Решение № 6874 от 03.05.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 55280/2022
- Вид
- Решение № 6874
- Подписан
- 03.05.2023
- В сила
- 16.06.2023
- Състав
- СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 98942 от 18.10.2022 · СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА
- Разпореждане № 113309 от 21.11.2022 · СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА
- Определение № 438 от 05.01.2023 · СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА
- Разпореждане № 1254 от 05.01.2023 · СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА
- Определение № 7120 от 22.02.2023 · СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА
- Протокол № 9240 от 24.04.2023 · СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 6874 гр. С, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110155280 по описа за 2022 година
Предявени са искове от С. П. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М бл....., подадена чрез адв.П., със съдебен адрес гр.С, ул.“П“ № 5, ет.3, офис 1, насочени срещу „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Р П К“ № 4-6, сграда М Т, етаж 6, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите, за които на 20.09.2014 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 49747/2014 г. по описа на СРС, 26 състав, а именно: сумата 4354.77 евро, представляваща главница, сумата от 492.73 евро, представляваща договорна лихва за периода от 20.09.2013 г. до 09.09.2014 г., както и сумата от 863.82 лв., представляваща разноски, дължими към дължими към „УКБ“ АД, вземането за които е прехвърлено на ответника с договор за цесия, и за събирането на които суми е образувано изп.дело № 2014... по описа на ЧСИ С Х, рег.№.... от КЧСИ.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и адвокатски хонорар на пълномощника на ищеца, определен по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В исковата молбата се твърди, че ищецът е осъден с процесния изп.лист да заплати на „УКБ“ АД процесните суми, за което на 13.10.2014 г. е образувано изп.дело № 4041/2014 г. по описа на ЧСИ С Х, рег.№.... от КЧСИ. Сочи се, че по това изп.дело са изпратени единствено покани за доброволно изпълнение и запорни съобщения до банките, в които длъжниците евентуално имат разкрити сметки. С оглед на това се изразява становище, че изп.дело е прекратено на 10.02.2016 г. /а в условията на евентуалност на 16.06.2019 г./ на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като нито първоначалния взискател, нито новоконституираният такъв по молба от 16.01.2015 г., са поискали извършването на изп.действия. Като последица от това ищецът претендира погасяване на задълженията му към ответното дружество поради изтекла на 16.08.2022 г. давност.
По тези съображения ищецът иска съдът да признае за установено, че не дължи на ответното дружество като погасени по давност, процесните вземания по договора за кредит с „УКБ“ АД, присъдени с изпълнителен лист от 20.09.2014 г., издаден по ч.гр.д.№ 49747/2014 г. по описа на СРС, 26 състав.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява 1 становище по основателността на предявените искове. Ответникът оспорва наведените в исковата молба доводи, че е имало висящо изп.дело срещу ищеца към 10.02.2014 г., когато според него е извършено последното изп.действие. В този смисъл се възразява срещу доводите, че от тази датата е започнал да тече срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С отговора на исковата молба ответникът излага доводи, че прилимо в процесната хипотеза е разрешението, дадено в ППВС № 3/1980 г., в което се приема, че давност не тече докато трае изп.процес.
По същество ответникът твърди, че както той, така и неговия праводател, са проявили процесуална активност, поради което не е изминал срок по-дълъг от 5 години, в който да не са извършвани изп.действия. В тази насока се обосновава и становище, че приложимата в случая погасителна давност е 5-годишна за всички присъдени с процесния изп.лист вземания, тъй като същите са установени с изпълнителен титул, приравнен на съдебното решеине, поради което приложим е чл.117, ал.2 от ЗЗД.
Конкретните изп.действия, на които се позовава ответника е запор на вземания на ищеца, от които ежемесечно в периода от 12.02.2016 г. до 14.12.2022 г. са постъпвали плащания по изп.дело, които да разпределяни към взискателя.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, ищецът взема писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439 ГПК.
Със същите се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало принудително изпълнение, поради настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищецът се позовава на настъпила погасителна давност. С оглед наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите, ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Безспорни между страните са обстоятелствата, както следва: че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 20.09.2014 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение о т 20.09.2014 г. по ч.гр.д.№ 49747/2014 г. по описа на СРС, 26 състав, за следните суми: сумата 4354.77 евро, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 07.03.2012 г., сумата от 492.73 евро, представляваща договорна лихва за периода от 20.09.2013 г. до 09.09.2014 г., както и сумата от 863.82 лв., представляваща разноски, дължими към „УКБ“ АД, вземането за които е прехвърлено на ответника с договор за цесия, и за събирането на които суми е образувано изп.дело № 2014... по описа на ЧСИ С Х, рег.
№.... от КЧСИ.
По делото не се спори по фактите, спори се по правото. Погасено ли е вземането на ответника срещу ищеца.
Съдът приема, че чл.117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл.117, ал.2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед на 2 това, за установените с влязла в сила заповед за изпълнение вземания правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложимо и същите се погасяват с 5-годишна давност. Предвид липсата на други доказателства, следва да се приеме, че давностният срок за вземанията е започнал да тече от датата, на която срещу ищеца е издаден процесният изпълнителен лист – 20.09.2014 г.
Съгласно чл.116, б.„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Тук следва да се съобрази приетото в ТР № 3/2020 г. на ОСГТК ВКС, а именно, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. След този момент, ВКС, с т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС, постановява, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според ВКС, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Видно от представеното копие на изпълнително дело № 2014... по описа на ЧСИ С Х, същото е образувано на 13.10.2014 г. за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като първоначалният взискател е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение, като с молбата взискателят е възложил на ЧСИ да извършва действията по чл. 18 ЗЧСИ и е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия. На 13.11.2014 г. държавата е присъединена като взискател по процесното изпълнително дело. Със запорно съобщение от 10.12.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД. На 05.01.2016 г. ответникът е присъединен като взискател по изпълнителното дело. С молба от 16.06.2017 г. взискателят е поискал извършването на нови изпълнителни действия, като в рамките на следващите две години не са искани от взискателя и не са извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни действия. Ето защо, при действието на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС, следва да се приеме, че от датата на извършване на последното изпълнително действие - 16.06.2017 г., са започнали да текат както предвидения в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК двугодишен срок за предприемане на друго изп.действие, така и 5годишната погасителна давност за предадените за събиране на ЧСИ вземания. Първият срок е изтекъл на 16.06.2019 г., като до този момент изп.действие не е поискано от взискателя, нито е предприето служебно от ЧСИ. С оглед на това, изп.дело е прекратено по силата на закона на 16.06.2019 г., като извършените след този момент изпълнителни действия са без правно значение като извършени по вече прекратено изп.производство. В случая няма значение дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога го е направил, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно действие и не рефлектира върху датата, от която се отчита началото на давностния срок за вземането.
Както вече се посочи, съгласно задължителното тълкуване, дадено в т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и 3 изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Както беше посочено, последното валидно изпълнително действие, с което е прекъсната давността по отношение на процесните задължение, е молбата на взискателя за извършване на нови изпълнителни действия от 16.06.2017 г., от която дата е започнала да тече нова погасителна давност. В периода на течене на погасителната давност обаче е приет специалния Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр.
34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./ срокът на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. извънредно положение върху цялата територия на Република България е удължен до 13 май 2020 г. След тази дата, срокът на извънредното положение не е бил удължаван. По изложените съображения следва да се приеме, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностни срокове не са текли. Ето защо, процесните вземания са погасени по давност на 13.08.2022 г. с изтичането на 5-годишния давностен срок.
Разпечатката съдържа 26 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66c7163b-8d0d-40b9-9080-b09c3689b09b