Акт от 16.08.2018, Административен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

№ гр. Русе, 16.08.2018 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – РУСЕ, VІІ - ми състав, в публично заседание на 16 юли, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Агуш адм. дело № 280 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.215 и чл.131 от ЗУТ, във вр. с чл.159, т.4 от АПК.

Постъпила е жалба от Л.Н.А. *** срещу заповед № РД-01-3281/18.12.2017г. на Кмета на Община Русе, с която на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ вр.с чл.113, ал.2 и чл.110, ал.1, т.1 и т.4 ЗУТ, във връзка с решение № 6, протокол № 27/29.11.2017г. на ОЕСУТ, е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ - изменение на план за регулация и застрояване и Работен устройствен план на УПИ VII-5818 в кв.269 по плана на гр.Русе.

Жалбоподателят иска оспореният индивидуален административен акт да бъде отменен, като незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.

Кметът на Община Русе, в качеството на ответник по жалбата, чрез процесуален представител, поддържа становище за недопустимост на жалбата.

Претендира присъждане на разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С нотариален акт № 42, том I, нот. дело №147/ 1985 год., А.А., която е сключила граждански брак с Л.А. през 1977г., придобива идеални части от дворно място по ***, представляващо имот с пл.№7 , кв.270 , гр.Русе, цялото с площ 665 м2 и част от масивната жилищна сграда в имота. С нотариален акт №112 , том XXVIII, нот. дело 7848/93 год. А.А. придобива в режим на СИО идеални части от дворно място по ***, представляващо имот пл.№ 1472 в кв.269 по плана на гр.Русе, и също придобива определена част от построената в имота масивна жилищна сграда.

От констативно съобразителната част на съдебно-техническата експертиза се установява, че това са идеални части от един и същи бивш имот - пл.№7 в кв.270, и отделни части от сгради, построени в този имот. Първият нотариален акт е издаден на 21.01.1985 год. по силата на действащ към него момент кадастрален план, одобрен със заповед № 938 от 27/02.1959 година - приложение № 1 към заключението. През същата година със Заповед № 434 от 02.07.1985 год. е одобрен нов кадастрален план , с който е променен номера на квартала - от 270 става 269 - и с който - видно от графичното изображение - от бившия имот с кадастрален номер 7 са обособени два имота с кадастрални номера 1472 и 1473 - приложение № 2 към съдебно-техническата експертиза.

С влязъл в сила регулационен план - заповед № 472 от

08.03.2004 г. - за тези имоти са отредени УПИ V-1473 и УПИ VI - 1472 - приложение № 3 към заключението на вещото лице.

От изложеното следва, че А.А. /съпруга на оспорващия Л.А./, съгласно всеки един от двата нотариални акта от 1985 год. и от 1993 год. е собственик на идеални части от дворното място представляващо имот пл.№ 1472, кв.269 по плана на гр.Русе, а съгласно вторият от 1993 год. е собственик на част от сградата, построена в същия имот пл.№ 1472.

От заключението на вещото лице и от оспорената заповед се установява, че предмет на процесния план и заповед са имоти с кадастрални номера 1470 и 1471 в кв.269 по плана на гр.Русе.

Видно от приложените към експертизата, и към делото скици, издадени от Община Русе и от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр.Русе, описаният и в двата нотариални акта имот пл.№ 1472, е отделен имот, със съответни кадастрални граници, разположен от югозападната страна на съществуващия ПИ 1471, кв.269, гр.Русе / съответно от югозападната страна на новоотредения УПИ VII-5818/ и не попада в обхвата на плана за регулация и застрояване, одобрен с процесната заповед.

По делото е назначена съдебно - техническа експертиза с приложения към него (л.л.47-55 от делото), заключението на което не е оспорено от страните по делото и е прието като част от доказателствата по делото.

Съдът възприема заключението на вещото лице, като дадено компетентно и в съответствие със събраните по делото доказателства.

От заключението на вещото лице по т.1 се установява следното:

1.

ПИ 1472 в кв.269 в гр.Русе е отделен имот, със съответни кадастрални граници, разположен от югозападната страна на съществуващия ПИ 1471 в кв.269 в гр.Русе, /съответно от югозападната страна на новоотредения УПИ VII-5818 в кв.269 по плана на гр.Русе/ и не попада в обхвата на плана за регулация и застрояване, одобрен с оспорената заповед, не е предмет на плана, одобрен със заповед № РД-01-3281/18.12.17г. на Кмет на Община Русе.

Според заключението на вещото лице арх.А. ***, е друг отделен имот, като дори няма обща граница с ПИ 1471, поради което също не попада в обхвата на ПРЗ, одобрен с процесната заповед, поради което не е предмет на плана, одобрен със заповед № РД-01-3281/18.12.17г. на Кмет на Община Русе.

2.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че ПИ 1473, кв.269, гр.Русе няма обща граница с имотите предмет на процесния план, поради което няма как същият да предвижда свързано застрояване между тях. ПИ № 1472, кв.269 по плана на гр.Русе, също не е включен в свързано застрояване. С процесната заповед, към границата с този имот, в новоотредения УПИ VII-5818 е допуснато свободно застрояване, на разстояние 3,30 м, 4,20 м и и 6,00м от нея.

Процесният план не предвижда и промяна в застрояването на ПИ № 1472, и ПИ 1473, кв.269, гр.Русе, тъй като и двата имота, не са предмет на плана.

3.

