Решение № 315 от 06.11.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Карлово, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. П. при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. П. Гражданско дело № 20225320100676 по описа за 2022 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 45 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

Ищцата М. П. У. с ЕГН **********, от село Р., община К., улица „Б.В.“ *** твърди, че е собственик на следния недвижим имот - дворно място с площ от 437 кв. м, съставляващо УПИ *** в кв. 22 по плА. на село Р., община К., област П., при граници на УПИ: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, ведно с построените в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда, лятна кухня, стопанска постройка, който имот бил придобит чрез договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 158, т. II, peг. № 4264, дело № 305/2021 г. от 11.11.2021 г. на нотариус, peг. № ***. След закупуването на имота, ищцата започнала ремонт, който се изразявал в подмяна на покрива на лятната кухня. Ремонтът се изразил в цялостна подмяна на покривната конструкция, дървена част, нови греди и ламарина за покритие. Целият ремонт бил извършен със средства на ищцата, която закупила необходимите материали и платила на майстори, за да се извърши ремонта. Лятната кухня се намирала в дъното на двора от към улицата и била залепена за оградата със съседния имот - УПИ-***, който граничел с имота на ищцата. Собственикът на съседния имот, ответникът по делото, на 13.05.2022 г. се качил от към неговата стрА. на дворното му място и започнал с тежка режеща машина да събаря и руши покрива на лятната кухня, който ищцата ремонтирала и подменила изцяло. При възникналия спор с ищцата и скандала помежду им, ответникът обяснил, че покривът на лятната кухня на ищцата му загрозявал гледката, че сградата била незаконна, че имотът бил общински и пр. обяснения, които не му давали право да разрушава и поврежда чужда собственост. Ищцата се обадила в полицията и служител на МВР взел обяснения по случая от нея и доколкото й било известно, и от 1 ответника. ОписА.та ситуация имала и предистория. През месец март 2022 г. ответникът се качил на покрива на лятната кухня и започнал да тропа по него, като казал на ищцата, че покривът трябва да се бутне, иначе щял да го бутне той. По повод на този проблем през месец март 2022 г., ищцата подала оплакване в полицията - жалба вх. № 281000-3902 от 29.03.2022 г. До настоящия момент от МВР - К. нямало отговор по официален ред какво е стА.ло с подаденото оплакване по повод на този случай. След създалата се ситуация през май 2022 г., когато част от покрива на ищцата бил разрушен, същата не предприела действия по ремонтирането му, тъй като това изисквало средства. На покрива на нейната лятна кухня в момента имало дупка, два листа ламарина били разрушени и трябвало да бъдат сменени, две носещи греди също били разрушение и следвало да се сменят. Ищцата била принудена да премести всички вещи и мебели, които имала, защото при валежи, които били чести през този сезон на годината, валяло директно вътре в лятната кухня. С всички описани по-горе действия ответникът причинил имуществени вреди на ищцата, изразяващи се в увреждане на покрив на лятна кухня, построена в собствения й недвижим имот, находящ се в село Р., община К..

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди, на основание чл.

45 ал.1 от ЗЗД, П. И. К. с ЕГН **********, от село Р., община К., улица „П.Я.“ *** да заплати на М. П. У. с ЕГН **********, от село Р., община К., улица „Б.В.“ *** заплати сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в частично разрушаване на покрив на лятна кухня, находяща се дворно място с площ от 437 кв.м, съставляващо УПИ *** в кв. 22 по плА. на село Р., община К., област П., при граници на УПИ: улица, УПИ III-***, УПИ I-***, УПИ ***, УПИ ***, ВЕДНО със законната лихва, считано от предявяване на иска – 10.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира деловодни разноски.

Ответникът П. И. К. с ЕГН **********, от село Р., община К., улица „П.Я.“ *** оспорва иска като неоснователен.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 211 от ГПК по делото е приет за съвместно разглеждане насрещен иск, предявен от П. И. К. с ЕГН **********, от село Р., община К., улица „П.Я.“ *** за осъждането, на основание чл. 109 от ЗС, на М. П. У. с ЕГН **********, от село Р., община К., улица „Б.В.“ *** да премахне незаконно построения от нея ламаринен покрив върху лятна кухня, построена в собствения на М. П. У. УПИ *** в кв. 22 по плА. на село Р., община К., област П.. Претендира разноски.

Ответникът (и ищец по насрещния иск), счита, че в случая е приложим основния принцип в правото, че никой не може да извлече изгода от собственото си противоправно поведение. Не оспорва твърдението, че ищцата е собственик на описаното в исковата молба дворно място, съставляващо УПИ *** в кв.22 по ПУП на село Р., К. община, ведно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, както и че лятната кухня е долепена до оградата на неговия имот. Не оспорва и това, че е съсед на ищцата от западна стрА.. Оспорва твърдението, съдържащо се в исковата молба, че лятната кухня е залепена за оградата на УПИ-***. Ответникът бил собственик на жилищната сграда в УПИ *** в кв. 22 по плА. на село Р., К. община. Въпросната жилищна сграда била построена по силата на отстъпено право на строеж върху дворното място.

