Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 39 от 04.05.2023, Районен съд - Етрополе

Съд
Районен съд - Етрополе
Дело
Гражданско дело 374/2022
Вид
Решение № 39
Подписан
04.05.2023
В сила
03.04.2024
Състав
Цветомир Цаков Цветанов

Цитирани разпоредби

  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.264 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.17 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 222-223 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 222-223 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.2 пр.5 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.7 ал.6 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Етрополе, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветомир Ц. Цветанов при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело № 20221830100374 по описа за 2022 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.2 изр.1-во предл.5-то вр. чл.17 ал.1 от ЗЗД и чл.33 ал.2 от ЗС.

В. П. Я. от гр.Ботевград е предявила искова молба против Е. Н., Е. А., Е. А. и Л. В., с която иска да бъде прогласена нищожността на договор за замяна, обективиран в н.а. за замяна на недвижими имоти и движима вещ, №178, том II, рег.№2749, дело №346 от 2022 год. на Нотариус №418 Таня Ревова на основание чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД, като привиден договор, прикриващ действителен договор за покупко-продажба, както и на основание чл.33 ал.2 от ЗС ищцата да изкупи 1/9 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастрални регистри на Ботевград, общ.Ботевград, обл.Софийска за сумата от 609.00 лева, каквато е сумата на прикритата сделка за покупко-продажба, замествайки изцяло купувача Л. С. В..

Твърди, че е собственик на 8/9 ид.ч. от процесния имот, който е с площ 1 679 кв.м.

Твърди, че имота не е в режим на СИО, въпреки, че е придобит по време на брака й, т.к. е закупен с лични средства. Твърди, че последните 1/9 ид.ч. от имота, които останали за изкупуване били собственост на трите ответнички, като им предложила цена за техния дял в размер на 5 800 лева, която била съобразена с пазарните цени. Последните отказали, като заявили, че са намерили друг купувач. В последствие разбрала, че купувача е четвъртият ответник Л. В.. Твърди, че договорът, обективиран в н.а. за замяна на недвижими имоти и движима вещ, №178, том II, рег.№2749, дело №346 от 2022 год. на Нотариус №418 Таня Ревова е привиден договор, целящ заобикаляне разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗС. Счита, че няма правна логика да се замени недвижим имот за сърф, чиято стойност е почти десет пъти по-ниска от предложената от нея цена.

В срока за отговор на исковата молба са постъпили такива от ответниците Е. Н., Е.

А., Е. А., чрез а. Т., САК. С отговорите се оспорват предявените искове.

Отговор на исковата молба е постъпил и от ответника Л. С. В., чрез адв. Глория Д., 1 като предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищцата лично и, чрез адв. Христо Якимов-САК поддържат исковата молба.

В съдебно заседание ответниците Е. Н., Е. А., Е. А., чрез а. Т., САК , оспорват предявения иск.

В съдебно заседание ответника Л. С. В., чрез адв. Глория Д., оспорва предявения иск.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От заверено копие на препис от Решение №45А от 26.02.1997 год. на ОСЗ-Ботевград, влязло в законна сила на 26.02.1998 година се установява, че е възстановено правото на собственост на наследниците на С Ц Х, б.ж. на Б върху нива от 1.428 дка, четвърта категория, мест. Конаревец, ПИ №023355 и нива от 1.680 дка, четвърта категория, мест.

Широко ливаде, ПИ №061002 по плана за земеразделяне на Б.

От удостоверение за наследници изх.№169/11.02.2022 год., издадено от ОбщинаБотевград се установява, че ответниците Е. Н., Е. А. и Е. А. са наследници по закон на С Ц Х, б.ж. на Б, починала на 28.03.1960 година.

Твърдяното от ищцата право на собственост върху 8/9 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастрални регистри на Ботевград, общ.Ботевград, обл.Софийска се установява от приетите по делото – н.а. за дарение на недвижим имот №25, т.II, рег.№1704, дело №207 от 2022 г. на Данаил Главинов, Нотариус №371 по РНК с район на действие РС-Ботевград; н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №26, т. II, рег.

