Решение № 33 от 22.04.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. К., 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20255320200493 по описа за 2025 година Установи следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № 25-0281-000823/07.08.2025 година на Началник група Пътен контрол при РУ на МВР К. на Р. А. М. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 700лв. /357,90 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, излага конкретни доводи и моли да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призовано, се явява лично и поддържа жалбата.

Ответната по жалбата страна - Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР- К., редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

Разгледана от съда е основателна, но не по изложените от жалбоподателя аргументи.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя Л. и свидетелите К. и Ц. и приложените и приети 1 писмени такива - справка АИС АНД, АУАН с № 3384656, снимков материал, справка в ЦБ КАТ, справка за нарушител/водач, протокол за използване на АТСС, протокол от проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, сертификат, ръководство, заповеди за компетентност, справка АИС АНД, Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г., Заповед №8121к-3410 от 05.04.2023г., справка от РУ МВР Т., справка от РУ на МВР К., ведно с копия от документи, писма, декларация, покана, пр. №3623/2025г. на РП Л., ТО Т., съдът намира за установено следното:

На 08.04.2025 г., от автопатрул на РУ на МВР – К. извършвал контрол по безопасност на движението с мобилно автоматизирано техническо средство ARH CAM S1- № 120сс63, разположено край пътя. Техническото средство било настроено съобразно максимално разрешената за участъка за движение в населено място скорост 50 км/ч., като в 21:57 часа, било констатирано движение на отдалечаващ се л.а. Фолксваген Голф с peг. *****. Скоростта, отчетена от автоматизираното техническо средство била 107 км/ч.

Нарушението било заснето с мобилното автоматизирано техническо ARH CAM S1- № 120сс63 и документирано със снимка. Системата била преминала проверка в периода от 08.10.2024г. до 11.10.2024г., за което бил издаден Протокол от проверка № 143-СГ-ИСИС/11.10.2024 г., при която било установено съответствие с одобрения тип. Със Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и оповестена на електронната страница на ДАМТН в т. 31 от заповедта е определена периодичността на последващите проверки на скоростомеритеедна година. За мобилната система за видеоконтрол на 07.09.2017 г. било издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 със срок за валидност до 07.09.2027г., което към датата на проверката се явява одобрен тип. От служителя на РУ на МВР К. А. бил съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който било отразено, че на дата 08.04.2025 г. мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1- № 120сс63 е заснела статични изображения с номера от 0143941 до 0143980, с начален час на работа 20:40 ч. и краен час на работа 23:55 ч. и с място на контрол път ***, посока от запад на изток, отдалечаващи се автомобили, където е действало ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч. за населено място. Бил установен собственикът на превозното средство – П.Б.а, като с декларация от 23.06.2025г., за водач на този автомобил на 04.08.2024 г. в 21:57 часа бил посочен жалбоподателя М.. Същият попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която заявил, че на процесните дата и час превозното средство е било управлявано лично от него. Била му връчена покана да се яви в РУ на МВР К. за съставяне на АУАН. Същият се явил в указания срок и АУАН серия GA №3384656 бил съставен от актосъставител Л. срещу жалбоподателя за това, че на 08.04.2025 г. в 21:57 часа, в гр.К. на ул. *** като Водач на лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № ***** при обстоятелства: На 08.04.2025г. в село К. по *** с посока на движение от запад към изток управлява лек автомобил Фолксваген Голф с peг. *****, собственост на П.Б. ЕГН ********** със скорост 107км./ч. при максимална разрешена скорост за движение в населено 2 място 50км /ч. и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3км/ ч. в полза на водача, наказуема скорост 104 км/ч., наказуемо превишаване 54км/ч.

Нарушението е установено с ATCC ARH CAM S1 с фабричен номер 120сс63.

Собственичката и водачът са попълнали декларации по чл. 188 от ЗДВП в която е посочен водачът който е получил покана на основание чл. 40 ал. 1 от ЗАНН номер 36321/2025г. АУАН е съставен по преписка с номер 281р7692/12.06.2025г. и е извършил следното: водач превишаващ разрешената максимална скорост, за населено място над 50 км/ч, с което е нарушил чл.21 ал. 1 от ЗДвП

М. подал писмено възражение, което не било уважено.