2

Съобразно разпоредбата на чл. 64 от ЗС ответникът се явявал ползвател на дворното място. На общата им с ищцата ограда била разположена второстепенна постройка, за която не му било известно дали е процесната лятна кухня. Не оспорва, че ищцата, след като закупила съседния имот, започнала ремонт на тази постройка - лятната кухня. При този ремонт, старият покрив на лятната кухня бил премахнат. На негово място бил направен изцяло нов покрив, който при това бил значително по-висок от предишния. Доколкото му било известно за този ремонт на ищцата по делото не били издавани необходимите строителни книжа по аргумент от разпоредбата на чл.151 от ЗУТ. Новият покрив на лятната кухня на ищцата бил покрит с поцинковА. оребрена ламарина и той бил значително по-висок от предишния и не отговарял на правилата и нормите на застрояване на сгради от допълващо застрояване по ЗУТ. Покривът буквално „затворил“ дворното му място. Билото му било на повече от 2.60 м от нивото на двора на ищцата, което било абсолютно недопустимо. Въпреки противопоставянето от негова стрА., козирката на този нов покрив откъм имота на ответника била направена така, че стърчала и буквално надвиснала в двора му, като дори опряла в металния му асмалък и бодливата тел, с която била обезопасена оградата му. Ответникът предупредил ищцата, че следва да премахне тази част от покрива на лятната кухня, която част навлизала в дворното му място.

Предупредил я и за това, че по този начин може при буря да падне гръмотевица и да предизвика пожар и дори да убие някого, но без резултат.

Ищцата не предприела никакви мерки. Ответникът бил електротехник по професия и цял живот се занимавал с обезопасяване на сгради. Затова бил на ясно с реалната опасност, която била създадена със строителството на новия покрив на лятната кухня на ищцата при това не само за имуществото им, но и по отношение на човешки живот и здраве. През месец март 2022 г. за пореден път предупредил ищцата да направи така, че покривът й да не опира в асмалъка и в оградата му. Тогава двамата се скарали, заради което тя подала оплакване в полицията. Тъй като започвал сезонът на бурите, ответникът решил, че повече не може да чака и да разчита ищцата да прояви нужното благоразумие. Затова един ден се качил на своята ограда и прерязал само краищата на дъските, за които била захвА.та ламарината на покрива на ищцата. След това огънал ламарината така, че повече да не опира нито в асмалъка му, нито в оградата му. Държал да подчертае, че прерязал краищата не на греди, а на дъски. Както и това, че листовете ламарина били напълно здрави, само краищата им били огънати надолу. Твърди, че не е отварял никаква дупка в покрива на лятната кухня на ищцата, както се твърдяло в исковата молба и твърди, че покривът на сградата е непълно здрав. Счита претенцията на ищцата е напълно неоснователна, доколкото покривът на нейната лятна кухня не е повреден и сградата й не се наводнява, както се твърдяло в исковата си молба. Счита, че е абсолютно недопустимо който и да било да се опитва да извлече изгода от собственото си противоправно поведение. В случая поведението на ищцата било такова, тя незаконно построила въпросния покрив , без надлежните строителни книжа и документи и в нарушение на правилата и нормите по ТСУ. В резултат на тези нейни нарушения въпросният покрив бил с височина, над допустимата съгласно действащите правила и норми за сградите от допълващото застрояване, и найвече - навлизал в дворното му място, като опирал в съществуващия в него метален асмалък и в бодливата тел, с която обезопасил оградата си, с което създавала реална опасност от пожар, както и опасност за живота и здравето на 3 хора и животни в имота му.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли първоначалния иск като неоснователен и уважи насрещния.

Ответницата по насрещния иск, М. П. У., го оспорва. Сочи, че ищецът се легитимирал като собственик на жилищна сграда в УПИ III-*** в кв. 22 по плА. на село Р., както и, че съобразно правилата на чл. 64 ЗС бил ползвател на дворното място. Съобразно приложения към отговора срещу исковата молба нотариален акт № 111, т. XIII, дело № 3490/1997 г. на КрлРС, ищецът придобил в собственост полумасивна жилищна сграда, а парцелът бил общинска собственост, видно и от представената скица. Нормата на чл.

64 от ЗС изрично предвиждала, че „Собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.“ В настоящия случай нямало данни от стрА. на Община К. да му е отстъпвано нещо повече за ползване от това, което било записано в представените документи. Поради тази причина в настоящия случай счита, че не е изяснено каква площ точно имал право да ползва ответника. С решение № 33 от 26.02.2015 г. по гр.д. № 6221/2014 г. на ВКС, II г.о. било прието, че ЗУТ създава ред, по който да се определят прилежащите площи към съществуващите сгради към Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, която наредба се прилагала при определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята следвало да бъде ограничено при разделна собственост на земята и постройките върху нея. За да може да се прецени дали негаторния иск, предявен от ответника е основателен счита, че следвало задължително да се установи каква е прилежащата площ, необходима за ползване на сградата, за да може да се прецени дали поведението и действията на ищцата, засягат, нарушават или по някакъв друг начин пречат на ответника да ползва частта, която според правилата на чл. 64 ЗС му било позволено да ползва. Още повече, че в исковата молба не се твърдяло ясно и изрично, действията на ищцата да пречат на полумасивната жилищна сграда, която била безспорно собственост на ответника. Счита, че с поведението си не е извършила действия, които по съществото си да пречат по някакъв начин на ответника да упражнява правото си на собственост. Действията на ищцата били текущ ремонт на съществуваща постройка. С извършването му нито било променяно нещо по конструкцията на лятната й кухня, нито били извършвани действия, както се твърдяло в отговора и насрещния иск да се променя височината на вече съществуващия покрив. По отношение на изложените пространно твърдения, че имало нужда от строителни книжа и разрешения, цитирането на текстове от ЗУТ и пр., следвало да се има предвид, че дали ремонта е законен или не, не било основание нито за уважаване на иск по чл. 109 от ЗС, нито за неговото отхвърляне - в този смисъл решение № 34 от 01.04.2021 г. по гр. д.