№1706, дело №208 от 2022 г. на Данаил Главинов, Нотариус №371 по РНК с район на действие РС-Ботевград; н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №94, т. II, рег.№2196, дело №273 от 2022 г. на Данаил Главинов, Нотариус №371 по РНК с район на действие РСБотевград; н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №127, т. II, рег.№2420, дело №305 от 2022 г. на Данаил Главинов, Нотариус №371 по РНК с район на действие РС-Ботевград; н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №192, т. III, рег.№4347, дело №551 от 2022 г. на Данаил Главинов, Нотариус №371 по РНК с район на действие РС-Ботевград и н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №34, т.IV, рег.№4685, дело №593 от 2022 г. на Данаил Главинов, Нотариус №371 по РНК с район на действие РС-Ботевград.

От н.а. за замяна на недвижими имоти и движима вещ №178, т. II, рег.№2749, дело №346 от 2022 г. на Таня Ревова, Нотариус №418 по РНК с район на действие РС-Ботевград се установява, че Е. Н., Е. А. и Е. А. са прехвърлили собствената си общо 1/9 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастрални регистри на Ботевград, общ.Ботевград, обл.Софийска на Л. С. В., като в замяна последния им е прехвърлил, своя собствена движима вещ, а именно – Сърф SUP INFLATALLE X 10011, със стойност 609.00 лева, съгласно фактура №8425/13.07.2022 год. на Декатлон България ЕООД.

Данъчната оценка на процесния недвижим имот е 281.60 лева, съгласно удостоверение по чл.264 ал.1 от ДОПК, издадена от Община-Ботевград на 10.10.2022 година.

От три броя заверени копия телепоща със заверка на съдържанието се установява, че ищцата е предложила на Е. Н., Е. А. и Е. А. да изкупи от всяка една от тях притежаваните идеални части от нива от 1 679 кв.м. в гр.Б, мест. Ш л за обща сума от 5 800 лева.

От фактура №5220009778 от 13.07.2022 год. се установява, че Л. В. е закупил от Декатлон България ЕООД Сърф SUP INFLATALLE X 10011, референция 2455365, със стойност 609.00 лева и отбелязване „единствен“.

От справка от Декатлон България ЕООД, ЕИК ******** се установява, че 2 обозначението „единствен“, във фактурата се отнася само за размера на продукта и означава, че продукта е в единствен размер и няма различни размери, като не означава, че продукта е единствен като бройка и наличност. Установява се още, че за периода от 01.01.2022 г. до 31.08.2022 година от този продукт са продадени 199 броя.

От показанията на св. А Н., дъщеря на отв. Е. Н. се установява, че знае за сделката между майка й, нейните първи братовчедки Е. и Е. Арсови. Присъствала е на същата, движимата вещ, която нарича „падъл борд“ била предадена от Л. В., а интереса й към вещта се породил в началото на лятото на 2022 година, когато била на море с приятели и се возили с такъв „падъл борд“.

От показанията на св. П С се установява, че познава св. А Н. от язовир „П“, където същата идвала с двете нейни братовчедки, като ползвали техен „падъл борд“.

От показанията на св. Р Г се установява, че са приятели с отв.Л. В., като карат заедно сърф и практикуват други водни спортове. Разбрал, че е заменил „падъл борд“, който си купил преди това, за „терен, който е в близост до неговата къща“.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Предявените искове са допустими, но разгледани по същество, същите се явяват неоснователни и недоказани, и като такива ще следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По делото не е спорно, че ищцата, чрез няколко сделки е придобила 8/9 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастрални регистри на Б, общ.Б, обл.С, намиращ се в мест.“Ш л“ и с площ от 1 679 кв.м. Не е спорно също така, че е отправила писмено предложение до Е. Н., Е. А. и Е. А., които като наследници на М П Г, общо притежавали 1/9 ид.ч. от същия имот, да изкупи дяловете им за сума на обща стойност 5 800 лева. Безспорно е, че предложението на ищцата е достигнало до всяка една от ответниците, което те не отричат в обясненията си по реда на чл.176 от ГПК. Няма спор, че същите решили да се разпоредят със собствената си част от имота като го прехвърлят на Л.

