Решение № 3 от 05.01.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Враца, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20231400500362 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от "БЕТА - 12 - ИВАНОВИ" ЕООД, ЕИК 040114702, чрез адв. М. Д. от САК срещу Решение № 112/26.04.2023 г., постановено по гр.дело № 747/2022 г. по описа на РС- Бяла Слатина, с което състав на съда е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от "БЕТА - 12 ИВАНОВИ" ЕООД, ЕИК 040114702, седалище и адрес на управление: с. Марково, бивш стопански двор, общ.Родопи, обл.Пловдив, представлявано от управителя Е.П., против О. К. Г., с ЕГН **********, от с. ***, обл. Враца, ул."***" № 30, иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК вр.чл.124 от ГПК и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 091.69 лева, представляваща главница по 8 бр. фактури за периода от 07.07.2021 г. до 09.09.2021 г., ведно със законна лихва, считано от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение № 222/11.04.2022 г. по ч.гр.дело № 329/2022 г. по описа на РС-Бяла Слатина.

Със същото решение и на основание чл.78,ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника направените разноски за адвокатска защита в размер на 1500 лева.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, тъй като изводите на съда не се подкрепят от доказателствата по делото.

1

Твърди, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да извърши съвкупна преценка и обсъждане на всички доказателства, съгласно чл.236,ал.2 ГПК.

Твърди, че в условията на пълно и главно доказване - чрез събраните писмени доказателства (трудов договор, длъжностна характеристика), свидетелски показания, заключение на ССчЕ и обяснения на ответника по реда на чл.176 ГПК, е доказал изцяло основателността на исковата си претенция. Счита за установено, че страните са били в трудови правоотношения, по силата на които ответникът е заемал длъжността "търговски представител" и е имал отчетнически функции, тъй като е осъществявал и директни продажби, което включва и приемане на парични средства в брой от клиенти на дружеството при предаване на стоките, признато и при обясненията по чл.176 ГПК.

Липсите в размер на исковата сума също са установени.

Затова намира за необосновани изводите на съда, че ответникът не е имал качеството на материалноотговорно лице и, след като не е могъл да издава касови бонове според изискванията на закона, не е могъл да приема кешови разплащания.

Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.

Няма искания по доказателствата. Претендира разноски за двете инстанции, вкл. адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - ответник пред РС-Бяла Слатина, О. К. Г., чрез пълномощника си адв.Г. К. от АК- Варна, оспорва жалбата по подробни съображения, изложени в депозирания писмен отговор по чл.263,ал.1 ГПК.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът „БЕТА - 12 ИВАНОВИ“ ЕООД - редовно призован, не се представлява. От упълномощеният адв.

М. Д. е постъпила молба с вх. № 624/27.01.2025 г., с която се иска да се даде ход на делото в негово отсъствие. Заявява, че поддържа въззивната жалба и няма доказателствени искания. Настоява въззивната жалба да се уважи и в полза на дружеството да се присъдят направените деловодни разноски съгласно списък по чл.

80 ГПК, който се представя с молбата му. Към молбата е приложен и договор за правна защита и съдействие. Прави се евентуално възражение за прекомерност на претендирането от насрещната страна - разноски.

Въззиваемият О. Г. се явява лично и с пълномощника си адв. Г. К..

Страните поддържат подадените жалба и отговор, не сочат нови доказателства, не правят доказателствени искания, претендират разноски.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално допустима подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 ГПК.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният 2 съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Окръжен съд - Враца намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.124,ал.1 от ГПК за установяване съществуването на парично задължение в размер на 10 091,69 лева, представляваща главница за по 8 бр. фактури. за периода от 07.07.2021 г. до 09.0.92021г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от за период от 15.03.2022 г. (датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК) до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 222/11.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 329/2022г. по описа на РС Бяла Слатина.

Тук е мястото да се отбележи, че чл.422 и чл.415 ГПК са процесуални норми, които дават правната квалификация на вида иск и у р е ж д а т специалния установителен иск за съществуване на вземането, предявен след подадено възражение от длъжника в заповедното производство.ези норми определят процедурата, срока и вида на иска, но не и самото материално право - Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ре шение № 34 от 11.08.2016 г. по т. д. № 3796/2012 г., II т. о. на ВКС и др.

Предмет на иска е съществуването на вземането, което се основава на конкретно материално правоотношение (договор, деликт, закон), описано в заявлението за издаване на заповед, в случая чл.207, ал.1, т.2, от КТ - имуществена отговорност на отчетника за липси.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

По делото е установено, че ответникът е работил на длъжност „търговски представител“ с код по НКПД № 33223003 в търговския отдел на ищцовото дружество.

