответника по делото-чл.557 ал.1 т.2 от ТЗ.

Спорни по делото са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищцата и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна в какъв размер да е обезщетението за неимуществени вреди, съответно дължи ли се законна лихва върху обезщетението.

Установява се от приложеното н.о.х.д.2098/19г. по описа на РС гр. Пазарджик и приобщеният доказателствен материал, че е било сключено споразумение, по силата на което Н.П.М. /участващ в процеса като трето лице помагач/ е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.343 ал.3 във вр. с чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2 и чл.116 от ЗДвП, че по непредпазливост е причинил на ищцата Т.С. комплексна средна телесна повреда, затова че на 23.05.2019г. в гр.Пазарджик на бул.“Александър Стамболийски“ при управление на МПС Лексус Р -300 с рег. №*** е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е контролирал непрекъснато л.а. и е бил длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходката/нарушения на чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП/ и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца с изпитателен срок от три години и по силата на чл. 300 от ГПК приложеното право и установените факти посредством акта на наказателния съд са задължителни относно преценката на гражданските последици от престъплението относно осъществяването на деянието, противоправността и виновността на прекия делинквент Н.М..

Ищцата е сезирала ГФ с писмо вх.№24-01-488 от 26.07.2019 година, с претенция да й бъде заплатена сумата от 80 000 лева.

В резултат на тази покана, ответникът

„ГФ“ е изпратил писмо, с което е уведомил ищцата,че е взето решение от 15.10.2019г., с което се отказва изплащане на обезщетението, като са изложени подробни мотиви.

По механизма на настъпване на ПТП, не се спори, като с молба от 23.06.2020 година, ответникът се е отказал от това свое док.искане за САвтЕ.

По делото е приобщен док. материал, но в сключеното споразумение, не е описана подробно ситуацията на настъпване на удара и във връзка с възражението за съпричиняване от страна на ищцата, съдът е допуснал САвтЕ, от която се установява,че ищцата е предприела пресичане на бул.“Александър Стамболийски“ от изхода на супермаркет „Лидъл“ към отсрещната страна на булеварда /в зоната на инцидента има три ленти за пристрояване пред близкото кръстовище с бул.“Цар Освободител“, където близо живеела и спрямо автомобила се била движела от ляво на дясно.А платната за движение в двете посоки са разделени с затревена разделителна ивица, а тротоарите и разделителната ивица са ограничени към пътното платно с бордюри.

Според в.л. ударът е бил предотвратим от водача на л.а., ако е имал възможност своевременно да забележи пешеходката и да предприеме аварийно спиране, при движение с максимално допустимата скорост от 50 км./ч.Вещото лице е заявило,че не е имало препятствие пред видимостта на всеки един от участниците в ПТП.В о.с.з., проведено на 3.11.2020 година в.л. е заявило,че ударът не е станал на пешеходна пътека.

Обстоятелства относно характера и степента на уврежданията и интензитета на болките и страданията, претърпени от ищцата вследствие на причинените й посочените телесни повреди, се установяват и от събраните по настоящото дело писмени доказателства, /медицинска документация, съдебно-медицинска експертиза и изложеното от вещото лице в съдебно заседание/. Описват се следните травматични увреждания, стоящи в пряка причинно следствена връзка с ПТП от 23.05.2019 година – ищцата е била откарана по спешност в "МБАЛ Пазарджик" - АД, където след като била прегледана, била хоспитализирана в Неврохирургично отделение на болницата. Установило се, че е получила следните травматични увреждания: ***.

От СМЕ, се установява, че непосредствено след травмата, по време на болничния престой и оперативната интервенция, както и ранния следоперативен период ищцата е търпяла интензивни болки, които в периода на рехабилитация са намалели по интензивност.На 29.05.2019 г., С. е била подложена на оперативна интервенция, при която под обща интратрахеална анестезия е извършена *** При обичаен ход, според вещото лице той е продължил около 6 месеца. След изписването от болницата пострадалата е имала ***. Това налагало за период от около 2,5 -3 месеца тя да остане предимно на легло. В известна степен способностите и за самообгрижване са били ограничени и тя е била зависима от чужда помощ, според СМЕ.

Разпечатката съдържа 51 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66c83e35-2c1e-49f0-8fc7-9b12da8b22a0