С. В. срещу замяна с движима вещ, негова собственост. Трите отричат да са получавали пари в брой срещу прехвърлянето на имота, а и липсват доказателства в тази насока.

Установи се, че замяната на недвижимия имот е срещу движима вещ, а именно Сърф SUP INFLATALLE X 10011, референция 2455365, със стойност 609.00 лева, наричан още „падъл борд“, закупен от отв. Л. В. от Декатлон България ЕООД, за което е издадена и фактура №5220009778 от 13.07.2022 год.

Спорното е, дали настоящия договор за замяна на недвижим имот за движима вещ е нищожен на основание чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД, като привиден договор, който прикрива договор за покупко-продажба.

Договорът за замяна, уреден с разпоредбата чл. 222-223 ЗЗД, се дефинира като двустранна облигационна връзка, при която договарящите страни се задължават взаимно да си прехвърлят собствеността върху вещи и/или други права. Доколкото договорът за замяна може да бъде разгледан като две насрещни продажни правоотношения, за да се приложи разпоредбата на чл. 33 ал.1 ЗС и се приеме за възможно упражняване правото на принудително изкупуване, заместването следва да бъде възможно и в двете правоотношения, т.е. престацията на приобретателя, който ще бъде заместен в продажбата на идеална част от съсобствен недвижим имот, следва да касае дадени в замяна вещи или други имуществени права, които не са индивидуално определени. Ако дадената в замяна вещ от купувача- трето лице на съсобствеността, а това може да бъде само движима вещ, тъй като „даването“ на индивидуално определен недвижим имот се изключва по принцип от хипотезата, не е точно индивидуализирана, а само посочена по рода си, то отговорът за приложимостта в тези хипотези на чл. 33 , ал.2 ЗС евентуално би могъл да бъде положителен. В хипотезите на договор за замяна със строго определени индивидуални движими вещи, какъвто е процесния случай, приложението на чл. 33, ал.2 ЗС е изключено, 3 т.е. няма място за разширително тълкуване, в която насока е преобладаващата съдебна практика /Решение № 93/31.10.2018 година, ВКС, 2-ро г.о. по гр.дело № 4714/2017 г. по описа на ВКС./

Изложените по-горе съображения относно приложимостта на чл. 33, ал.2 ЗС и законовите предпоставки за това, безусловно налагат извод за неприложимостта на чл. 33, ал.2 ЗС в конкретната хипотеза. За да възникне правото на принудително изкупуване на разпореден в полза на трето лице дял от съсобствен недвижим имот без сделката да е предложена на друг съсобственик, следва да се касае до договор за покупко-продабжа на идеална част на правото на собственост на съсобствен недвижим имот, договорът да не е предложен на другия съсобственик при условията на сделката и искът да е предявен пред съда в указания от закона срок. Доколкото е налице препращащата норма на чл. 223 ЗЗД, то отричане възможността при сключен договор за замяна да се приложи правилото на чл. 33, ал.2 ЗС, следва от същността на договора, а именно, че се касае до поети насрещни задължения за престации с индивидуално определение вещи от договарящите, собственост на всяка една от страните, което изключва възможността да бъде замесена чрез принудителното изкупуване само страната - приобретател, след като и двете страни имат това качество по двете насрещни продажби.

Съдът не споделя доводите на ищцовата страна, че движимата вещ е родово опредЕ., т.к. в нотариалния акт за замяна, вещта е индивидуализирана като вид, модел и марка, което е достатъчно според преобладаващата съдебна практика, за изключване приложимостта на чл.33 ал.2 от ЗС.

Предвид изложеното по-горе предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника Л. С. В. сумата в размер на 1 800 лева, разноски по делото съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. На основание чл.78 ал.3 от ГПК вр. чл.38 ал.2 във вр. ал.1 т.3, предл.2-ро от Закона за адвокатурата вр. чл.7 ал.6 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на а. Васелинова Т. сумата в размер на 1 500 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответниците Е. Н., Е. А. и Е. А..