Имотите предмет на плана, нямат обща граница с ПИ 1473, кв.269, гр.Русе. Нормата на чл. 36 от ЗУТ за намаляване на отстояния до граница по отношение на този имот няма как да бъде прилагана или коментирана.

От заключението на съдебно –техническата експертиза се установява, че с процесния план няма допуснати намалени отстояния по реда на чл.Зб от ЗУТ и към другия имот- ПИ 1472, кв.269, гр.Русе, който има обща граница с ПИ 1471, представляващ имот предмет на плана . Допуснатите отстояния от 3,30 м ; 4,20 м и 6,00 м съответстват на височина съответно - от 10,00 м ;

11,80 м и 15,00 м, като покриват и надвишават нормата на чл. 31, ал.1 т.1 и чл.

31, ал.2, т.1 от ЗУТ за разполагане на основното застрояване.

4.

В заключението си вещото лице арх.А. посочва, че фактическото застрояване на двата имота, предмет на плана, е жилищно с височина под 10,0м, което съответства на начина на трайно ползване, отразен в скиците на същите имоти, издадени от СГКК - гр.Русе -„ниско застрояване - до 10м".

Няма предходен ПУП - план за застрояване, с който да се сравнява процесния план по отношение на това има или няма промяна в предназначението на имотите, предмет на плана.

Налице е пълно съответствие по отношение на застрояването между предвижданията на процесния план и предвижданията на ОУП на гр.Русе. И двата плана предвиждат „Смесена централна зона - Ц1" за новоотредения УПИ VII-5818, кв.269, гр.Русе, като допустимата височина на застрояване е до и равна на 15,0 м. Предвидената устройствена зона съгласно извадката от легендата към ОУП, е разновидност на „Смесена централна зона - Ц" , която по смисъла на чл.Зб , ал.1 и ал.2 от Наредба №7 за ПНУОВТУЗ от 2004 г. представлява територия предназначена за многофункционално ползване.

5.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че в приложените към делото кадастрални скици за ПИ *** и ПИ *** няма отразени сервитути на надземна или подземна техническа инфраструктура.

От приложената извадка от ОУП на гр.Русе, с обхват на целия кв.269, е видно, че цитираните по-горе имоти, предмет на плана, не попадат в защитени територии за опазване на културното наследство, или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и /или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.

От тази извадка от ОУП на гр.Русе, както и от извадката от легендата към същия ОУП е видно, че двата имота, предмет на процесния план, попадат в Смесена централна зона - Ц1. Приложеният към експертизата отказ на НЕСУТРП за одобряване на специфични правила и нормативи за устройство и застрояване не се отнася за Смесена централна зона - Ц1.

В съдебно заседание вещото лице арх.А. посочва, че имотите, предмет на плана, както и имотът на жалбоподателя, не попадат в защитена територия за опазване на културното наследство, за които с нормативен акт или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот. Двата имота на оспорващия, както и имотът, предмет на плана, попадат в смесена централна зона, за която са валидни съответни общи правила към ОУП за гр.Русе.

Съдът, като извърши проверка по допустимостта на жалбата, намира, че същата следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство да се прекрати по следните съображения:

Предмет на настоящото производство е заповед № РД-01-3281/18.12.2017г. на Кмета на Община Русе, с която на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ вр.с чл.113, ал.2 и чл.110, ал.1, т.1 и т.4 ЗУТ, във връзка с решение № 6, протокол № 27/29.11.2017г. на ОЕСУТ, е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ - изменение на план за регулация и застрояване и Работен устройствен план на УПИ VII-5818 в кв.269 по плана на гр.Русе.

ПРЗ и РУП представлява подробен устройствен план, съгласно разпоредбата на чл.110, ал.1, т.1 и т.4 от ЗУТ.

Кръгът на заинтересованите лица с право на жалба срещу акт като оспорения са посочени в чл. 131 ЗУТ. Това са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.

В ал. 2 на същата разпоредба са посочени и кои са непосредствено засегнатите имоти. Това са имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.

Относно допустимостта на жалбата следва да се преценява наличието на предпоставките по чл. 131, ал. 2 ЗУТ.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че в случая жалбоподателят, съсобственик на съседен имот, не е заинтересовано лице съгласно цитираната разпоредба.

В случая не се касае за имот - предмет на плана ( чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ), собственият на жалбоподателя имот не е включен в свързано застрояване (т. 2) и не са предвидени намалени разстояния по т.

3 на чл. 131, ал. 2 ЗУТ.

Това обстоятелство е установено от заключението на съдебно-техническата експертиза.

В конкретния случай не се променя предназначението на имота – предмет на плана, поради което не са налице предпоставките на чл. чл.131, ал.2. т.4 ЗУТ.

Нормата на чл.25 ЗКИР регламентира, че всеки имот има трайно предназначение, което се определя по ред определен със закон. Приложимият закон е ЗУТ. Правилата на чл.16, ал.З, чл.103, ал.З и чл.112, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.4, ал.6 от ЗКИР установяват, че единствения начин за определяне конкретното предназначение на един имот е изработването на ПУП. Разпоредбата на чл.4, ал.8 от Наредба №7 установява, че промяната на предназначението също се извършва чрез изработване и одобряване на ПУП, изменящ предходния. Нормата на чл.4, ал.7 от наредбата лимитативно изброява видовете предназначение. Сред изброените липсва посоченото от вещото лице „ниско застрояване Н.10м" Според чл. 60 от ЗКИР в партидата на имота по КК се вписва предназначението.