От показанията на свидетелката е установено, че ответникът е работил като търговски представител в ищцовото дружество и неговата работа се състояла в това да 3 предлага на клиентите стоката, да приема заявките и да събира сумите, когато клиентите плащат на търговските представители, защото не всички клиенти плащали с банкови преводи. До един период във фирмата парите се отчитали ежеседмично, впоследствие всекидневно, като Г. внасял редовно парите до един период, а след това престанал да ги отчита. По счетоводни документи той дължал над 10 000,00 лв. за период от около три месеца, по преценка на свидетелката.

Посочените показания настоящият съдебен състав намира за логични и непротиворечиви.

От събраните доказателства по делото се установява, че на ответника бил представен акт за начет, който е изведен с дата 26.10.2022г., като същият е оформен с подписите на членове на комисията и с печат на ищцовото дружество. Подробно са посочени основанията и мотивите за издаването, а самият акт е издаден въз основа на ведомост от 26.10.2021г. по сравнителна ведомост за резултатите от инвентаризация на паричните средства.

Както правилно е изложил първоинстанционният съд, разпоредбата на чл. 207, ал.1, т.2 от КТ урежда пълната имуществена отговорност на работниците -отчетници, причинили вреда на работодателя от липси. Съгласно текста на цитираната разпоредба, работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липси в пълен размер, заедно със законната лихва от деня на причиняването на щетата или от деня на откриването й.

Липсата представлява недостиг в имуществото на работодателя, чийто произход не може да бъде установен. Нормата на чл. 211 от КТ сочи, че пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред - чрез граждански иск в наказателно производство, когато са налице данни за противоправно причинени вреди на организациите или лицата по чл.4 по т.1-3 ЗДФИ, установени при финансова инспекция по реда на този закон, или по реда на общия исков процес, какъвто е настоящия случай. Докато в производството по начет фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното (чл. 417, т.8 ГПК), то в производството по общия исков ред важат общите правила (чл. 154 ГПК) и тежестта за доказване на фактическия състав на чл.207, ал. 1 т. 2 от КТ пада върху ищеца - в случая „БЕТА - 12 - ИВАНОВИ“ ЕООД.

За да възникне пълната имуществена отговорност по чл.207,ал.1, т.2 КТ, работодателят следва да установи по безспорен и несъмнен начин наличието на следните кумулативно предвидени в закона предпоставки: наличие на трудово правоотношение с ответника, чиято трудова функция е свързана със събирането, разходване и отчитане на пари и стоково-материални ценности; настъпване на липса в резултат на дейността на отчетника и нейния конкретен размер, момента на настъпване или откриването й; липсите да са с неустановен произход и да са възникнали по време на упражняване на съответната трудова функция от работника или служителя.

Неправилен е обаче изводът на районния съд, че в настоящия случай не е проведено пълно и главно доказване, предвид че е установено, че ответникът не е носил със себе си касов апарат, респ. не е издавал фискален бон или друг документ на 4 клиента, удостоверяващ получаване на определена сума пари, съответстваща на цената на стоката. Неправилен е изводът, че като не е могъл да издава касови бонове според изискванията на закона, Г. не е могъл и законно да приема кешови разплащания при нарушение на изискванията на закона за счетоводството.

При гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че решението на пъроинстанционния съд е неправилно поради следните съображения:

Имуществената отговорността на отчетника за липси по чл. 207, ал.1, т.2 КТ е в пълен размер и се осъществява по съдебен ред (чл. 211 ГПК). Тя се основава на презумпция, произтичаща от опитни правила, че недостигът е причинен виновно от отчетника, комуто ценностите на работодателя са поверени "под отчет". / Решение № 120 от 10.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3434/2021 г., IV г. о., ГК / За липса в пълен размер, съгласно чл.207, ал.1, т.2 КТ, отговаря спрямо работодателя работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности.

Доказателствената тежест за установяване на качеството на материалноотговорно лице на ответника по иска е на работодателя. Настоящата инстанция намира за правилно приетото в решенията по гр. д. № 2732/2004 г. на ВКС, IV-Б отд. и по гр. д. № 104/2006 г. на ВтАС становище относно качеството материалноотговорно лице на работниците и служителите. От значение са както доказателствата за възложените по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателствата за фактически осъществявана от работника или служителя отчетническа дейност /в този смисъл Решение № 60 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 324/2009 г., III г. о., ГК/.