Въз основа на така съставения акт, от компетентния орган - Началник на група Пътен контрол при РУ на МВР К. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 16.09.2025 г., а жалбата срещу него - подадена на 26.09.2025 г., т.е. в срок.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намери, че същото страда от съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание, поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това основание, без да се изследва въпроса извършено ли е административното нарушение, квалификацията му, както и размерът на наказанието.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление следва да бъдат спазени задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като по отношение на датата, мястото, обстоятелствата по извършване на нарушението, описанието на нарушението, правната квалификация и индивидуализиращите белези на нарушителя същите следва да си кореспондират, а не следва да се налице неясноти или противоречия. Такива съдът констатира относно мястото на нарушението, което в АУАН и НП е посочено, че е в гр.К. на *** и в село К. по ***, като очевидно това МПС не може на 08.04.2025 г. в 21:57 часа едновременно да бъде и в гр.К. и в с.К., като двете населени места са отдалечени на 17 км. едно от друго. Мястото на нарушението е задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП и е условие за тяхната законосъобразност, които освен, че рефлектират на правото на защита на наказаното лице, предопределят съгл. чл.59, ал.1 от ЗАНН местнокомпетентният съд за разглеждане на делото, поради което не подлежат на корекция по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Непосочването на мястото на извършване на административното нарушение или некоректното и неточното му посочване и описване, води до незаконосъобразност на съставения акт и на издаденото въз основа на него 3 наказателно постановление, поради неспазване на законовите формалности по смисъла на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Допуснатото нарушение на процесуалните правила води до ограничаване на правото на защита на нарушителя и поставя същия в невъзможност да организира защитата си, тъй като му се вменява нарушение, без да се указва къде същото е извършено.

На следващо място - производството е от административно-наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновнопредпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно-наказващия орган. Съгласно чл.189 ал.14 от ЗДвП за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Следва да се има предвид, че отразеното в НП нарушение не се счита за доказано, т.е за безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на чл.84 от ЗАНН в административно-наказателното производство са приложими правилата на НПК, а съгласно чл.16 от НПК обвиняемият /в административнонаказателното производство това е лицето посочено като нарушител/ се счита за невинен до доказване на противното.Това означава, че е в тежест на административно-наказващия орган /по арг. на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.103 ал.1 от НПК/, тъй като именно той е субекта на административнонаказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и, че от субективна страна е извършено виновно от лицето посочено като нарушител. Настоящия съдебен състав намира, че не е доказано извършването на нарушението от страна на жалбоподателя.

Приложения снимков материал съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движение по пътищата, като изготвените технически средства и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес, но в процесния случай не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Системата за установяване на такива нарушения сама, без човешка намеса индивидуализира нарушителя, посочвайки на отделен кадър от заснетия клип или на снимка регистрационния номер на автомобила, който се движи с превишена скорост за съответния пътен участък. От приложените към НП снимки не може да се индивидуализира регистрационния номер на автомобила, за който се твърди, че на 08.04.2025 г. в 21:57 часа се е движил със скорост 107 км/ч. в населено място, тъй като са неясни и нечетливи до степен на невъзможност да се установи регистрационния номер на заснетото МПС, т.е. то да се идентифицира. При тези фактически данни, настоящия съдебен състав намира, че приложените към НП 2 бр. снимки не могат да 4 послужат като доказателствено средство за фактите и обстоятелствата отразени в нетях. Съдът съобразява принципа, че обвинението за извършване на административно нарушение не може да почива на предположения, съмнения и догадки.

Предвид изложеното дотук, съдебния състав намира, че вмененото на Р.

А. М. нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин в съответствие с изискването на чл.303, ал.2 от НПК, като са налице обстоятелства, анализирани по-горе, внасящи основателни съмнения в обвинителната теза на наказващия орган. Липсата на безспорни доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до единствено логичния извод за незаконосъобразност на обжалваният акт - НП, обуславящ отмяната му.

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателя, но тъй като такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.

Въззиваемата страна следва да заплати на РС К. направените по делото разноски по делото от бюджета на съда.

По изложените мотиви РС К.

РЕШИ:

1.ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0281-000823/07.08.2025 година на Началник група Пътен контрол при РУ на МВР К., с което на Р. А.